Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1211 от 24.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7639/2025
Вид
Решение № 1211
Подписан
24.02.2026
Състав
Зорница Ангелова Езекиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.24 · Закон за адвокатурата
  • чл.25 · Закон за адвокатурата
  • чл.2,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.36,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1,т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.40,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.51 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1,пр.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100107639 по описа за 2025 година

Производството пред съда е инициирано по иск на Ищецът С. Д., В. Д., П. Д. и Т. Д., които твърдят, че ответниците В. Г. и А. М. – адвокати, като не са им дали професионален съвет относно давността на непредявени части от частични искове за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, не са предприели необходимите процесуални действия за защита на материалните им права, което е довело до изтичане на 5- годишна давност на вземанията им, без ищците да разберат това обстоятелство, с което са пропуснали да увеличат имуществото си.

С протоколно определение от открито съдебно заседание на 13.2.2026г., съдът, на основание чл.238, ал.2 ГПК е прекратил производството по исковете, предявени от С. Д., В.

Д. и Т. Д., като е оставил за разглеждане само исковете, предявени от П. Д..

Ищецът П. Д. твърди, че е наследник по закон на починалия вследствие на медицински деликт А. Д., както и че в няколко седмици след 7.7.2017г. провели с адвокат Г. срещи, на които цялостно обсъдили събитията,евентуални дела. Заключението било да се заведе дело срещу УМБАЛ„Александровска“, като дискусионен бил размерът на претенцията. Ищецът сочи, че на срещите било решено, че ще се предяви иск, за не по – малко от 200000лева, не повече от 300000лева, на 28.2.2020г. от адв.Г. била изпратена примерна искова молба, по чието възлагане била изготвена от П. Д., който към този момент бил студент по право. Претенцията била за 200000лева. На 25.6.2020г. в имейл кореспонденцията между П. Д. и В. Д. била изпратена работна ИМ, за корекции, с корегиране на цената на 50000лева на всеки ищец, на 3.9.2020г. бил сключен ДПЗС между адв. М. и П. Д., като адвокатите Г. и М. били упълномощени с пълномощни за процесуално 1 представителство по бъдещото дело. Твърди се, че по настояване и правен съвет на адв.Г., завели частични искове за общо 40000лева, по които било образувано гр.д._ 45306/2020г. на СРС, като се твърди,че за следващите 2г и половина, от С. Д. и П. Д. били правени устни питания до адвокат Г. за увеличение на размера им, на които било отговаряно да не се притесняват, има време. Същите били потвърдени в писмена кореспонденция на адв.Г. с П.

Д. в приложение. На 13.1.2023г. П. Д. задал въпрос за вдигане цената на иска,адв.Г. му отговорила, че имало време за промяна, като се изслушат експертите, като към този момент 5- годишната давност за увеличената част била изтекла. Твърди се, че на 24.1.2023г. П. Д. съобщил на адв. Г., че всички ищци по соченото дело са решили за общ размер на претенцията от 250000лева, като на 12.3.2023г. адв.Г. им съобщила, че ще внесе в съда молбата. На 27.12.2022г. по имейл бил изпратен проект на молба за изменение на цената на иска до 200000лева, изготвена от П. Д., по възлагане от адвокат Г.. На 13.3.2020г. пред СРС се провело о.с.з по делото, на което била представена молба за допускане на увеличение до 200000лева, срещу която ответникът и третото лице – помагач възразили, като след края на о.с.з., адв. Г. се обадила на П. Д. с поръчка да провери съдебната практика за основателността на възраженията за изтекла давност, като той на същия ден изготвил становище, което изпратил на двете ответници по имейл, като е звънял на адв. Г., за да й каже, че предявяванетона частичен иск не прекъсва давността за непредявената част. На 14.3.2023г. изпратил имейл на адв. М., с който да я пита далие знаела за изтеклата давност, като тя отговорила, че „изключила“ миналата година, че изтича 5- годишен давностен срок.

