Решение № 195 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Б. Ил. Б. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600504 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е разгледано от СГС като втора инстанция по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК след постъпила в срок въззивна жалба и допълнение към нея от подс. Г. Й. Г., с ЕГН: **** (чрез неговия защитник – адв. К.), срещу обявеното в открито заседание на 20.10.2022 г. Решение от 20.10.2022г. по н.о.х.д. № 3374/21 г., по описа на СРС (НО, 19 с-в), с което Г. е бил освободен от наказателна отговорност (чл. 78а, ал.1 НК) за извършено престъпление по чл. 309,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 НК в периода от време –от неустановена дата през м.април 2018г. до 25.04.2028г. и санкциониран с административно наказание «Глоба» в размер на 1500 лв.

Жалбата е поддържана от защитата и подсъдимия във въззивното съдебно заседание с оплакване главно, че от доказателствата по делото не се доказва възприетата от съда фактическа обстановка, което пък е довело до неправилни правни изводи в атакуваното решение, както и, че съдът е ценил единствено показанията на пострадалата Й.а и е игнорирал тези на св. А., което е довело до неправилност на решението.

В съдебно заседание, защитата акцентира, че подс.Г. е юрист по образование и е бил упълномощен от Й.а да заведе процесните искови молби в СРС, което е и направил, а самата пострадала го е снабдила с необходимите документи за това предварително. Поради което и считат, че липсва умисъл, както и вреди, поради което обвинението се явява несъставомерно от 1 обективна и субективна страна, поради което и искат подс. Г. да бъде оправдан.

Прокурорът счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което и иска то да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав, въпреки предявените конкретни оплаквания, провери служебно (чл. 314, ал.2 НПК) изводите на първата инстанция по фактите и правото и установи следното:

Правилно производството по делото е било разгледано от СРС по реда на глава XXVIII, чл.375 и сл. от НПК, тъй като са били налице законовите предпоставки за това.

Правилна е и приетата от пъроинстанционния съд фактическа обстановка, която въззивния състав не намира основание да изменя и, според която:

През месец ноември 2017 год.,постр. А.Б. Й.а закупила къща в с.

Крайница, община Дупница, намираща се на ул. „Джубрена“, където в съседство подсъдимият Г. Й. Г. притежавал къща. Двамата се запознали и сближили, като започнали да си ходят на гости. В хода на познанството си всеки един от тях разказал на другия какви проблеми с родствениците си имал Й.а, след като разбрала, че подс. Г. има юридическо образование, споделила, че желае да „развали“ договорите, с които е прехвърлила на свои родственици наследени от нея имоти и поискала той да й помогне.

Подсъдимият пък поискал заем от Й.а, която след като вече му имала доверие, на 05.12.2017 год., в гр. София, му дала на заем сумата в размер на 8 000 лв.

Издаден бил запис на заповед на 05.12.2017 г., в гр. София с падеж 10.01.2018 г., платим на предявяване, без протест и разноски, с издател Г. Й. Г. и поемател А.Б. Й.а.

През месец януари 2018 год. Г. пострадалата се срещнали и Й.а отново споделила, че има проблеми с недвижимите имоти, които прехвърлила на свои родственици и желае да развили договорите, за прехвърлянията, а подсъдимият предложил да й съдейства като юрист и да предприеме необходимите действия пред съдилищата. Всъщност подсъдимият бил с намерение да изготви документи, с които да докаже пред Й.а, че е предприел конкретните съдебни действия и, че е заплатил средства за съдебните процедури, за да претендира разходи за такси и за извършени услуги, с което пък да се освободи от задължението си към постр. Й.а за връщане на заема от 8000лв., получени от пострадалата.

На две от срещите между подсъдимият и Й.а, присъствал и свидетеля Я.

А.. Едната била на вилата в с. Крайници, като А. чул Й.а да споменава на подсъдимия, че иска да съди роднините си за земи и имоти. Другата среща на подсъдимия със свидетелката Й.а се състояла в дома й в гр. София, кв. „Овча купел“. Свидетелят А. видял Й.а да дава папка с документи на подсъдимия, както и да му казва, че „от нейна страна му дава „зелена светлина“ да действа да се задвижат делата“, както и чул да говорят за даване на полномощни, но пред него нищо не подписали.

