Определение № 761 от 27.05.2020, Районен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И

Е

№ 27.05.2020 год. гр.Бургас

БУРГАСКИ

РАЙОНЕН СЪД

СЪД, НО, 49-ти наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕНЕТА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията Венета Иванова НЧД № 1545 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.4 от НПК.

Същото е образувано по жалба на С.С.Ч., в качеството му на пострадал, чрез пълномощника адв.П.Н. срещу постановление от 15.04.2020г. на прокурор при БРП за прекратяване на ДП № 431 ЗМ- 640/2019г. по описа на Първо РУ на МВР Бургас, вх.

№ 7072/2019г., пор.№ 2112/2019г. по описа на БРП .

В жалбата се изразява несъгласие с постановлението на прокурора от БРП за прекратяване на наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Счита се, че изводите на БРП са неправилни и незаконосъобразни, тъй като не е изследван въпроса дали скоростта на движение на автомобила е била незаконосъобразна с оглед разпоредбата на чл.116 от ЗдвП, чл.119 от ЗдвП. Не се споделя извода на прокурора, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като ПТП се е случило в светлата част на денонощието, на четирилентов двупосочен път, в средата на пешеходна пътека и при очевидно несъобразена скорост на автомобила. Не се споделя извода на прокурора, че пострадалият е връхлетял върху предния капак на автомобила, като се излагат съображения, че предвид това, че тялото е качено на предния капак на автомобила, последният вероятно се е движел с над 72 км/ч.Възразява се срещу изводът на прокурора, че пешеходецът се е движел с бърз ход, предвид наличието на средна до тежка степен на алкохолно опиване, което значително забавя реакциите. В тази връзка се прави искане за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по закона.

Жалбата е подадена от надлежна страна- пострадал в законоустановения

7-дневен срок по чл. 243, ал. 4 от НПК.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 28.08.2019г. за това, че на същата дата в гр.Бургас, на ул.“Индустриална“ при управление на МПС- л.а.Сеат с рег.№ А 81 84 ВА по непредпазливост е допуснал настъпването на ПТП, при което причинил средна телесна повреда на С.С.Ч. от гр.Бургас-престъпление по чл.343, ал.1, б.Б пр.2 вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.

Видно от материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:

На

28.08.2019г. в гр.Бургас времето било ясно, слънчево, а пътната настилка суха и видимостта отлична. Около 15,00ч. на същата дата свид.Т.Д. управлявал лек автомобил Сеат с рег.№ А 81 84 ВА по ул.“Индустриална“ в посока центъра.

Същият се движел в крайна дясна лента на двупосочната улица, която била с по две ленти за всяка посока. От двете страни на улицата има широки пешеходни тротоари. При приближаване на пешеходна пътека тип М 8.1., означена с пътен знак Д 17, която е върху изкуствена неравност /бабуна/, започваща преди и свършваща след пешеходната пътека, свид.Т.Д. видял, че внезапно иззад намиращо се в близост до пешеходната пътека дърво излязъл пострадалият, който предприел пресичане на платното по пешеходната пътека. Водачът своевременно предприел спиране, но ударът настъпил преди да сработят спирачките. Същият настъпил в предна лява страна на предния капак. Тялото на пострадалия се плъзнало по предния капак отдясно наляво, главата достигнала долния ляв ъгъл на предното обзорно стъкло на автомобила. Пешеходецът паднал отпред и отляво на автомобила, като отново ударил главата си в асфалта.

След спирането на автомобила, водачът Т.Д. слязъл от него и се опитал да помогне на пострадалия, като го свести с вода. Жената на Ч. и децата му, които се намирали на отсрещната страна на улицата, се втурнали към пострадалия. На място пристигнал екип на Спешна помощ и откарал пострадалия в УМБАЛ Бургас.

Видно от назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била 38 км/час, а в началото на спирачната следа скоростта е била 30 км/час. В резултат на удара върху автомобила има побитост в предна лява част на капака, забърсване напраха по капака отдясно наляво към долния ляв ъгъл на предното обзорно стъкло, където пострадалият си ударил главата. Няма побитости по предна броня, предна декоративна решетка и предна регистрационна табела. Няма фрактури на крайници.

