Решение № 2840 от 25.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2840 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110103916 по описа за 2024 година

Ищцовото дружество „Банка ДСК“ АД сочи в исковата си молба, че на 10.12.2014г. с ответника М. С. Б. е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който е предоставила на ответника кредит в размер на 78 233.20лв. за заплащане на такси за обучение при условията на усвояване на части със срок на погасяване 120м. от датата на изтичане на гратисния период. Сочи се, че банката е превела сумата от 7 823.32лв. на 10.12.2014г. На 16.02.2015г. страните са предоговорили кредита чрез редуцирането му до сумата от 7 823.32лв. Ищцовото дружество сочи, че гратисният период е изтекъл на 30.05.2020г. и е настъпил падежът на първата погасителна вноска по задължението на 28.06.2021г. в размер на 144лв., но ответникът не е погасил същата, като са останали непогасени и следващите вноски и по този начин ответникът е останало да дължи на ищеца 2 381.55лв. главница и 2 404.62лв. просрочена договорна лихва. Към договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от сключения договор за кредит.

Моли се да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 12 124.21лв. сбор от усвоена сума по кредита от 7 823.32лв. главница и 4 300.89лв. капитализирана лихва за времето на гратисния период, 2 404.62лв. договорна лихва за времето от 28.06.2021г. до 27.03.2024г., 328лв. лихва за забава за времето от 28.06.2021г. до 27.03.2024г. и да се 1 присъдят сторените по делото разноски.

Ответника в срока по чл.131 от ГПК чрез назначеният му особен представител е посочил, че оспорва изцяло исковите претенции, както по основание, така и по размер и счита, че същите са неоснователни. Оспорва изложеното в исковата молба, че банката е превела заплатената от кредитополучателя такса в размер на 7 823.32лв. по негова банкова сметка на дата 10.12.2014г., респективно че претендираната сума за главница по кредита е усвоена. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.10.2 от ОУ към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 10.12.2014г. по следните съображения: Съгласно договореното между страните в чл.7 от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 10.12.2014г., за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база.

Съгласно приетото в чл.10.2 от ОУ към Договора лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Капитализирането на възнаградителната лихва върху непогасената главница само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води до анатоцизъм. В случая клаузата на чл.10.2 от ОУ, предвиждаща, че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно е нищожна на основание чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е съчетана с олихвяване на вече изтеклите и капитализирани лихви. Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл.24, ал.1 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Разпоредбата единствено предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите, каквато е уговорката в чл.10.2 от ОУ към Договора за кредит. Видно и от приложените към исковата молба Извлечение от счетоводните книги от дата 28.03.2024г. и погасителен план, към усвоената сума за главница по кредита в размер на 7 823.32лв. е добавена и капитализираната възнаградителна лихва в размер на 4 300.89лв., върху която също е начислявана възнаградителна лихва. Клаузата на чл.10.2 от ОУ е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, доколкото така уговорена не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Същата не е индивидуално уговорена, поради което също се явява нищожна на основание чл.146, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЗП. Предвид горното, неоснователни се явяват и претенциите за договорна лихва в размер на 2 404.62лв., начислена за периода от 28.06.2021г. до 27.03.2024г., както и за лихва за забава за периода от 28.06.2021г. до 27.03.2024г., доколкото лихвите са начислени и върху капитализираната възнаградителна лихва. С оглед изложеното, счита че заведените искове са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в 2 чл.430 от ТЗ вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Видно от представения договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти сключен на 10.12.2014г., страните по настоящото дело са встъпили в договорни заемни отношения по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти като ищецът се явява кредитор, а ответникът кредитополучател, като в полза на ответника е отпуснат кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233.20лв. при срок на издължаване на кредита 120 месеца считано от датата на изтичане на гратисния период договорен от страните обхващащ периода от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност. Съгласно чл.4 от договора първата вноска се заплаща от кредитополучателя и след представяне на доказателства за това кредиторът му я изплаща. Договорената годишна възнаградителна лихва в чл.7 от договора е в размер на 7% . Представено е и допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита с което размерът на кредита е намален от 78 233.20лв. на 7 823.32лв., като всички останали клаузи се запазват такива каквито са били договорен първоначално. Ищецът е представи ли общи условия, които съгласно поставените върху тях подписи, за които не се спори, че са на ответника са стигнали до знанието на последния.

По делото са приложени и погасителни планове при първоначалната сума и за предоговореният размер на сумата. Съгласно погасителният план за предоговореният размер на кредита, предоставената сума от 7 823.32лв. е разглеждана като компонент от дължима се главница цялата в размер на 12 124.21лв., която е формирана освен от главницата и от 4 300.89лв. възнаградителна лихва начислена според кредитора за срока на гратисния период.

