Определение № 241 от 22.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. София, 22.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20251100600448 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на представител на СРП срещу определение от 21.11.2024 г. на СРС, НО, 20 състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД №11797 по описа на съда за 2024г.

Представителят на СРП в частния протест излага твърдения, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като е провел разпоредително заседание в отсъствието на подсъдимия, както и в отсъствие на защитник, с което е нарушил разпоредбата на чл.94,ал.1,т.8 от НПК.

Моли се определението, постановено в разпоредително заседание на 21.11.2024г. по НОХД №11797/ 2024г. на СРС, НО, 20 състав, да бъде отменено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, констатира, че същият следва да бъде оставен без разглеждане.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу Е. В. П. за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.

Съдията-докладчик е насрочил делото в разпоредително заседание, за което е бил призован подсъдимия Е. В. П. и СРП.

Съобщението по чл.247в от НПК до подсъдимия, с което последният се уведомява за датата и часа на разпоредителното заседание и за въпросите по чл.248,ал.1 от НПК, му е връчено лично.

На разпоредителното заседание подсъдимият не се е явил, като не е посочил уважителна причина за неявяването си. Първостепенният съд е 1 преценил, че не са налице процесуални пречки за провеждане на разпоредителното заседание по делото независимо от неявяването на подсъдимия и го е провел в отсъствие на последния, както и на негов защитник.

Първоинстанционният съд е приел, че защитникът на подсъдимия от досъдебна фаза на процеса е бил упълномощен единствено за въпросната фаза на процеса и не го е призовал за разпоредителното заседание.

В хода на разпоредителното заседание първостепенният съд е изслушал становището на представителя на СРП по въпросите по чл.148,ал.1 от НПК и изцяло се е съгласил с тях, като е приел, че не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения в досъдебното производство, които да са нарушили процесуалните права на обвиняемия, както и е потвърдил мярката за неотклонение, взета на подс.П. в досъдебната фаза на процеса.

Делото е насрочено в открито съдебно заседание, за което съдът е постановил да се призове подсъдимия.

Доводите в частния протест за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че е даден ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия, което е довело до нарушаване правото на защита на последния лично да вземе участие в разпоредителното заседание, респективно да бъде надлежно защитаван, не могат да обосноват провеждане на производство пред въззивната съдебна инстанция, тъй като определението, с което е даден ход на разпоредителното заседание, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол извън първоинстанционната присъда.

В чл.249,ал.3 от НПК лимитативно е указано в коя част определението от разпоредителното заседание може да бъде предмет на въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК и това е произнасянето по въпросите по чл.248,ал.1,т.3 и т.6 от НПК, по чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК, когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, и отказът на съда по чл. 248, ал. 2 от НПК да допусне частен обвинител .

В частния протест не се инвокират твърдения във връзка с незаконосъобразност на определението на контролирания съд по въпросите по чл.248,ал.1,т.3 и т.6 от НПК, нито такива касаещи прилагането на разпоредбите по чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК и по чл. 248, ал. 2 от НПК, с оглед на което частния протест се явява недопустим, тъй като се атакува акт на СРС, който не подлежи на самостоятелен въззивен съдебен контрол.

Все пак въззивният съд намира за необходимо да посочи, че принципно е съгласен с твърденията в частния протест за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при даване ход и провеждане на разпоредителното заседание по делото в отсъствие на подсъдимия, което е довело до засягане на правото на защита на последния, като това нарушение може надлежно да бъде отстранено по алгоритъма, даден в т.3 на ТР 2/2002г. на ВКС, а именно чрез законосъобразното повтаряне на процесуалното действие, при което нарушението е било извършено.

Съдебният акт, който се протестира от представител на СРП, не попада 2 в приложното поле на разпоредбата на чл.249,ал.3 от НПК, позволяващо осъществяването на въззивен контрол относно законосъобразността на постановения първоинстанционен акт.

От всичко изложено въззивният съд приема, че следва да остави без разглеждане частния протест, депозирания срещу определението от 21.11.2024г. по НОХД №11797/2024г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с което е даден ход и е проведено разпоредителното заседание.

Така мотивиран, СГС, НО, 16- ви въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на прокурор от СРП срещу определение от 21.11.2024г. на СРС, НО, 20 състав, постановено по НОХД №11797 по описа на съда за 2024г., с което е даден ход и е проведено разпоредителното заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3