На 12.5.2023г. ответниците били уведомени на имейл, че ДПЗС се разваля и се оттеглят пълномощните, като на 20.5.2023г. била подадена молба до СРС, с която се уведомява за оттеглянето, за което с нотариални покани били уведомени на 23.5.и 26.5., като ответниците били поканени да платят на всички ищци по настоящото дело остатъчната цена на исковете, до която щяли да направят увеличението – 160000лева, заедно с лихва върху нея от 21.9.2020г. до 16.5.2023г. от 44136,77 лева. Сочи се, че при защитата по соченото дело, не са получавали правни съвети за изтичане на погасителна давност, като се твърди, че и двете не са притежавали съответното знание затова. Сочи се, че макар ДПЗС да е бил сключен само с адв.Г., поетите задължения за осъществяването на правна защита, с издаване на пълномощно, са били поети и от адв. М., като считат, че за неизпълнение на задълженията си по договора, ответниците дължат обезщетение за вреди на ищеца. Ако се приеме, че не се прилагат правилата за договорна отговорност, то се сочи, че ответниците са нарушили разпоредбите на чл.2,ал.2, чл.40,ал.2 ЗАдв, чл.9, чл.11, ал.4 Етичния кодекс на адвоката, което е довело до претърпените имуществени вреди от ищеца, като се прави искане сумата да се присъди, на основание чл.51 ЗАдв, като ищецът претендира сумата 65444,09 лева.

Ответникът В. Г., в подадения в срока по чл.131 ГПК отговор, оспорва предявените искове, с доводи, че не е налице договор за правна защита и съдействие, като твърди, че е предоставяла правни консултации на приятелски начала на Ищецът С. и П., преговаряно било дали да не се предяви иск, били им разяснени всички възможности, като ищецът П. Д. поискал да стажува при адв. Г. и адв. М., като бил приет, запознат с водените дела, изготвял е документи, присъствал ена срещи, поискал е да се запознае с делото на баща си, от който 2 момент заявявил, че ще представлява семейството и ще отговаря за тях, като останалите ищци не са търсили контакт с ответниците, като след започване на процеса ДПЗС е сключен между П. Д. и адв.М., която излязла в отпуск по майчинство, а на заседанията се явявала адв. Г., на приятелски начала. По претенцията с правно основание чл.51 ЗАдв, при обсъжданията с П. Д., преди предявяване на иска, било казано, че се дължи държавна такса, което той посочил, че ще обсъди със семейството си, че към предявяването е изтекла тригодишна давност, за исковете за лихва, както и искът за главница може да се увеличи, до изтичане на 5- годишна давност, но той оспорвал този съвет, като казвал, че не е така и процесът започнал. Твърди се, че адв. Г. не е останала с впечатление, че е пренебрегнал казаното от нея, като при сключването на ДПЗС, не било отразено, че искът е частичен, защото такова име П. не е заявявал, нито от свое име, нито за другите. Адв. Г. му посочила, че след изготвяне на експертизите, ще се направи преценка на възможността за увеличаване на иска, като нито един от ищците не е заявявал писмено или устно желание искът да се увеличи до изготвянето им, а въпросът бил повдигнат от адв. Г., но П. спорил с нея, че твърдението било невярно. Адв.Г. го подтикнала да намери съдебна практика, за да я уведи, като той поддържал тезата си. Твърди се, че имал ключ от кантората, както и държал един от личните електронни подписи на адв. Г., като искал да води делото, но не можел поради липса на правоспособност да извършва процесуални действия, присъствал на о.с.з., като след виждането й с ищците през 2017г., при завеждане на иска, подписването на договора с адв. М. и към предявяване на иска, всички документи са били подписвани само от П. Д., който твърдял, че представлява майка си и братята си, за което се счита, че е индиция и изявлението в писмото за оттегляне на пълномощните. Твърди се воден разговор за давността отпреди сочената от ищците дата, като искът е заведен в сочения размер, заради държавната такса. П. Д., от името на всички заявил, че е воден разговор, че исковете следва да се предявят за по 10000лева на човек, като двете ответници многократно сочели, че има петгодишен срок, но П. Д., твърдял, че това не е вярно. Сочи се, че оттеглянето отново е извършено само от него, като при явяването й по делото, била сама, без ищците, като за резултатите от делото уведомявала само него. Оспорва се претърпяна загуба от ищците, като се сочи, че искът за пълния размер не е доказан, липсват данни за намаляване на имуществото на ищците. Претенцията с основание чл.51 ЗАдв се оспорва, защото между страните няма договор, не е установено, че на адв.М. е възложено увеличаване на исковете, поради което се счита, че тя не е имала задължения да ги информира за негативни последици от изтичане на давностен срок за непредявена част от вземането, защото няма сключен ДПЗС. Оспорва се искането за спиране.

