Решение № 1021 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Виктория М. Станиславова

Ваня Н. И. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100502788 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20176816/25.08.2021 г., постановено по гр. д. № 72850/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, са отхвърлени предявените от А. Ю. Б. и А. Б. С. срещу „Л. 06“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 400 лева, представляваща авансово платена наемна цена за м. 04.2019 г. и депозит въз основа на договор за наем на недвижим имот от 06.03.2019 г. С посоченото решение А. Ю. Б. и А. Б.

С. са осъдени по предявените срещу тях насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД да заплатят на „Л. 06“ АД сумата от 4 179,16 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължението на наемателите при прекратяването на сключения между страните договор за наем от 06.03.2019 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 8 038,46 лева; с първоинстанционното решение е отхвърлен евентуалният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен от „Л. 06“ АД срещу А. Ю. Б. и А. Б. С., за заплащане на сумата в размер на 5 398,10 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл. 18.4. от сключения договор за наем на недвижим имот от 06.03.2019 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Ю. Б. и А. Б. С. са осъдени да заплатят на „Л. 06“ АД сумата в размер на 770 лева – разноски по главните искове, и 458 лева – разноски по насрещните искове.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени предявените от А. Ю. Б. и А. Б. С. срещу „Л. 06“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и в частта, в която А. Ю. Б. и А. Б. С. са осъдени по насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД да заплатят на „Л. 06“ АД сумата в размер на 4 179,16 лева, е постъпила въззивна жалба от ищците по първоначалните искове и ответници по насрещно предявените искове А. Ю. Б. и А. Б. С., чрез адвокат Д. А., САК /с пълномощно по делото – л. 6 СРС/. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните части. Конкретно се развиват доводи за необоснованост в крайния извод на районната инстанция относно валидно възникнало между страните по делото облигационно правоотношение по договор за наем от 06.03.2019 г., който е породил целените с него правни последици, респ. относно съществуването на 1 валидно правно основание за дружеството – наемодател да задържи претендираните парични суми, представляващи платен наем и депозит по договора от 06.03.2019 г. В тази връзка се преповтарят възраженията, наведени пред СРС за неизпълнение на задължението на наемодателя по чл. 5 от договора за наем, а именно за предаване на наетия имот на уговорената дата – 01.04.2019 г. С оглед твърдяното неизпълнение на ответното дружество, ищците считат, че сключеният между страните договор за наем не е породил правни последици, индиция за което е липсата на двустранно подписан помежду им приемопредавателен протокол за предаване владението на наетия имот. Оспорва се като неправилно и несъответстващо на волята на страните тълкуването на клаузата на т. 2.1. от договора, направено от районния съд, като се поддържа, че действителната им воля е била съставянето и подписването на приемо-предавателен протокол да удостоверява факта на предаване на имота и датата на влизане в сила на договора за наем. При тези аргументи се сочи, че ответното дружество е в неизпълнение на поетите с договора задължения относно начина на предаване владението на имота. При липса на спазена писмена форма за предаване на имота, въззивниците считат за ирелевантни към предмета на спора показанията на разпитаните свидетели. Оспорва се по същество основателността и на насрещната осъдителна претенция на дружеството – наемодател, като се поддържа, че наемателите не са в неизпълнение на договора за наем, тъй като същият при гореизложените съображения не е породил правно действие. Допълнително се посочва, че в договора липсва уговорка за заплащане на обезщетение от наемателите при неспазване на уговореното тримесечно предизвестие за прекратяване на договора. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за постановяване на друго решение, с което исковете на въззивниците – ищци да се уважат, а предявените срещу тях насрещни претенции да се отхвърлят. Не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по първоначалните искове и ищец по насрещно предявените искове „Л. 06“ АД, чрез адвокат В. Д., БАК /с пълномощно по делото – л. 69 СРС/. Развиват се подробни съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото. Не се правят доказателствени искания.

В проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците А. Ю. Б. и А. Б. С., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адвокат Д. А., САК. Процесуалният представител заявява, че поддържа въззивната жалба, няма доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира разноски по делото съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК, който представя в откритото съдебно заседание. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна „Л. 06“ АД, редовно призована, представлява се от адвокат В. Д., БАК. Процесуалният представител заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор на жалбата, няма доказателствени искания и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира разноски по делото съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК, който представя в откритото съдебно заседание.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано В ЧАСТТА , в която са отхвърлени предявените от „Л. 06“ АД срещу А. Ю. Б. и А. Б. С. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на разликата над уважения размер от 4 179,16 лева до пълния предявен размер от 8 038,46 лева, както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от „Л. 06“ АД срещу А. Ю. Б. и А. Б. С. евентуален иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5 398,10 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл. 18.4. от сключения договор за наем на недвижим имот от 06.03.2019 г.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с първоначална искова молба на А. Ю. Б. и А. Б.

