Решение № 97 от 06.04.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Шумен, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско дело № 20233600500014 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №204/18.11.2022г. по гр.д.№297/2022г. ВПРС е оставил без разглеждане като недопустим предявеният от И. М. И., отрицателен иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК в частта му за признаване за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД-гр.

София, представлявано по закон от Б.А.Р., З.Н.Д., А.Б.Б. - членове на Съвета на директорите, че ищецът не дължи сумата от 150лв. - присъдени разноски по изпълнителното дело и сумата от 1 864,02лв. - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ и прекратил производството по делото в тази му част. Оставил е без разглеждане като недопустим предявеният от И. М. И. отрицателен иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК в частта му за признаване за установено по отношение на горепосоченото дружество, че ищецът не дължи сумата от 1 314,80лв. – законна лихва за периода 13.03.2020 г. - 27.05.2022 г., както и горницата над сумата от 5312,28лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н), които суми са отразени в запорни съобщения от 27.05.2022 год. и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение е отхвърлил предявеният от И. М. И., отрицателен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД- гр. София, , че ищецът не дължи сумата от 5 879,84лв. – главница, ведно със законната лихва от 11.01.2012г. до окончателното изплащане на вземането, 3703,63лв. – надбавка, представляваща печалба на кредитора, включително за покрИ.е на разноски за подготовка и обслужване на заема, за погасяване на задължения по договор за потребителски заем, 1705,77лв. – мораторна лихва, 1 начислена от 08.05.2009г. до 21.12.2011г., както и 225,78лв. - присъдени разноски по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 9 от 2012 г. на ВПРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която заявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен касателно сумите: 5879.84лв.-главница, ведно със законната лихва от 11.01.2012г. до окончателното й изплащане, 3703.63лв.-надбавки-печалба за кредитора, включително за покрИ.е на разноски по подготовка и обслужване на заема, 1705.77лв.-мораторна лихва за периода 08.05.2009г.-21.12.2011г., както и 225.78лв.-разноски по заповедното производство., за които суми е издаден изпълнителене лист от 06.02.2012г. по ч.гр.д.№9/2012г. на ВПРС. Сочи, че същото се явявало изцяло неправилно, необоснвано, непълно, незаконосъобразно, по подробно изложени съображения. Ответното дружество не се явявало кредитор на ищеца и последният не се намирал с него в договорни отношения.

Прехвърляне на вземането не било извършено.ЧСИ образувал изпълнително дело против длъжник, спрямо когото ответникът нямал вземане и нямал качеството кредитор. Сочи също, че срямо него бил налице нередовен, опорочен, нарушен изпълнителен процес-ЧСИ образувал изп.д.№519/2022г., а молбата за образуване била нередовна, тъй като не съдържала всички реквизити, не бил редовно уведомен за образуваното изпълнително производство, нямал покана за доброволно изпълнение, не бил спазен процеса относоно образуването и водене на изпълнителното дело. Сочи също, че задължението му било погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие по изп.д.№820/2012г. на ЧСИ с рег.№877 било извършено на 06.08.2014г.-опис на движими вещи в дома му по отношение на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД. Ако пък се приемело, че е налице прехвърляне на вземането, то последното, но нередовно изпълнително действие било на 22.05.2017г.- липсвало уведомление спрямо длъжника, тъй като не били платени такси по сметка на съдебния изпълнител и той не бил преминал към изпълнителни действия. Това водело до нередовност на молбите и съответно до прекъсване на давността. Ето защо и били изминали повече от 5 години от последното редовно изпълнително действие. Съдът не се бил произнесъл и по отношение на лихвите за периода 08.05.2009г.-08.05.2022г и давността на същите. Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което заявената отрицателна установителна претенция бъде изцяло уважена.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело №20128770400820 по описа на ЧСИ с рег.№877 е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 18.04.2012 г. въз основа на 2 изпълнителен лист от 06.02.2012г., издаден по ч. гр. д. № 9/2012г. на ВПРС, по силата на който И. М. И. е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: 5 879,84 лева – главница, ведно със законната лихва от 11.01.2012 год. до окончателното изплащане на вземането, 3703,63 лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора, включително за покрИ.е на разноски за подготовка и обслужване на заема, за погасяване на задължения по договор за потребителски заем, 1705,77лв – мораторна лихва, начислена от 08.05.2009 год. до 21.12.2011 год., както и 225,78лв. - присъдени разноски по заповедното производство. Взискателят е поискал от съдебния изпълнител предприемане на необходимите изпълнителни действия , като с молбата му е възложил всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

По молбата за образуване на изпълнително дело ЧСИ е разпоредил изпращане на призовка за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 07.05.2015г..

