Решение № 1563 от 04.05.2018, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18563/2017
- Вид
- Решение № 1563
- Подписан
- 04.05.2018
- Състав
- КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 177, ал. 1, т. 3 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1563
Гр. Пловдив, 04.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18563 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена И.Г.Ш., ЕГН **********, против К.К.К., ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ухапване от куче, порода П., надзора над което упражнявал ответникът, на 17.05.2017 г. в гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.05.2017 г. около
07:30 ч. разхождал кучето си, порода „Ф. Б.“в парк до бетонния мост в кв. „***“ срещу магазин „***“ на ***. Ищецът седнал на една пейка, а кучето стояло вързано между краката му. Внезапно срещу него излязло куче „П.“, с черна на цвят козина и с приблизителна височина на четири лапи около 60 см. „П.“ захапал неговото куче и той се притеснил да не го убие. Появил се и ответникът, за когото твърди, че е упражнявал надзор в процесния ден над кучето „П.“. Двамата се опитвали да разтърват кучетата. В опита си да разтърве кучетата ищецът поставил бастунът, който използва за придвижване, в устата на кучето „П.“, при което кучето-нападател го захапало силно за лявата ръка. Изпитал силна болка и страх. „П.“ го пуснал и стопанинът му го издърпал и се отдалечил от него. Пристигнала линейка, която го откарала в ***“. Били засегнати мускули и сухожилия на лявата ръка, *** извършена спешна операция на ищеца. След операцията му поставили гипс и останал в болницата до 22.05.2017 г. Ръката му останала неподвижна 25 дни. Болките в ръката продължавали и до датата на подаване на исковата молба – 6 месеца след инцидента. Ищецът станал напрегнат, тревожен, трудно спял вечер, изпитвал болки.
Изпитвал страх от кучета и не можел да се грижи за домашния си любимец.
Ето защо се моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на увреждането.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Оспорва основателността на иска по основание и размер. Не оспорва, че в посочения ден и част е извел и е разхождал кучето си в посочения парк.
Твърди, че кучето е било с триточков намордник. Излага, че кучето „Б.“ се е нахвърлило върху неговото куче и е свалило намордника му. Когато ищецът се опитвал да разтърве двете кучета, ответникът бил обездвижил собственото си куче и го бил затиснал с коляно и ръце на земята. След преустановяване на схватката ответникът видял, че ищецът е ухапан, но не видял нито ухапването, нито кое куче го е ухапало. Намира, че неговото куче не е агресивно, кучето на ищеца е било без намордник и се е нахвърлило първоначално върху неговото куче. Счита, че следва да се отговори на въпроса кое куче е захапало ищеца. Прави бланкетно възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявения иск - чл. 50 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи – причинени вреди /имуществени и неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка със състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на вещта, респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода на време, в който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите произлезли от нея.
В аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
По делото не се спори, че К.К.К. на 17.05.2017 г. е упражнявал надзор над куче порода П. с черна на цвят козина /това обстоятелство е признато за безспорно между страните с определение от 29.01.2018 г./. Не се спори от страните и, че на датата 17.05.2017 г. около 07:30 ч. К.К.К. разхождал кучето си порода П., а ищецът кучето си порода „Ф. Б.“ и двамата в парк до бетонния мост в кв. „***“ срещу магазин „***“ на ***, като двете кучета започнали да се бият и между тях възникнала схватка.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че се установява, че ищецът И.Г.Ш. е ухапан от кучето порода П.. Това обстоятелство се установява, както от обясненията дадени от ответника по прокурорска преписка № ***г., така и от приетата по делото експертиза. Обясненията от К.К. по прокурорска преписка № ***г., в частта в която съдържат признание на неблагоприятни обстоятелства имат характер на извънсъдебно признание на неизгоден факт /чл. 175 ГПК/ и могат да се ползват в настоящото производство /решение
№.265/10.09.12 по г.д.№.703/2011, ІV г. о. на ВКС, решение № 170/12.10.2016 г. по г. д. №.1952/2016 г., III г. о. и др./. В обясненията дадени на 17.05.2017 г. пред I РУ на ОД на МВР К.К.К. е заявил, че ищецът в суматохата е бил захапан по външната страна на ръката, може би от кучето на ответника порода П.. Това обстоятелство съвпада и с приетата и кредитирана от съда комплексна съдебно-медицинска и съдебно-ветеринарна експертиза. Според вещите лица е малко вероятно кучето на ищеца да е наранило стопанина си. Посоченото в експертизата, че захапката на кучето не е *** с максимална възможна сила, тъй като кучето е било с насочена агресия към друго куче, води съда да извода, че И.Г.Ш. е ухапан от кучето надзиравано в процесния ден от ответника. Косвено в тази насока и показанията на свидетеля И.П.И., който макар и да не е очевидец на инцидента, заявява, че когато отишъл на мястото на инцидента и сварил ищеца на земята, му станало ясно какво е станало, тъй като едното куче било П., а другото било малко.