2

През м. януари 2018г. Й.а била приета в болница, а подсъдимият й казал, че е предприел процедура по завеждане на дела в СРС за разваляне на сделки, по които тя е страна с родствениците й. След излизането й от болница, Й.а поискала от подсъдимия да й върне сумата, която му била предоставила в размер на 8 000 лв., но Грлозданов й отказал, оправдавайки се, че бил платил съдебни такси в размер на 4000 лв. Тъй като Й.а настоявала да види документите за заведените дела и платените такси, подсъдимият занесъл в дома й в началото на м. февруари 2018 г. в оригинал четири вносни бележки, с посочено в тях като основание за плащане „завеждане на граждански дела и платени такси за тежести към Агенция по вписванията“. До април 2018 г., подсъдимият не й предоставил информация относно заведените дела и не върнал на Й.а сумата в размер от 8 000 лв., която бил получил като заем. През месец април 2018 г., свидетелката Й.а отишла в сградата на СРС, ГО, находяща се в гр. София, бул. „**** и, след направени справки, установила, че няма заведени дела от нейно име в съда, както и подавани документи от нейно име. Веднага отишла в най-близкия клон на „Райфайзенбанк“, тъй като на предоставените й от подсъдимия вносни бележки била посочена тази банка като техен издател, където от служителка разбрала, че бланката на вносната бележка не е на банката и положения печат също. Свидетелката Й.а веднага се обадила на подсъдимия и му казала да оттегли всички дела, които е завел от нейно име и да й върне предоставените от нея документи и сумата от 8000лв., без да обяснява защо и ангажирала други адвокати с гражданско-правния си казус.

На 16.04.2018 г. подсъдимият й върнал, по посочена от нея банкова сметка, сума в размер на 1 000 лв., а на 02.05.2018 г. сума в размер на 840 лв. Тези останали и единствените парични суми, които Г. върнал на Й.а.

В края на м. април 2018 г. чрез ангажираните от нея адвокати, Й.а установила, че подсъдимият е завел от нейно име две граждански дела пред СРС - през м. април 2018 г., докато е твърдял, че го е сторил още през януари 2018 г. и е подал две молби за отказ от исковете по заведените дела.

Така подс. Г., на неустановена дата през месец април 2018 год. в гр. София, съставил неистински частен документ: искова молба подадена до СРС с вх. № 2010414/19.04.2018 год., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение по гр. дело № 25389/2018 год., която бил изготвил от името на А.Б.

Й.а и, на която искова молба е придал вид, че представлява волеизявление на А.Б. Й.а, като иска се предявява срещу В.Е.Р.-Т.. След като Г. съставил исковата молба, я е внесъл, на 19.04.2018 год., в Софийски районен съд, като на същата бил поставен вх. №2010414. Въз основа на същата било образувано гр. дело № 25389/2018 год., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 157 състав. С исковата молба е заявена искова претенция да се започне гражданско производство в хода, на което производство да се постанови решение, с което да се установи между А.Б. Й.а и В.Е.Р.-Т., че нотариален акт за дарение на недвижим имот с‘ per. № 30542017. год., акт № 132 том LXVII, дело 21550/22.05.2017 год. на Агенция по вписванията - гр. София е нищожен на основание чл. 227, ал. 1, буква 3

„В“ от ЗЗД.

