Решение № 6532 от 28.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6532 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20241100508580 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение от 28.05.2024 г., гр.д. 8846/2024 г., СРС, 153 с-в се отхвърля предявеният от Е. С. Д. срещу Апелативен съд – София иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на дължима част от трудово възнаграждение в общ размер на 1 405 лева за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., формирана от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Е. С. Д.. Счита, че дължимото трудово възнаграждение следва да се индексира по колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, приложими за служители на ВКС, т.к. трудовото правоотношение е запазено със същия работодател. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият и ответник по иска Апелативен съд – София оспорва жалбата.

1

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

По силата на трудов договор № 869/01.06.2017 г. ищцата Е. С. Д. заема длъжност „чистач“ във Върховния касационен съд. С решение по протокол № 10/30.04.2020 г., Пленумът на ВСС отнема стопанисването на сградата от ВКС и го възлага на ответника по иска Апелативен съд – София. С решение по протокол № 12/09.06.2020 г., СК на ВСС съобразно чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ съкращава 31 щатни бройки във ВКС, от които 15 щатни бройки за длъжността „чистач“. Със заповед № А-1102/01.12.2020 г. са разкрити нови 18 щата за същата длъжност в отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ към Апелативен съд – София. Сключени са допълнителни споразумения между страните по делото от 26.02.2021 г., 15.04.2022 г. и 21.08.2023 г.

Спори се доколко спрямо годишните индексации на трудовото възнаграждение за ищцата през процесния период 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. са приложими диапазоните по колони 5 и 6 за служители на ВКС или тези по колони 7 и 8 за служители на САС, предвидени с Класификатора на 2 длъжностите в администрацията на съдилищата.

Съгласно чл. 343, ал. 1 ЗСВ правоотношенията на съдебните служители в администрацията към органите на съдебната власт възникват въз основа на сключен трудов договор с ръководителя на съответния орган, като за определени категории служители е предвидено провеждането на конкурс.

Следващата ал. 2 на чл. 343 регламентира специален случай за изменение на трудовото правоотношение чрез преместване на съдебен служител в друг орган на съдебната власт /или ВСС, ИВСС, НИП/, каквато е и настоящата хипотеза. В случая с преназначаването на ищцата в друг орган на съдебната власт, съкращаването на щата за нейната длъжност при предишния работодател ВКС и разкриването на съответен такъв при новия работодател САС, само настъпва промяна в работодателя и мястото за полагане на труд, като се запазват придобитите ранг, трудов стаж, атестационни точки и възнаграждение - § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на КДАС.

Според чл. 341, ал. 1 ЗСВ Висшият съдебен съвет осъществява подзаконова нормотворческа дейност, включително по приемане на Класификатор на длъжностите в администрацията. С него се определят наименованията на длъжностите, изисквания за тях, ранг и възнаграждение. В случая, с решения по Протокол № 10/17.07.2020 г. и Протокол № 19/16.12.2020 г. от заседанието на Комисия "Съдебна администрация" към СК на ВСС, се отхвърля направеното предложение от председателя на Апелативен съд – София за изменение на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, както и по отношение на длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща администрация“ да се прилагат колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата за служителите на Апелативен съд - София. В мотивите е прието, че съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора.

В тази връзка, по отношение на измененото по реда на чл. 343, ал. 2 ЗСВ трудово правоотношение на ищцата се запазват основното трудово възнаграждение, ранг и други привилегии, постигнати до този момент, без да възниква задължение за работодателят да индексира възнаграждението в 3 диапазона по колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Искът по чл. 128, т. 2 КТ за допълнително дължим индексиран размер на трудово възнаграждение от общо 1 405 лв. през периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., следва да се отхвърли като неоснователен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият е представляван от лице с юридическо образование съдебен помощник в САС въз основа на редовно пълномощно, притежава юридическо образование и правоспособност. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП следва да се определи сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение – определение № 78/16.04.2020 г., гр.д.

16/2020 г., ВКС, ІV г.о.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.05.2024 г., гр.д. 8846/2024 г., СРС, 153 с-в.

ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на Апелативен съд – София, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4