Решение № 696 от 24.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Стара Загора, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20235530104571 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е образувано ч.гр.д. № 2714/2023 г., по описа на Районен съд - гр.

Стара Загора, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответницата Я. Я. И.. След издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2341/2023 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, peг. № 765. С разпореждане, получено на 11.10.2023 г., съдът предоставил на ищеца едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. На *** г. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответницата Я. Я. И. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. На основание така сключения договор, от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД била предоставена сума в размер на 2037,40 лв. В чл. 7, ал. 1 от договора бил посочен размера на предоставения кредит - 2037,40 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2.1 от договора, при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се предоставяли от кредитора в срок до три работни дни, считано от датата на сключване по сметка на потребителя открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Кредитът се считал за усвоен от потребителя в деня, в който средствата постъпят по посочената му банкова сметка. В случай, че потребителят заяви желание средствата могли да бъдат усвоени на каса на Изипей. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят пожелал да сключи застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 1

1037,40 лв. Видно от чл. 13 на заявлението- декларация, кредитополучателят пожелал да сключи горецитираната застраховка. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 4830,71 лв., която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски - 59 вноски всяка в размер на 80,51 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 80,62 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 41,15 % (чл.

9, ал. 1 и ал. 2 от договора). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът преустановил плащанията по договора, като непогасени били вноски с падежи 25.11.2022 г., 25.12.2022 г. и 25.01.2023 г. Изпратено било уведомление за предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор (Приложение 5) - ИД PS 1421 008CQK J, с баркод 9123041900744, получено от Я. Я. И. - лично, видно от приложената обратна разписка с ИД PS 1421 008CQK J, с баркод 9123041900744 на 29.05.2023 г. (Приложение 6). Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (27.06.2023 г.), задължението на Я. Я. И. към „Ти Би Ай Банк” ЕАД, по Договора, било в размер на 2522,78 лв. (2037,40 лв. главница и 485,38 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал на ищцовото дружество и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 15.06.2023 г. било в размер на 21,56 лв.

Искането до съда е да се признае за установено по отношение на ответницата Я. Я.

И., че към нея съществува изискуемо парично вземане на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в общ размер на 2544,34 лв., от които: 2037,40 лв. главница, 485,38 лв. договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 29.05.2023 г., 21,56 лв. обезщетение за забава за периода 05.11.2022 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (27.06.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата представя писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. На първо място, твърди, че не била сключвала Договор за потребителски кредит № *** с ищеца, нито сключвала Застраховка „защита на кредита и сметките“ и поради тази причина оспорва всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба. През 2023 г. установила, че са злоупотребили с личните й данни и са изтеглили няколко кредита на нейно име без да има някаква представа за тях. За настоящия кредит разбрала, когато получила съобщението, че е обявен за предсрочно изискуем. За всички тези кредити ответницата подала сигнал до органите на МВР, за което имало образувано ДП № *** по описа на ОД на МВР Стара Загора и прокурорска преписка № *** по описа на РП Стара Загора. На 10.01.2024 г. получила Постановление от 15.12.2023 г. по прокурорска преписка № *** по описа на РП Стара Загора, видно от него било доказано, че не тя е изтеглила процесния потребителски кредит, съобразно извършената съдебно-почеркова експертиза № 928/06.12.2023 г. Досъдебното производство и прокурорската преписка били изпратени по компетентност на Софийска 2 районна прокуратура. По отношение на посочения телефон и имейл, описани в договорите и чрез които се твърди, че са подписани те, заявява, че не са нейни и за първи път ги вижда.

Правило й впечатление също така, че щампата, за която се твърди че е електронният й подпис на всички приложени от ищеца документи, било посочено едно и също време на подписване до секундата. Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло така предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото разноски.

От фактическа страна:

Приложен по делото в копие е Договор за потребителски кредит №***, сключен на ***г., между ищеца и ответницата, в който са отразени: размер на кредита-1000лв, размер на застрахователна премия-1037,40лв, общ размер на кредита 2037,40лв. Липсват саморъчно изпълнени физически подписи по договора от страните.

Приложено по делото в копие е Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от ***г.

Приложени по делото са Декларации от ответницата, на документите липсва саморъчно изпълнен физически подпис.

Приложен по делото е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“.

Приложена по делото в копие е Застраховка на кредитополучатели и декларация от ответницата, на която също липсва саморъчно изписан физически подпис.