С., с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове с правно 2 основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5 400 лева, представляваща авансово платена наемна цена за м. 04.2019 г. и депозит въз основа на договор за наем на недвижим имот от 06.03.2019 г.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „Л. 06“ АД срещу А. Ю. Б. и А. Б. С., с която са предявени пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 8 038,46 лева – обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължение на наемателите при прекратяването на сключения между страните договор за наем от 06.03.2019 г., а при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5 398,10 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл. 18.4. от сключения договор за наем на недвижим имот от 06.03.2019 г.

В първоначалната искова молба ищците А. Б. и А. С. твърдят, че на 06.03.2019 г., в качеството на наематели, са сключили с ответника „Л. 06“ АД, в качеството на наемодател, договор за наем на недвижим имот срещу месечна наемна цена в размер на 1 380 евро, като било уговорено договорът за наем да породи своето действие, считано от 01.04.2019 г.

Поддържат, че на 11.03.2019 г. ищцата А. С. е превела по банкова сметка на ответника сумата в общ размер на 5 400 лева, представляваща депозит и наемна цена за м. април 2019 г. Твърдят, че въпреки извършеното плащане, ответникът не е изпълнил основното си задължение по договора за наем, а именно да предаде държането на имота на уговорената дата /01.04.2019 г./. Считат, че поради непредаване на имота в посочения срок, договорът за наем не е породил своето действие по вина на наемодателя – ответник, поради което претендират връщане на преведената наемна цена и депозит. Твърдят, че на 28.11.2019 г. са изпратили нотариална покана до ответника с искане да им заплати процесната сума в размер на 5 400 лева, но плащане не последвало.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на първоначалната искова молба, с който ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава обстоятелството, че между него и ищците е сключен договор за наем на недвижим имот от 06.03.2019 г., както и извършеното от ищцата А. С. плащане на процесната сума. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора е постигнато съгласие между страните съглашението да породи действие от 01.04.2019 г. след заплащане на първия месечен наем и депозит, което е сторено. Поддържа, че е предал държането на наетия имот на ищците на 11.03.2019 г., като периодът от 11.03.2019 г. до 01.04.2019 г. е бил уговорен като гратисен за ищците и за него последните не дължали наемна цена. Поддържа, че на 29.03.2019 г. по желание на ищците в имота са били монтирани климатици, но недоволен от мястото на тяхното разположение ищецът А. Б. отказал да подпише приемо-предавателен протокол за имота. Оспорва ищците да са отправяли изявление за прекратяване или разваляне на процесния договор за наем, като навежда твърдения, че и до момента наемателите не му били върнали предоставените им 2 броя ключове и дистанционни управления от охранителна система на комплекса. Твърди, че е издал фактура № 000002782/01.05.2019 г. за дължимата наемна цена за м. май 2019 г., но тъй като същата не била заплатена в срок от ищците, на 21.05.2019 г. изпратил уведомление до тях за прекратяване на договора за наем, получено от техен представител. Евентуално прави възражение за прихващане със свое вземане за обезщетение за неспазено предизвестие по т. 16.3 от договора за наем за сумата в размер на 4 110 евро или 8 038,46 левова равностойност.

С отговора на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове срещу ищците с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 038,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължението на ответника при прекратяването на сключения между страните договор за наем от 06.03.2019 г., както и евентуален иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 398,10 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл. 18.4. от договора за наем на недвижим имот от 06.03.2019 г. Излага твърдения, че страните са били обвързани от договор за наем, сключен на 06.03.2019 г. и породил действие, считано от 01.04.2019 г. Тъй като ответниците по насрещните искове не изпълнили задължението си за плащане на наемна цена за м.

05.2019 г., наемодателят отправил изявление за прекратяване на договора. С оглед предсрочното прекратяване на договора, навежда твърдение, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза за получаване на договорения месечен наем за периода на уговореното тримесечно предизвестие съгласно чл. 16.3. от договора.