Тялото паднало пред автомобила и вляво от него, където мъжът отново си ударил главата в асфалта. Забърсването на праха по предния капак отдясно наляво и падането на тялото вляво след удара показвало бързото движение на пешеходеца отдясно наляво пред автомобила. Опасната зона за спиране на л.а.Сеат Толедо с рег.№ А 81 84 ВА от скорост на движение 38 км/ч била 22 метра и се изминавала за 2,8 секунди. Когато водачът реагирал на опасността, автомобилът отстоял на 14 м. от мястото на удара, а пешеходецът се намирал на 2,3м. от мястото на удара. Водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако скоростта на автомобила била не по-висока от 26 км/час. Водачът е реагирал своевременно на опасността. Пешеходецът попадал в опасната зона за спиране на автомобила, защото от началния момент, когато водачът за пръв път имал възможност да го възприеме, автомобилът отстоял на по-малко разстояние от мястото на удара в сравнение с опасната зона за спиране. Водачът нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Той е реагирал своевременно на опасността с аварийно спиране. Действията на водача са технически правилни. Пешеходецът изскочил иззад крайпътно дърво и се втурнал към автомобила. Същият имал 30 издадени фиша за неправилно пресичане като пешеходец. Агресивното поведение на жена му и децата му след произшествието е свидетелство за заучено и повтарящо се действие. Произшествието е настъпило поради внезапно навлизане на пешеходеца Станко Ч. на пътното платно пред лекия автомобил, управляван от свид.Т.Д., в опасната зона за спиране на автомобила.

Видно от протокола на извършената химическа експертиза № 357/05.09.2019г. в изследваната проба кръв от лицето С.Ч. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 2,58 промила.

Видно от извършената по делото СМЕ С.Ч. е получил открита скалпова рана фронтално вдясно и контузия на мозъка двустранно също фронтално, които увреждания е възможно да са получени по начин, както се съобщава от удар на главата в тъпоръбести предмети, части от лекия автомобил и последващо падане на неравен терен / на асфалта/ .Уврежданията се квалифицират като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Установеното количество алкохол в кръвта на пострадалия отговаря на средна към тежка степен на алкохолно опиване, характеризираща се със значителни нарушения в мисловната дейност, координация, съобразителност, внимание, ориентировка, силно забавени реакции, без чувствителност за болка, сърдечно-съдови разстройства, потискане на ЦНС.

Видно от приложената на л. 7 и 8 по делото справка от сектор ПП Бургас пострадалият има наложени 30 глоби за периода от 06.03.2018г. до 16.07.2019г. по чл.184, ал.3 и ал.4 от ЗДвП.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от протокола за извършения оглед, протоколите от АТЕ и СМЕ, протокола за извършена химическа експертиза, протоколите за разпити на свидетелите Т.Д., С.Ч., Н.С, свид.М.Г.

Показанията на свид.З.Х и Х.П не разкриват факти от значение за разследването, тъй като тези свидетели не са възприели самото ПТП, а момента, в който пострадалият вече е бил на земята след удара и са позвънили на тел.112. Свид.Г.П също не е възприел самото ПТП , а случилото се след този момент.

При извършване на проверката по чл. 243 от НПК и формиране на изводите си за фактите по 102 от НПК, прокурорът е длъжен да направи цялостен анализ на относимия доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл. 14, ал.1 вр. чл. 107 от НПК. Това е налагало да се прецени дали събраните доказателства са достатъчни за всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, от една страна, а от друга, фактите съдържащи се в различните доказателствени източници да се съпоставят с останалия доказателствен материал и при констатирани на противоречия да се обоснове защо се приемат съответните доказателствени средства. В прокурорския акт липсва обсъждането на констатирани противоречия, като вместо това е преразказано съдържанието на различни доказателствени източници.