От комплексна съдебно-медицинска и съдебно-ветеринарна експертиза се установява, че във връзка с инцидента на 17.05.2017 г. И.Ш. е получил – рана от ухапване от куче на лявата предмишница в крайна трета и разкъсване на сухожилията на мускулите разгъвачи на II-IV пръст. Описаните травматични уреждания били причинени от действието на твърд и тъпо-ръбест предмет, каквито са зъбите на куче и е възможно да са били получени по начин и време, описан в исковата молба. Изводите на комплексната съдебно-медицинска и съдебно-ветеринарна експертиза съвпадат напълно и с медицинската документация по делото. Така в съдебномедицинско удостоверение № *** г. от 17.05.2017 г. е посочено, че са установени разкъсно-контузни рани по лявата ръка на ищеца, причинени от действието на тъп или тъпоръбест предмет /каквито са зъбите от кучешкото съзъбие/. В допълнение към съдебномедицинското удостоверение от 29.05.2017 г. е посочено, че при станалия инцидент на 17.05.2017 г, на И.Ш. му е било причинено и лезия на екстензорните сухожилия на 2-4 пръст на лявата ръка, наложило оперативна интервенция. Оттук се установява и причинно-следствената връзка между посочените увреждания и инцидента. Ето защо съдът намира, че се доказва по делото, че на 17.05.2017 г. около 07:30 ч. куче порода П., с черна на цвят козина и с приблизителна височина на четири лапи около 60 см. е захапало ищеца за лявата му ръка, предвид което са настъпили увреждания за И.Ш. - рана от ухапване от куче на лявата предмишница в крайна трета и разкъсване на сухожилията на мускулите разгъвачи на II-IV пръст.
Доколкото отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна, ирелевантно е поведението на ответника по делото. Ирелевантно е и обстоятелството дали преди инцидента кучето на ответника е било с намордник, нашийник и повод /свидетелят И. Й. и свидетелят И.И./, доколкото при настъпването на самия инцидент намордника не е бил поставен върху муцуната на кучето П.. Не се установява причината, поради която намордника е бил премахнат, като в тази насока не са ангажирани доказателства от страна на ответника. Не се споделя и възражението, че кучето на ищеца е било без повод.
Съдът намира, че по производството се доказа ищецът да е спазил изискванията на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВД и чл. 13, ал. 1 от Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на община П.. Свидетелят И.И. заявява, че когато е отишъл на местото на инцидента кучето френски булдог също имало повод, същото заявява и свидетелят И. Ш.. Относно обстоятелството, че кучето френски булдог е било с повод и извънсъдебното признание на ответника в обясненията по прокурорската преписка, където той посочва, че помогнал на другия стопанин да стане и вързал и неговото куче за повода му, след разтърваването на кучетата. Липсват изисквания за поставяне на намордник на кучето на ищеца пак чл. 13, ал. 1 от посочената по-горе Наредба.
Ответникът отговаря за поведението на кучето. Още повече и съобразно чл. 11, ал. 1, ал. 1 от Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на община Пловдив – всеки собственик или водач на домашен любимец е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето – домашен любимец и да не допуска ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Отговорността за вреди от вещи, не зависи от поведението на собственика на кучето или това на надзираващия го, както и от това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно/ - виж решение № 249/24.09.2012 г., по гр. д. № 1450/2011г. на III г. о. Ето защо не следва да се обсъждат показанията на свидетеля В. Б.. Обстоятелствата свързани с характера и агресивността на конкретното куче ухапало ищеца не представляват освобождаващи от отговорност. Елементите ангажиращи отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД са доказани по производството.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.