Определение № 17 от 05.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300503308 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Х. Д. А., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. П. К., против Определение №11783/31.10.2012г., постановено по гр.д.№11701/2021г. по описа на

Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с което е допълнено постановеното по делото Определение №4892 от 09.05.2022г. в частта му за разноските, като Х. Д. А. е осъден да заплати на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК 831257890, сумата от 969 лв.- разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му изцяло или евентуално само в частта му, с която са били присъдени разноски над 100 лв.

Ответната страна по жалбата- „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК 831257890, чрез пълномощника си по делото адв. А. Н., в писмен отговор на частната жалба изразява становище, че същата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на 1 обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Х. Д. А. против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК 000694286, и „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК 831257890, искове с правно основание чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.384 от КЗ за осъждане на първия ответник да заплати на втория сумата от 5000 лв., частичен иск от 210826 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, както и за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., частичен иск от 95000 лв., представляваща изплатена до момента сума по договора за лизинг. На ответниците е бил връчен препис от исковата молба, като същите са подали отговори, с които са оспорили исковете.

След подаването на отговорите с писмена молба по делото ищецът е оттеглил исковете, поради което с Определение №4892 от 09.05.2022г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. С обжалваното в настоящото производство определение по искане на ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД съдът е допълнил по реда на чл.248 от ГПК определението за прекратяване, като е осъдил ищеца да заплати на „ОББ Интерлийз“ ЕАД сумата от 969 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В случая производството по делото е било прекратено поради оттегляне от ищеца на предявените искове, поради което и съобразно нормата на чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски. По делото са представени писмени доказателства, видно от които „ОББ Интерлийз“ ЕАД е упълномощило за свой процесуален представител Адвокатско дружество „Н. и С.“, на което е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 969 лв., като упълномощеното адвокатско дружество, чрез адв. А. Н., е подало отговор на исковата молба. Предвид горното, доколкото ответникът „ОББ Интерлийз“ ЕАД е направил разноски по делото, което е прекратено поради оттегляне на исковете, то същите следва да му бъдат присъдени. Без значение за дължимостта на разноските 2 е изтъкнатото в частната жалба обстоятелство, че делото е било прекратено на ранен етап, тъй като към датата на прекратяването му разноските вече са били направени и следва да се понесат от ищеца, който с предявяването на исковете, които впоследствие е оттеглил, е станал причина ответникът да направи разноските. Според настоящия състав на съда така направените от ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 969 лв. с ДДС не са прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, дори и при отчитане на факта, че същото е прекратено, без по него да са били провеждани открити съдебни заседания. Ищецът е предявил два частични иска, пълният размер на претенциите по които съобразно посоченото в исковата молба са съответно са 210826 лв. и 95000 лв., като спорът е с висока фактическа и правна сложност.

Заплатеното от ответника „ОББ

Интерлийз“

ЕАД адвокатско възнаграждение в размер на 969 лв. с ДДС е под минимума, определен в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От изложеното дотук се налага изводът, че няма основания така направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение да не бъдат присъдени в негова полза, а частната жалба е неоснователна.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ: по

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11783/31.10.2012г., постановено гр.д.№11701/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3