Прокурорът е приел, че пешеходецът е изскочил внезапно иззад намиращо се наблизо дърво и се втурнал към автомобила, очевидно позовавайки се на експертното заключение по АТЕ /при изготвянето на което очевидно не са отчетени показанията на самия водач/ и свидетелските показания на свид.Н.С, въпреки че самият свид.Т.Д. не е заявил такова обстоятелство. Напротив същият твърди, че пострадалият е изскочил внезапно след пешеходната пътека и започнал да пресича платното и той моментално натиснал спирачките, но тъй като автомобилът е бил твърде близо, е последвал удар между него и пешеходеца. Твърдения, че пострадалият се е втурнал към автомобила се съдържат единствено в показанията на свид.Н.С, който се е намирал на значително отдалечено разстояние –на около 100 метра от мястото на произшествието, което обстоятелство значително намаля видимостта и показанията на този свидетел следва да бъдат внимателно проверени.

Друго съществено противоречие се констатира в частта на показанията на пострадалия, който твърди, че когато е предприел пресичане по пешеходната пътека не е видял приближаващи автомобили, а свид.Т.Д. твърди, че в момента, в който е възприел пешеходеца, управляваният от него автомобил се е намирал след пешеходната пътека, в непосредствена близост до пешеходеца. От своя страна вещото лице по АТЕ прима нещо съвсем различно- ударът е настъпил около средата на самата пешеходна пътека, а в момента на възникване на опасността, при излизане на пешеходеца иззад дървото и насочването му към пътното платно, автомобилът на свид.Т.Д. е отстоял на 14 метра от мястото на удара, което е в противоречие с показанията на самия водач, който твърди, че в момента, в който е възприел пешеходеца, се е намирал на самата пешеходна пътека.

Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че проведеното разследване по делото не е пълно, всестранно и обективно. Останали са редица въпроси, свързани с механизма на пътнотранспортното произшествие, с поведението на двамата участници, скоростта на автомобила преди и по време на произшествието, скоростта на движение на пострадалия, видимостта на водача на лекия автомобил и обективната му възможност да възприеме пострадалия като опасност за движението, както и характерът на предприетите от водача на лекия автомобил действия за предотвратяване на опасността, изследването на които следва да бъдат предмет на усилията на разследващите органи. В този смисъл, макар заключенията на назначените в хода на досъдебното производство автотехническа и съдебномедицинска експертизи да са внесли яснота по част от релевантните въпроси, решаването на останалите спорни такива, които се посочиха по-горе, налага извършването на допълнителни действия по разследването, на основата на които в пълнота да бъдат изяснени фактите по казуса. Едва тогава ще може да бъде извършена и правилна преценка за приложимия закон.

Противоречията в събраните по делото доказателства следва да бъдат преодолени съобразно разпоредбата на чл. 153 от НПК, а именно чрез назначаването на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която да даде необходимите отговори от медицинско и техническо естество, касаещи обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Съответен отговор следва да получат въпросите за скоростта, с която водачът Димитров е управлявал лекия автомобил преди и към момента на ПТП, респ. опасната зона за спиране на същия; предприетите от последният действия като реакция за предотвратяване на възникналата опасност и началния момент на предприемане на тези мерки; състоянието на пътното платно към процесния момент и наличието на спирачни следи на пътя или други такива, способстващи преценката за движение, респ. спиране, приплъзване и др. на автомобила; скоростта и траекторията на движение на пешеходеца / съобразени с установеното количество алкохол в кръвта му/, преди и към момента на навлизането му в платното за движение; състоянието на видимост на пътя, наличие или не на препятствия по пътя, ограничаващи видимостта на водача на лекия автомобил към мястото, от което пешеходецът е навлязъл на платното за движение; моментът, в който водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме приближаващия към пешеходната пътека пешеходец; техническа възможност на водача на лекия автомобил при конкретно възникналата пътна обстановка за предотвратяване на ПТП; механизмът на увреждане на пострадалия. Следва да се изследва и въпроса дали скоростта, с която свид.Т.Д. е управлявал автомобила е била съобразена с конкретната пътна обстановка , а именно натоварен участък, наличие на колона от автомобили/показания на самия Т.Д./, наличие на широки тротоари от двете страни на улицата, приближаване на пешеходна пътека, наличие на множество дървета на тротоарите, които възпрепятстват видимостта към последните.