На 24.04.2018 год. в гр. София, подсъдимият Г. е съставил неистински частен документ: молба адресирана до Софийски районен съд, Гражданско отделение, подадена с Вх. № 5070090 от 25.04.2018 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, в която молба е заявен отказ от искова молба за предявяване на граждански иск от името на А.Б. Й.а срещу В.Е.Р.-Т., с която се цели предявеният иск в гражданското производство изобщо да не започва да се разглежда от Софийски районен съд. Така съставената молба за отказ от искова молба подсъдимият Г. я използвал на 2018. година пред Софийски районен съд, Гражданско отделение, 157 състав по гр. дело № 25389/2018 год., с която се целяло да се докаже, че свидетелката А.Б. Й.а се отказва от исковата молба, въз основа, на която е поискано да се започне исково производство и е било образувано гр. дело № 25389/2018 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, по което да се постанови решение, по силата, на което да се установи между А.Б. Й.а и В.Е.Р.-Т., че нотариален акт за дарение на недвижим имот с per. № 3054-22.05.2017 год., акт № 132 том LXVII, дело 21550/22.05.2017 год. на Агенция по вписванията - гр. София е нищожен на основание чл. 227, ал. 1, буква „В“ от ЗЗД.

С изготвената и депозира на 24.04.2018 год. в гр. София молба адресирана до Софийски районен съд, Гражданско отделение, която е заведена с Вх. № 5070093 от 25.04.2018 год., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, която подсъдимият Г. съставил е искал предявения иск в гражданското производство да не се разглежда от Софийски районен съд. С молбата е отправено волеизявление до Софийски районен съд за отказ от искова молба, заведена от името на А.Б. Й.а срещу И.Е.Р., която искова молба е била депозирана пред СРС и въз основа, на която е било образувано гражданско дело №25498/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, която не е била подписана, но е изготвена във вида, че е волеизявление на А.Б. Й.а. Така изготвената молба за отказа от исковата молба Г. я е използвал пред Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, като я е внесъл на 25.04.2018 год. в Софийски районен съд по гр. дело № 25498/ 2018 год., с което е желаел да се докаже, че А.

Богданова Й.а се отказва от исковата молба за започване на исково производство по гр. дело № 25498/2018 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, по което да се постанови решение, с което да се установи между А.Б. Й.а и И.Е.Р., че покупко-продажба на недвижими имот с № 3054- с вх. Per. № 28291-15.05.2017 год., акт № 194 том LXI, дело 19874/15.05.2017 год. на Агенция по вписванията - гр. София е нищожен на основание чл. 27,вр. с чл.33 от ЗЗД.

След направена справка от свидетелката Й.а в СРС установила, че са били депозирани двете искови молби и двата отказа от исковите молби. Едната искова молба на която бил придаден вид, че изхожда от нея и е подадена срещу И.Е.Р. не е била подписана. На 24.04.2018 г. свидетелката Й.а подписала молба, която била депозирана по гр.д.№253 89/2018 г. по описа на 4

СРС, 157 състав, вх. №5068507, с която уточнява, че не е упълномощавала адвокат да води дела, свързани с имуществените й въпроси, не е запозната със съдържанието на подадените искови молби и не ги е разписвала. На 25.04.2018 г. свидетелката Й.а подписала молба, която била депозирана по гр.д.№25389/2018 г. по описа на СРС, 157 състав, вх. №5069422, с която уточнила, че волята й по горецитираното дело е да оттегли исковата молба, а не да направи отказ от иска, като е посочила, че молбата, която е депозирана пред съда с правно основание чл.233 от ГПК не произхожда от нея, не я подписвала и не е имала намерение да я подписва. С определение №395937 от 27.04.2018 г. на СРС, ГО, 157 състав е прекратено на основание чл.232 от ГПК производството по гр. дело №25389/2018 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав поради оттегляне от ищеца на предявените искове. Същото е влязло в законна сила на 18.05.2018 г.

На 24.04.2018 г. свидетелката Й.а подписала молба, която била депозирана по гр. д. №25498/2018 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, вх. №5068507, с която уточнява, че не е упълномощавала адвокат да води дела, свързани с имуществените й въпроси, не е запозната със съдържанието на подадените искови молби и не ги е разписвала. На 25.04.2018 г. свидетелката Й.а подписала молба, която била депозирана по гр.д.№25498/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, вх. №5069421, с която уточнила, че волята й по горецитираното дело е да оттегли исковата молба, а не да направи отказ от иска, като е посочила, че молбата, която е депозирана пред съда с правно основание чл.233 от ГПК не произхожда от нея, не я е подписвала и не е имала намерение да я подписва. С определение от