Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 546 от 16.09.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 417/2024
Вид
Определение № 546
Подписан
16.09.2024
В сила
16.09.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Варна, 13.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500417 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 417/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на Ж. А. С., подадена чрез адв. П., против определение № 976/14.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 460/20254 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор върху пенсията й и добавката към нея по ИД №747/2012 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с рег. №711 КЧСИ, район на действие ОС - Варна и е прекратено производството по същото дело.

Жалбоподателката е изложила съображения за неправилност – незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молила за отмяната му с връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството.

Молила е и за присъждане на разноски.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрисконсулт Колипатков, е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното определение е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по жалба на Ж. А.

С. вх. № 40968/18.12.2023 г. (на ЧСИ) срещу действие на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху пенсията и 1 добавката към нея на длъжника по ИД №747/2012 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с pen №711 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, които смята за частично несеквестируеми. В жалбата си, С. е навела оплаквания, че принудителното изпълнение било насочено срещу пенсията й за осигурителен стаж и възраст в размер на 1033,07 лв. и добавката от пенсията на починалия й съпруг в размер на 191,22 лв., получавани от ТП на НОИ - Варна, които били частично несеквестируеми. Запорът не й бил съобщен, а с писмо от 14.12.2023 г. ТП на НОИ - Варна я уведомил, че бил наложен запор върху пенсията й в размер на една трета част - 408,10 лв. и отказал да й заплати пълния размер.

Изчислението било неправилно. Сумата от 408,10 лв. била преведена от ТП на НОИ - Варна на съдебния изпълнител.

С обжалваното определение, окръжният съд приел жалбата за просрочена, тъй като жалбоподателката узнала за наложения запор най-късно на 22.11.2023 г., когато подала заявление с вх. №3010-03-1790#2/22.11.2023 г. до ТП на НОИ - Варна за ново изчисление на сумите, удържани по наложения запор и срокът за обжалване бил изтекъл най-късно на 05.12.2023 г., а жалбата била депозирана на 18.12.2023 г.

Жалбоподателката е длъжник по изпълнителното дело и на осн. чл. 435, ал. 2, ал. 2 ГПК тя е легитимирана да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо в двуседмичен срок от деня на съобщението съгл.чл. 436, ал. 2 ГПК. Изпълнението по изпълнителното дело е било насочено срещу вземането й за пенсия, върху което с постановление от 03.11.2023 г. съдебният изпълнител наложил запор. На 09.11.2023 г. третото лице ТП на НОИ - Варна уведомило съдебния изпълнител, че ще изпълнява запора, считано от 01.12.2023 г. и ще превежда сумата от 408,10 лв. месечно. Съобщение за запора не е бил връчен на жалбоподателката. Същата се е запознала с изпълнителното дело (молби от 14.11.2023 г., 01.12.2023 г. и справки от пълномощници на 21.11.2023 г. и на 22.11.2023 г.) като на 23.11.2023 г. получила копие на съобщението до взискателя за наложения запор върху пенсията й. Узнала също така и размера на подлежащата на удържане и превеждане на ЧСИ (като секвестируема) от третото лице част от пенсията й от 408,10 лв. и подала молби до ТП на НОИ на 22.11.2023 г., с последваща уточняваща такава (без дата, копие от която е приложен с вх. № 37964/28.11.2023 г. на ЧСИ) и 28.11.2023 г., с които е настоявала НОИ да преразгледа изчисленията и да превежда на ЧСИ по-малък размер. Получила е отговор от НОИ с № от 14.112.2023 г., че е направено преразглеждане на молбите й и че остава непроменен размера на секвестируема сума от 408,10 лв. На 08.12.2023 г. сумата е платена по сметка на ЧСИ (посочено в протокола за разпределение от 21.12.2023 г.) и разпределена на взискателите.

Жалбата на длъжника срещу насочване на изпълнението за несеквестируема част от вземането й за пенсия е подадена на 18.12.2023 г.

По отношение на началото на срока за обжалване следва да се има 2 предвид хипотезата на частична несеквестируемост на вземането от третото лице, разгледана в т. 1 от ТР 2/26.06.2015 г., постановено по т. д. №2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Там е казано, че върху частично несеквестируемо вземане – (срокът тече) от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. Именно, защото съдебният изпълнител налага запора на вземането (в случая за пенсия), но третото лице определя и превежда само секвестируемата част, срокът за жалба на длъжника не тече от съобщаването на запора на пенсията или от узнаването му, а от момента, в който е узнато плащането от третото задължено лице към съдебния изпълнител на приетата за секвестируема част. В случая това е сторено на 08.12.2023 г. и от този момент тече и двуседмичния срок за обжалване (признат в жалбата като дата на узнаване), който с подадената на 18.12.2023 г. частна жалба е спазен. Жалбата не е просрочена и е допустима, поради което определението на окръжния съд, постановяващо противоположен резултат, следва да бъде отменено и жалбата - върната на окръжния съд за продължаване на производството по нея.

Делото не е приключило с краен акт, поради което и разноски не се присъждат в настоящото производство.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 976/14.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 460/20254 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на производството по жалбата на Ж. А. С. вх.

№ 40968/18.12.2023 г. (на ЧСИ) срещу действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху пенсията и добавката към нея по ИД №747/2012 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с pen №711 КЧСИ, район на действие ОС - Варна, които смята за частично несеквестируеми.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3