Решение № 88 от 30.06.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Враца , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Калина Хр. Христова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420102021 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 97 и сл. от Закона за социалните услуги.

Образувано е по молба от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Враца чрез директора Нели Стоянова, с която се иска постановяване на решение, с което поставеното под пълно запрещение лице Мария Славеева Р., ЕГН **********, да бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания № 3 – гр. Враца, с адрес: гр. Враца, ул. „Съединение“ № 30, за срок от три години.

В молбата се твърди, че Мария Славеева Р., родена на 15.07.1991 г., съгласно Експертно решение № 0337 от 024/04.02.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Света Петка“ АД – гр. Видин е с определена 100% ТНР с чужда помощ, със срок: пожизнен и с водеща диагноза: ,,Дълбока умствена изостаналост”. Сочи се, че лицето е инвалидизирано още прираждането си. С влязло в законна сила Решение № 48 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 165/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр. Видин, лицето е поставено под пълно запрещение. Със Заповед № 684/26.05.2016 г. на органа по настойничество и попечителство при община Враца е учреден настойнически съвет на лицето с настойник ИСКР. ИЛ. П. – управител на ЦНСТДМУ – 3 – гр. Враца. Сочи се, че със Заповед за временно настаняване № СУ/Д-ВР/71 от 10.05.2021 г. на Директора на ДСП – гр. Враца, лицето е настанено временно в ЦНСТДМУ – 3 – гр. Враца до произнасянето на Районен съд – гр. Враца. Изложено е, че лицето живее в центъра от 08.12.2014 г. до момента. Родителите й са подписали декларация за съгласие за осиновяване и са я оставили за отглеждане в специализирана институция от раждането й. Оттогава не са се интересували и не са посещавали детето си, поради което е прекъсната емоционалната връзка между тях. Няма други роднини и близки. Тя е в увредено общо физическо и психическо състояние. Не може да ходи сама без чужда помощ, няма развита реч, понякога издава нечленоразделни звуци, понякога реагира на името си. За личната й хигиена се грижи обслужващият персонал. Аутистично вглъбена, с нарушена пространствена и времева ориентация, със снижена възможност за концентрация. Не се наблюдават прояви на агресия. Има прояви на автоагресия, 1 които са частично овладени. Лицето не може да получава или разходва само паричните си средства. Лицето е без образование. В молбата се посочва, че в ЦНСТДМУ – 3 – гр.

Враца са осигурени подходящи битови условия, достъпни за хората с увреждания, качествена и здравословна храна, 24-часови здравни грижи, медицинска и стоматологична помощ, социално обслужване, организация на свободното време и др.

Сочи се, че социалните услуги, предоставяни в ЦНСТДМУ – 3 – гр. Враца, отговарят на всички стандарти и критерии, посочени в ППЗСП и са подходящи за лицето, предвид здравословното му състояние, възрастта и липсата на алтернатива за живот в домашна /семейна/ среда, с подкрепата на близки и роднини. Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да допусне настаняване на Мария Славеева Р., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания № 3 – гр. Враца, за срок от 3 години.

Районна прокуратура – гр. Враца не изразява становище по молбата и не изпраща представител в съдебното заседание.

Настойникът на пълно запретеното лице в проведеното открито съдебно заседание е изразил становище, че е в интерес на М.Р. да бъде настанена в ЦНСТДМУ3 за срок от три години. Заявява, че лицето е със синдром на Даун и е настанено в институции още от раждането си, а от 2014 г. живее в ЦНСТДМУ-3. Никога не е търсена от роднини и близки. Вследствие на заболяването си има нужда от постоянни грижи.

В съответствие с изискването на чл. 97, ал. 2 ЗСУ съдът предприе действия за изследване волята на поставеното под пълно запрещение лице, като изслушването бе осъществено посредством интернет приложение за комуникация – Вайбър – при осигурена видео и аудио връзка по представено от настойника мобилно устройство – телефон. При опит за словесен контакт с лицето, съдът констатира, че такъв не е възможно да се осъществи, лицето не може да говори и не реагира на опитите за осъществяване на словесен контакт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото Експертно решение № 0337 от зас. № 024/04.02.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания – гр. Видин при МБАЛ „Света Петка“ АД, се установява, че лицето М.Р. е с определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, със срок: пожизнен и с водеща диагноза: ,,Дълбока умствена изостаналост”.