Приложен по делото е Сертификат №1***2022 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ със застрахован: ответницата. На сертификата липсва саморъчно изписан физически подпис на ответницата, ведно с Общи условия, на които също саморъчно изписан физически подпис от страна на ответницата липсва.

Приложен по делото в копие е Рамков договор за платежни услуги за физически лица от ***г. сключен между ищеца и ответницата, който също не е саморъчно подписан с физически подпис от страна на ответницата.

Приложено по делото е Уведомление за предсрочна изискуемост от страна на ищецо до ответницата, с което се обявява цялото задължение по договор за кредит №*** за изцяло и предсрочно изискуемо.

Приложено по делото е Постановление на РП Ст. Загора от 15.12.2023г. по силата на което Наказателното производство по досъдебно производство №***г. по описа на ОДМВР Ст. Загора е изпратено по компетентност на СРП.

Приложени по делото са Протокол за разпит на свидетел на А. С. И., Почеркова експертиза №765 и Почеркова експертиза №928-заверени копия от материали от ДП №15054/2024г. по описа на 04 РУ СДВР.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза е, че не е регистрирано плащане на главница в счетоводната система на ищеца към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-27.06.2023г., нямало направени погасителни вноски по договора. Съгл. чл.7.2.2 от Договор за потребителски кредит №*** сумата 1000лв е за получаване на каса на Изипей АД. От допълнително заключение по съдебно-икономическа експертиза е видно, че от счетоводството на банка е представено извлечение от сметка с аналитичен номер *** с титуляр Я. Я. И. от която е видно, че на ***г. е усвоен кредит в размер на 2037,40лв, застрахователната премия е преведена по сметка на 3

Застрахователно дружество „Кардиф-общо застраховане“ и „Кардиф-животозастраховане“.

В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: процесния договор не бил обслужван, чистата главница била 1000лв, останалото било застраховка. Лицето би трябвало да е получило сумата от 1000лв, а 1037,40лв са преведени на застрахователя.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената Съдебно-почеркова експертиза, е че ръкописния текст „Я. И.“ обект на изследването положен срещу реквизита „Customer“ в Разписка №*** от името на Я. Я. И. не е изпълнен от Я. Я. И. ЕГН:

**********. Ръкописния подпис обект на изследването положен срещу реквизита „Signature“ в Разписка №*** от името на Я. Я. И. не е изпълнен от Я. Я. И. ЕГН:

**********.

От правна страна:

Действително налице е по делото е Договор за потребителски кредит №*** от ***г., в който като страни по същия фигурират ищеца, както и са посочени имената на ответницата, но както в този така и в другите горепосочени документи ръкописен подпис от една страна липсва. Действително видно от изготвената съдебно-икономическа експертиза, е че не било регистрирано плащане на главница в счетоводната система на ищеца към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-27.06.2023г., но видно е и това, че сумата по договора: 1000лв е било договорено да се получи на каса на „Изипей“ АД. В тази връзка се установи посредством прието заключение по съдебно-почеркова експертиза, че нито ръкописния подпис положен срещу реквизита „Signature“, нито ръкописния текст положен срещу реквизита „Customer“ в документ: Разписка №*** отговарят да са изпълнени от ответницата-напротив.

От друга страна от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за физическото получаване на сумата предмет на договора от страна на ответницата.

Съгласно представения по делото договор, кредитора се е задължил да предостави на кредитополучателя като кредит определена в договора сума, която последния е следвало да върне-доказателства за получаване на сумата от 1000лв от страна на ответницата обаче не са представени.

По изложените съображения съдът намира, че така предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде отхвърлен на горепосочените основания и искът, с който се претендира договорна лихва и обезщетение за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски, такива са претиндирани и е представен списък, а именно 1254лв адв. възнаграждение, 747,78 лв възнаграждение за вещо лице по съдебно-почеркова експертиза.

Така мотивиран, Старозагорски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54 ЕИК 131134023, против Я. Я. И., ЕГН **********, с адрес ***, иск да се признае за установено по отношение на ответницата Я. Я. И., че към нея съществува изискуемо парично вземане на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД 4 в общ размер на 2544,34 лв., от които: 2037,40 лв. главница, 485,38 лв. договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 29.05.2023 г., 21,56 лв. обезщетение за забава за периода 05.11.2022 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (27.06.2023г.) до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.