Решение № 4946 от 23.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4946 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100102969 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.

Ищецът – Д. В. М. твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело 955/2014 г. при ЧСИ Р.М., рег. № 790 в КЧСИ, с взискател ответникът по делото, въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. № 50 647/2013г. по описа на СРС, 72 състав. Посочва, че последното извършено изпълнително действие по посоченото дело е на 28.09.2016г., след което делото е прекратено и образувано под нов номер при същия съдебен изпълнител №2334/2021г., за което не е бил уведомен. Ищецът поддържа, че не дължи суми по описания изпълнителен лист, тъй като вземанията са погасени по давност. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде установено, че не дължи на Банка ДСК АД сумата от 122 170, 02 лв., която се претендира от ответника по описания изпълнителен лист /съгласно молба – уточнение от 25.05.2022г./.

Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК /л. 95/. В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че със ЗМДВИП действително давностния срок е спрян, но за период от 1 месец и три дни, поради което пет годишния давностния срок е изтекъл на 01.10.2021г. Относно второто изпълнително дело ищецът е уведомен през 2022г.

Ответникът – „Банка ДСК“ ЕАД в депозирания от него писмен отговор не оспорва следните факти, които са посочени от ищеца:

- издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 50 647/2013г. по описа на СРС, 72 състав с взискател – ответника и длъжник – ищеца, - образуване на изп. д. №955/2014г. по описа на ЧСИ с рег. №790 на 1

КЧСИ, въз основа на посочения изпълнителен лист,

- последното извършено изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е осъществено на 28.09.2016г.,

- прекратяване на изп. д. №955/2014г. по описа на ЧСИ с рег. №790 на КЧСИ,

- образуване на ново изпълнително дело през 2021г. срещу ищеца, въз основа на същия изпълнителен лист.

Ответникът твърди, че погасителната давност не е изтекла относно вземанията, за които е издаден описания в исковата молба изпълнителен лист, като при изчисляване на давностния срок следва да се отчете обстоятелството, че в периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. сроковете не са текли, защото е действал Законът за мерките и действията по време на извънредното положение. С оглед на това поддържа, че не е налице период подълъг от 5 години, през който да не са извършвани изпълнителни действия, тъй като на 28.09.2016г. е извършено последното изпълнително действие по първото образувано изпълнително дело, което е прекъснало давността, а по второто изпълнително дело е наложен запор върху разплащателната сметка в Банка ДСК на ищеца на 20.11.2021г. Направено е възражение за прекомерност относно претендирания размер на разноските от процесуалния представител на ищеца. Моли да бъде постановено съдебно решение, което се отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът с определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти:

- издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 50 647/2013г. по описа на СРС, 72 състав с взискател – ответника и длъжник – ищеца, - образуване на изп. д. №955/2014г. по описа на ЧСИ с рег. №790 на КЧСИ, въз основа на посочения изпълнителен лист,

- последното извършено изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е осъществено на 28.09.2016г.,

- прекратяване на изп. д. №955/2014г. по описа на ЧСИ с рег. №790 на КЧСИ,

- образуване на ново изпълнително дело през 2021г. срещу ищеца, въз 2 основа на същия изпълнителен лист.

По делото е представено в заверен препис изп. дело №20217900402334, което е образувано по молба от 18.11.2021г. от „Банка ДСК“ АД, към която е приложен изпълнителен лист издаден на 13.12.2013г. по гр. д. №50 647/2013г. по описа на СРС, 72 състав.

На 23.11.2021г. е наложен запор по изпълнителното дело върху сметките на ищцата, които са открити при ответника /л. 34 от изпълнителното дело/.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно направения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:

-да установи на коя дата е наложен запор върху разплащателната сметка на ищеца по второто образувано изпълнително дело.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява поради перемция на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Правно ирелевантно е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване принудителното изпълнение, тъй като давността се прекъсва според чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на действия на принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. С това тълкувателно решение се обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което „погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“, като се приема, че по време на един изпълнителен процес погасителната давност относно вземането може да бъде многократно прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия по искане на кредитора. С тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тък. д.

№ 3/2020г., ОСГТК на ВКС се прие, че „погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС“.

Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, 3 набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 14 от същото тълкувателно решение е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.

1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.

С тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по т. д. №2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС се даде разрешение на въпроса, като се приеме, че изпълнително действие, което е извършено след като по делото е настъпила перемция, прекъсва погасителната давност. В същото е прието, че при изпълнителни дела, които вече са прекратени към датата 26.06.2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето изпълнително действие.

Страните по делото не спорят, че последното извършено изпълнително действие по първото образувано изпълнително дело е извършено на 28.09.2016г. С оглед на така посоченото и цитираното по-горе т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че погасителната давност е започнала да тече от датата на последното изпълнително действие – 28.09.2016г. и съответно е петгодишния период е завършил на 28.09.2021г. В този период съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците са спрени да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Тази забрана действа от датата на влизане в сила на закона – 13.03.2020г. до 20.05.2020г. /съгласно §13, ал. 1 от Закон за изменение на ЗМДВИПОРНС – ДВ бр. 44/13.05.2020г./. С оглед на така посоченото следва, че петгодишния срок за изтичане на погасителната давност на процесното вземане изтича на 05.12.2021г. Към тази дата е образувано второ изпълнително дело срещу ищеца, по което има извършено изпълнително действие – запор върху банковите сметки на ищеца, открити при ответника, което е извършено на 23.11.2021г. и с което е прекъсната погасителната давност.

С оглед на така приетото, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява изтекла погасителната давност относно процесното вземане на ответника, поради което предявеният 4 иск следва да бъде отхвърлен.

Относно направените по делото разноски

Предвид изхода на делото не следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в тежест на ответника.

Ответникът не е претендирал разноски в настоящото производство.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. М., ЕГН - ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. **** - чрез адвокат И. П. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК - ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за сумата 122 170, 002 лв., за която е издаден изпълнителен лист по гр. д. №50 647/2013г. по описа на СРС, 72 състав и образувано изп. д. №20217900402334.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5