Лицето е поставено под пълно запрещение с Решение от 01.07.2009 г. по гр. д. № 165/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр. Видин.

Установи се също, че със Заповед № 684/26.05.2016 г. органът по настойничество и попечителство при община Враца е определил за настойник на поставения под пълно запрещение, директора на специализирана институция, в която лицето е настанено – управителя на ЦНСТ-3, понастоящем ИСКР. ИЛ. П..

М.Р., чрез настойника си, е подала заявление вх. № СУ/Д-ВР/71 от 16.04.2021 г. до директора на Дирекция ,,Социално подпомагане” – гр. Враца, за ползване на социалната услуга на ЦНСТДМУ-3 – гр. Враца.

В изготвения социален доклад изх. № 0602-11-00-2381/18.05.2021 г. е предложено лицето да продължи да ползва социалната услуга в ЦНСТДМУ-3 – гр.

Враца за срок от три години.

2

Със Заповед за временно настаняване № СУ/Д-ВР/71 от 10.05.2021 г. на Директора на ДСП – гр. Враца, лицето е настанено временно в ЦНСТДМУ-3 – гр.

Враца до произнасянето на Районен съд - гр. Враца. Заповедта е връчена лично на лицето и на настойника на 12.05.2021 г.

В изпълнение на изискването на чл. 95, ал. 3, т. 3 ЗСУ, към искането за настаняване е приложена справка относно съществуващите подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на област Враца. От същата се установява, че към момента на територията на страната функционират 27 броя специализирани институции - Домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) и социални услуги в общността от резидентен тип - 42 броя Центрове за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ЦНСТПЛУИ/ и 86 броя Защитени жилища за лица с умствена изостаналост /ЗЖЛУИ/.

От същите най-подходящо за настаняване на М.Р., предвид здравословното й състояние, се явява ЦНСТДМУ-3 – гр. Враца.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбите на чл. 95 - чл. 101 ЗСУ регламентират условията и реда за настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип в случаите, когато липсва подходяща, с оглед спецификите на обследваните лица, семейна среда, в която те да бъдат адекватно обгрижвани. Дадено е предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че лицето, чието настаняване се иска, е пълнолетно и е поставено под пълно запрещение с влязло в законна сила съдебно решение. Установи се също, че не е налице възможност биологичното семейство на лицето да полага грижи за него. Предвид здравословното състояние на М.Р., изискващо същата да е под постоянен надзор, с оглед задоволяване на нейните елементарни и ежедневни човешки нужди, се налага изводът, че следва да бъде настанена в специализирана институция или в социална услуга в общността от резидентен тип.

Предложената от ДСП – гр. Враца социална услуга – настаняване в ЦНСТДМУ3 – гр. Враца, от своя страна осигурява възможността лицето да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната му среда предвид невъзможността на лицето да бъде отглеждано в биологичното му семейство и изключителните му и специфични нужди. Настаняването на поставеното под запрещение лице в специализираната институция е в съответствие и с нормата на чл. 98, ал. 2 ЗСУ, тъй като в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда или за настаняването му в социална услуга в общността от резидентен тип.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането на ДСП – гр. Враца за настаняване на М.Р. в ЦНСТДМУ-3 – гр. Враца е основателно, тъй като е изцяло в интерес на поставеното под запрещение лице.

На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ следва да се определи срок на настаняването, като с оглед данните по делото, съдът намира за подходящо, същият да бъде определен за посочения от молителя срок, а именно за три години, считано от настаняването по 3 административен ред – 10.05.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА Мария Славеева Р., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания № 3 – гр. Враца, ул. ,,Съединение” № 30, за срок от 3 години, считано от настаняването по административен ред – 10.05.2021 г.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр. Враца в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4