В срока по чл.131 ГПК, писмен отговор е подаден от ответницат М., която сочи,че страна по ДПЗС е само П. Д., поради което счита, че ищците, в останалата част не са легитимирани по делото/ твърдение, което касае основателността на претенциите/ и по същество, се оспорва иска, с доводи, сходни с изложените от адв. Г., като се добавя твърдеинето, че през 2022г. е започнала отпуск по майчинство, като след раждането на дъщеря й, не е участвала активно в правна дейност, но е била насреща за въпроси от П. Д., 3 поради което имейлът от 14.3.2023г. я изненадал, затова отговарила по този начин. Твърди се, че по време на изтичане на давностния срок била по майчинство. Сочи, че е уведомявала през целия перидо на стажа му при тях П. Д. за всякакви въпроси по делото, включително давността.

Третото лице – помагач на страната на двете ответници ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с писмено становище счита исковете за неоснователни, а по същество – и за недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск при две евентуални основания: чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД и чл.51 ЗАдв, при посочени конкретни разпоредби, според ищеца, нарушени от ответниците.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото в о.с.з., е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че на 3.9.2020г. би сключен ДПЗС между адвокат М. и П. Д., като адвокатите – ответници били упълномощени от ищците, на 21.9.2020г. в СРС било заведено исково дело от ищците, за сумата 40000лева, било образувано гр.д.№ 45306/2020г., по което дело, на 13.3.2023г. адвокат Г. подала пред съда молба за увеличение на иска до сумата 200000лева. На 23.5. и 26.5.2023г. ответниците получили нотариални покани за оттегляне на пълномощията, и разваляне на ДПЗС. Съдът намира, че страните не спорят, че за период от 9.2020г. до 5.2023г. адвокатите Г. и М. са работили заедно в един и същи офис. Съдът намира, че страните не спорят, че аритметично / като изчисление/, върху 160000лева, обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 44136,77 лева за период от 21.9.2020г. до 16.5.2023г.

Страните не формират спор по твърдението на ищеца, че е наследник по закон, син, на починалия на 7.7.2017г. А. Д..

По делото са представени, изискани от образуваното въззивно гражданско дело, образувано по въззивна жалба против решение по гр.д.№ 45306/2020г. пълномощни, с които: П. Д. упълномощава адвокатите А. М. и В. Г., да го представляват пред всички съдебни инстанции, по претенция за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на наследодателя му А. В.ев Д.. Видно от номера и годината на исковото производство, делото е образувано през 2020г.

Видно от представените писмени доказателства, на 28.2.2020г. П. Д. е изпратил на електронна поща на адвокат Г. примерна искова молба. В проекта на искова молба, претенцията е в размер 200000лева- общо за всички ищци, като искът се предявява от С. Д., В. Д., П. Д., Т. Д.. Представен е втори имейл от П. Д. до В. Д., с която се препраща искова молба, с посочена претенция от по 50000лева за всеки от ищците.

По делото е представен, неоспорен от страните, договор за защита и процесуално представителство, сключен на 3.9.2020г. между П. Д. и адвокат А. М., с която възложителят П. Д. е възложил на адвокат М. защитата и процесуално представителство във връзка със завеждане на искова молба от името на С. Д., В. Д., П. Д. и Т. Д. за обезщетение за 4 неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им А. Д..