В случая от Уверение с изх. №105-1499/14.11.2014г., издадено от Медицински университет – гр.Варна, се установява, че срокът за полагане на последния държавен изпит е 30.05.2020г., от което следва, че гратисният период е бил до 30.05.2021г.

Според т.10.2. от общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно, а в т.8.2. от общите условия е посочено, че през време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, но има право да извърши такова плащане и банката е длъжна да го приеме.

Съгласно чл.5 от договора кредитът се погасява с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период и който съдържа информация за общата дължима сума, а според т.11.1. от общите условия 3 първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период. В чл.6 от договора е уговорено, че падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 число на месеца.

Съгласно т.18.1., б."а" от общите условия кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане на падеж на 3 последователни погасителни вноски.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата по кредита в размер на 7 823. 32 лв. е усвоена от ответника. Вещото лице посочва, че общият размер на кредита съгласно клаузите на договора и общите условия към 29.03.2024г. е в размер на 9 588.73лв., която сума включва: 7 825. 32лв. – усвоена сума-главница; 1 552.10лв. – договорна лихва за периода от 28.06.2021г. до 8.10.2024г. и 298.82лв.-лихва за забава за времето от 28.06.2021г. до 8.10.2024г., като това са непогасените задължения на ответника по договора към датата на подаване на исковата молба –29.03.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на страните, съдът формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. и чл. 86, ал.

1 ЗЗД. Тяхната основателност се обуславя от доказването от страна на ищеца на следните предпоставки: наличие на действително правоотношение по договор от 10.12.2014 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен с ответника, и неговото съдържание, включително наличието на валидна уговорка за възнаградителна лихва; усвояване на заемната сума; изискуемост на вземанията за главница и възнаградителна лихва и техния размер; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетението за забава, както и изменението на размера на главницата извършено с допълнителното споразумение.

В случая по делото е доказано сключването между страните на договор за банков кредит, по който последният има качеството на кредитополучател, както и усвояването от ответника на предоставения кредит в пълен размер.

Съдът намира, че при сключването на договора ищецът е действал в качеството на търговец по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §13, т.2 ДР ЗЗП, а ответникът има качеството на потребител съобразно легалната дефиниция на §13, т.1 ДР ЗЗП. Същевременно процесният договор за банков кредит попада в обхвата на специалния ЗКСД. Той регламентира правилата на банковите заеми, отпускани с държавна финансова подкрепа на студенти и докторанти. Специфика на този вид целево кредитиране е държавната финансова гаранция, предоставяна на банките – кредитодатели. Съгласно специалната разпоредба на чл. 17, ал. 5 ЗКСД по отношение на договора се прилагат разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 ЗЗП.

4

Изпълнявайки задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът намира, че клаузата на т.10. 2. от общите условия, представляваща част от съдържанието на процесния договор и предвиждаща, че лихвата, която се начислява върху усвоената част от кредита по време на гратисния период, се капитализира годишно, е неравноправна клауза. Съставът намира, че предвид спецификата на процесния договор, който е сключен с оглед целево финансиране на физическо лице, притежаващо особено качество – студент, при преференциални условия с държавна финансова подкрепа въз основа на типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа, понятието "лихва" следва да се тълкува по начин, съответстващ на целта на закона, определена в чл.2 ЗКСД, респ. следва да се избягва тълкуване, което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение на целите, преследвани от държавната подкрепа. В тази връзка следва да бъде съобразено, че чл.24, ал.1 ЗКСД не допуска общият размер на задължението да надхвърля сбора от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. При това положение и с оглед установения в чл.20, ал.1 ЗКСД максимален предел на лихвата /не повече от 7%/ банките не следва да добавят начислените от тях лихви през гратисния период към главницата, защото това по подразбиране води до прогресия на дълга и до нарушаване на законоустановения максимален размер на лихвата. По тези съображения съдът намира, че при този вид банков кредит е недопустимо приложението на правилата за капитализация на лихвата към размера на отпуснатия кредит. Следователно с клаузата на т.10.2. от общите условия се нарушават посочените императивни правни норми, но също така тя е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора към датата на сключването му /за него е неясно какъв е размерът на главницата, която ще подлежи на олихвяване с възнаградителната лихва/, а доколкото тази клауза е част от общите условия на банката, то е очевидно, че тя не е индивидуално уговорена, от което следва, че е нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.