С поканата за доброволно изпълнение изх. № 4879/19.04.2012 год. длъжникът е поканен да заплати сумите, за които е издаден изпълнителния лист, като е отразено, че същите възлизат на 13194,71лв, от които главница в размер на 5879,84лв, законна лихва в размер на 187,71лв, начислена за периода 11.01.2012 год. – 03.05.2012 год., 5409,10лв. – неолихвяеми вземания, 325,78лв. – присъдени разноски, 150лв.- разноски по изпълнителното дело, 1242,28лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На 18.05.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Кариера Драгоево“ АД. С писмо от 27.06.2012г. работодателят е уведомил съдебният изпълнител, че със заповед №10/0.06.2012г., връчена на длъжника на 27.06.2012г., трудвото правоотношение с последния било прекратено. На 03.09.2012 год. и на 11.03.2013 год. са изискани справки за наличие на трудови договори на длъжника, каквито не са установени.

На 01.08.2014г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение, като същият е уведомен, че съдебният изпълнител на 06.10.2014г. ще пристъпи към принудително изпълнение, като извърши, опис оценка и изземване на движими вещи..

На 06.10.2014 г. в дома на длъжника е извършен опис на движими вещи.

На 17.07.2015 г. е депозирана молба за конституиране на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД-гр. София като взискател по делото, с оглед сключен договор за цесия с първоначалния взискател, като на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния зипълнител да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.. Към молбата са приложени извлечение от договора за прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., потвърждение от цедента за извършената цесия, пълномощно от цедента в полза на цесионера.

Видно от представения договор за цесия/прехвърляне на вземания/ от 15.05.2015г. и Приложение №1 към него, на сочената дата „БНП Париба пърсънъл Файненс“ЕАД, в качеството на цедент, е прехвърлило на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАДгр.София, в качеството на цесионер, свои взимания, сред които и вземанията по процесния 3 изпълнителен лист. По делото е представено потвърждение за сключване на цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно, съгласно което цедентът е дал съгласието си и упълномощил цесионера да извърши уведомяване на всички длъжници от негово име за сключения 15.05.2015г. договор за цесия.

На 21.12.2016 г. е депозирана молба от ответника за извършване на справка за сключени трудови договори на длъжника с искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение.

На 22.12.2016г. е депозирана молба от взискателя изп. дело № 820/2012г. да бъде преобразувано под номер по описа на ЧСИ с рег.№876 - изп. дело № 1604/2016 г., за което обстоятелство ищецът е бил уведомен на 14.02.2017г..

На 17.05.2017г. взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.София е поискал извършването на справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху тях. На 22.05.2017г. са наложени запори и изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД.

На 25.02.2019г. ответното дружество е изискало да бъде направена справка за трудови договори на ищеца, декларирано движимо или недвижимо имущество и/или банкови сметки, а на 11.03.2019г. е депозирана молба да бъде насрочен опис на движими вещи на ищеца.

На 21.12.2021 г. взискателят е поискал извършване на справка от НАП и налагане на запор на установените трудови договор и възбрана на установени недвижими имоти.

С постановление от 21.12.2021 год. ЧСИ с рег.№876 е прекратил изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като наложените запори са били вдигнати, за което са изпратени съобщения от 06.01.2022 год..

По молба на ответника от 18.04.2022г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20228760400519 на ЧСИ с рег. № 876. С молбата последният е поискал едновременно пристъпване към принудително изпълнение и насрочване дата на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, извършване на справки с оглед установяване наличието на трудово правотоношение с длъжника, налага не на запори и възбрани, включително запори на банковите сметки. На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изцпълнител всички необходими действие за нормалния ход на изпълнителното производство.

Извършени са справки досежно притежавано от длъжника имущество, наличие на актуални трудови договори. На 27.05.2022 год. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, на трудовото му възнаграждение. На 01.06.2022 год. е вписана възбрана върху ½ ид.част от имот, собственост на длъжника. За всички тези изпълнителни действия ищецът е уведомен на 07.06.2022 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Изложените от ищеца обстоятелства /ищецът излага, че не дължал на ответното 4 дружество сумите по издадения по ч.гр.д.№9/2012г. на ВПРС изпълнителен лист/ и заявениятпетитум /претендира се установяване на тази недължимост/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правно основание чл. чл.439 от ГПК.

Ищецът основава искането си на конкретен факт – не дължал суми на ответника, цесията не му била надлежно съобщена, поради което и последната не го обвързвала, и настъпило погасяване на вземането по давност.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките за погасяване на задължението й към ответника по давност.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.