Решение № 86 от 10.06.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Разград , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500107 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 429 от 15.01.2021г. по гр.д № 1033/2020 г. по описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:

ПРИЕМА за установено по отношение на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско шосе“, №67А, че договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица №93001910027375 от 15.04.2019 г. е вадиден.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК

121130788, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско шосе“, №67А ДА ЗАПЛАТИ на "ИНОКСИС" ООД, ЕИК 116539413 със седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона въз основа на договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица №93001910027375 от 15.04.2019 г. сумите:

249,80 лв. /двеста четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, заплатени от последния по фактура №205058269/08.01.2020 г. за репатриране на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег.№ Р 0484 КА;

11 069,44 лв. /единадесет хиляди шестдесет и девет лева и 1 четиридесет и четири стотинки/ заплатени от последния по фактура №34627/09.03.2020 г. за отстраняване на щети на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег.№ Р 0484 КА, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 30.07.2020 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от "ИНОКСИС" ООД, ЕИК

116539413 със седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско шосе“, №67А за заплащане на сумите 14,22 лв. мораторна лихва върху сумата 249,80 лв. за периода 08.01.2020 г. – 30.07.2020 г. и 556,55 лв. мораторна лихва върху сумата 11 069,44 лв. за периода 01.02.2020 г. – 30.07.2020 г.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК

121130788, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско шосе“, №67А ДА ЗАПЛАТИ на "ИНОКСИС" ООД, ЕИК 116539413 със седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона сумите:

6,38 лв. /шест лева и тридесет и осем стотинки/ мораторна лихва върху сумата 249,80 лв. за периода 30.04.2020 г. – 30.07.2020 г., 282,89 лв. /двеста осемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/ мораторна лихва върху сумата 11 069,44 лв. за периода 30.04.2020 г. – 30.07.2020 г. и отхвърля исковете, предявени в условията на евентуалност в останалата им част до размера на 6,38 лв. и 282,89 лв.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК

121130788, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско шосе“, №67А ДА ЗАПЛАТИ на "ИНОКСИС" ООД, ЕИК 116539413 със седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона сумата 2 783,04 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и три лева и четири стотинки/ за направените по делото разноски, в т.ч. и платено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено с участие на "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 131206120 със седалище гр.София и адрес на управление район Лозенец, ж.к.“Лозенец“, бул.“Черни връх“, №32А, ет.6 като трета подпомагаща на ищеца "ИНОКСИС" ООД, ЕИК 116539413 със седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона страна.

Недоволен от това решение в УСТАНОВИТЕЛНАТА и

ОСЪДИТЕЛНАТА части, останал жалбоподателя "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, който го обжалва, чрез пълномощника си 2 юрисконсулт Красимир Младенов. Намира решението в обжалваните части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Ето защо, се моли решението да бъде отменено и исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Сочи, че доколкото не били извършени оглед и заснемане на автомобила към датата на застрахователното събитие /ПТП-то от 08.01.2020г./, вследствие на което застрахователната полица не била влязла в сила, към тази дата, а е влязла в сила едва след предоставянето на автомобила за оглед и заснемане на 16.03.2020г., с оглед разпоредбата чл. 17 от Общите условия към застрахователния договор. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна "ИНОКСИС" ООД, чрез пълномощника си адвокат С.В. А. от АК - Бургас, депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

Третото лице помагач - "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за жалбоподателя не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт Красимир Младенов депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК и излага доводи в подкрепа на въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна страна "ИНОКСИС" ООД, се явява пълномощника адвокат С.В. А. от АК – Бургас. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага допълнителни съображения за неоснователността на жалбата.

Претендира разноски и намира за неоснователно възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал.5 ГПК. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за третото лице помагач - "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не се явява представител и не се изразява становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят 3 отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от първоинстанционния съд, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 и чл. 409 КЗ /за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" и акцесорно обезщетение за забава в издължаването му/, както и инцидентния установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважил предявените искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т. нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.

154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателността на предявените искове, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с 4 направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

В отхвърлителната му част първоинстанциноното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

За основателност на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер.

Не се спори между страните, а и се установява от застрахователна полица № 93001910027375, че на 15.04.2019г. е сключена застраховка „Каско на МПС“ /л.148 РС/ за лек автомобил Фолксваген Туарег с рег.№ Р0484КА за периода от 00,00 ч. на 19.04.2019 г. до 24,00 часа на 18.04.2020 г. Уговорената застрахователна премия е в размер на 3 431,31 лв. и е уговорено същата да бъде заплатена на четири вноски съответно до 15.04.2019 г., 19.07.2019 г., 19.10.2019 г. и 19.01.2020 г. Ответникът – застраховател не оспорва факта, че тези вноски са надлежно престирани и приети от него. Действителната стойност на автомобила, отразена в договора е 40 000 евро. Такава е и застрахователната сума. Собственик на автомобила е настоящото трето лице помагач, който е и лизингодател, а ищеца по делото е лизингополучателя относно процесното МПС.

Съгласно, чл. 17, раздел VI от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства /л. 78-90 РС/:

„Застрахователния договор, включително и при всяко негово подновяване, влиза в сила след оглед и заснемане на предложеното за застраховане /застраховано/ МПС, които се извършват в оторизирани пунктове на застрахователя, за което се съставя талон за оглед подписан от страните“.

В самата застрахователна полица се съдържа текст: „ Запознат съм, че полицата влиза в сила след оглед и заснемане на МПС, съгласно т. 17, Раздел VI от ОУ“ /л.148 РС/.

Не се спори, че оглед и заснемане на автомобила е бил извършен едва на 16.03.2020г. /л.226 РРС/ - т.е. след процесното ПТП от дата 08.01.2020г.

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото /л. 128130 РС/, че на 08.01.2020 г. /т.е. преди огледа и заснемането по чл. 17 от ОУ/ с процесния автомобил е допуснато ПТП в гр.Разград, на бул. “Княз Борис“, 5 като върху автомобила са причинени щети, относно които са предявени процесните осъдителни искове.

Относно това ПТП, при ответника била заведена щета № 1601-120120-400494. Застрахователят – ответник, приел че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като към датата на настъпване на застрахователното събитие, автомобила не е предоставен за извършване на оглед и заснемане, съгласно чл. 17 ОУ /л. 213 и л. 205 РС/.