Решение № 3819 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3819 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110218482 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното: производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба, изходяща от А. А. С. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-031922/07.01.2025г на Г. В.Б. – Началник група при СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказанието глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят се яви лично, като настоява за отмяна на атакуваното НП поради незаконосъобразно протичане на административно наказателното производство – при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 3482112 на 21.12.2024г не е била попитана изрично от актосъставителя В. Л. К. дали има някакви възражения, откъдето съдът да направи извода за нарушено право на защита. Обръща внимание на съда, че липсва снимков материал на нарушението, от където съдът да направи извод за непълнота на доказателствата, настоява, ч„е изводът зда извършено нарушение е направен без да са налице обективни данни за това, настоява, че описанието на нарушението е общо. Иска отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна – рездовно призована, не изпрати представител., но чрез гл.юрк.С.М. е изпратила писмени бележки, в които излага становището си за правилност и законосъобразност на обжалваното НП и се претендират разноски – за юрисконсултско възнаграждение.

АНО е изпратил в срок материалите по административно наказателната преписка , съдържащ доказателствения материал, послужил му за извода зо действително извършено нарушение и необходимостта от издаване на обжалваното НП - АУАН сер-GA № 3482112, съставен на 21.12.2024г от В. Л. К. – полицай при 09 РУ – СДВР, на не е била попитана изрично от актосъставителя. Изпратено е и Възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН на нарушителя, в което се твърди, че към момента на навлизане на автомобила в кръстовището, сигналът на светофарната уредба е бил рарешителен. Закъснялото напускане на кръстовището обосновава с атмосферните условия. Единственото искане за събиране на доказателства е в изискването за предоставяне на записите от видеокамерите( без да се уточнява какви са тези камери – къде са монтирани, кой ги стопанисва. АНО е игнорирал както твърдението за законосъобразно протекла маневра, така и искането за приобщаване към материалите по преписката на записи от непосочени във Възражението видеокамери и е издал оспорваното НП.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е ползвал правна помощ, предоставена от адв.Боян Тошев от КАК (изготвил Молба за събиране на доказателства л.39). С Молбата се прави 1 доказателственото искане да се изиска от СО – Дирекция “Управление и анализ на трафика“ скица на процесното кръстовище, циклограма на светофарната уредба, монтирана на него и евентуално налични записи на видеокамери, монтирани към него. Искането си мотивира с необходимостта от събиране на доказателства за защитната теза, за да докаже, че „на това кръстовище има сложни и дълги фази на ляв завой, особено за завиващите от бул.Царица Йоана“ към „Орион“. Съдът уважи това доказателствено искане.

Съдът, въз основа на събрания доказателствен материал – съдържащ се в административнонаказателната преписка, коментирана по-горе, така и на събрания на етап досъдебно производство такъв: показанията на свид.В. Е. П. (вписан в АУАН като очевидец на нарушението) и свид .В. Л. К. – актосъставител, като и въз основа на изисканите по инициатива на жалбоподателя скица и циклограма на светофарната уредба на процесното кръстовище на посочената дата. Видно от отговора на СО (на л.50 от делото), записи от монтирана на кръстовището видеокамера не се съхраняват. Предоставена е скица на разположението на светофарната уредба и циклограма за нейната работа, като изрично се указва, че светофарната уредба е в непрекъснат режим на работа и на процесната дата е работила.

Въз основа на този доказателствен материал и преди всичко въз основа на констативната част на АУАН (а според чл.189, ал.2 от ЗДвП Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното), съдът намира за безспорно доказано, че на 21.12.2024г около 15,49 часа в София, жк Люлин, жалбоподателката е управлявала л.а. „,,***''“ с дк№ ,,***'' по бул.“Царица Йоанна“ с посока на движение от ул.Вардар към бул.Д-р Петър Дертлиев. При извършване на маневрата десен завой, тя навлязла и преминала през кръстовището на булевардите “Царица Йоанна“ и“Петър Дертлиев“ на забранителен сигнал на светофарната уредба. Тази устантовена чрез АУАН фактическа обстановка е достатъчна, за да се приеме, че е извършено вмененото й нарушение по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, който в редакцията действала към момента на извършване на нарушението (ДВ бр. 41 от 10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) гласи:

„Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“.

Показанията на разпитаните по инициатива на жалбоподателя двама свидетели – актосъставителят К. и вписаният в АУАН като очевидец П. не са информативни – свидетелите твърдят, че не си спомнят фактите и обстоятелствата по установяване на нарушението и съставянето на АУАН. И двамата са служители на МВР, които служебно установяват множество нарушения – обстоятелство, което в достатъчно задоволителна степен обяснява липсата на конкретен спомен за конкретното нарушение, което иначе да са възприели лично в момента на извършването му и за което да е съставен процесният АУАН непосредствено след извършването му.

В хода на съдебното следствие не се събра нито едно доказателство, което да разколебава доказателствената стойност на АУАН и да възбужда съмнение относно вписаните в него факти и обстоятелства. Самият АУАН е съэставен от лице, което притежава необходимата за съставянето му компетентност – вписано е под №51 на Заповед № 513з-7806/30.07.2024г. на Директора на СДВР за назначаване на актосъставителя на длъжността полицай – младши инспектор в група ООР към 09 РУ-СДВР.

Съдът не констатира нарушения на процесуалните правила при образуването на административно наказателното производство, респ.при съставянето на АУАН. Актът е съставен в присъствието на нарушителя. Действително, съэдът приема, че при съставяне на АУАН нарушителят не е питан изрично има ли възражения по съставянето на акта. За това указва печатният текст „нямам възражения“ и едва тогава е предоставил акта за подпис на нарушителя.

Но съдът също така приема, че присъственото съставяне на АУАН, предоставянето му за подпис лично на нарушителя са санирали този порок на АУАН. Предоставяйки акта за подпис на 2 нарушителя, на същия всъщност се предоставя и възможността лично да впише исканията, бележките и възраженията си по този акт. Жалбоподателят се е възползвал от тази възможност и е вписал:“не съм съгласна с нарушението“. Това означава, че на практика на нарушителя е била предоставена възможност да прави възражения и доказателствени искания. В конкретния случай не са направени никакви доказателствени искания, а вписаното несъгласие с нарушението е общо и не съдържа претенцията за проверка на конкретен факт или обстоятелство.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят е подал и Възражение срещу АУАН – отново общо се иска обезпечаване на доказателства – видеозаписи, без да посочи от кои видеокамери, кай ги стопанисва – от кой да бъдат изискани записите. Искането не е достатъчно конкретизирано, поради което не е породило и правни последици. Затова съдът не намира пропуск на актосъставителя или на АНО по събиране на доказателства и по произнасяне по доказателствени искания на страна по административно наказателното производство. .

Валидно и достатъчно конкретно искане за събиране на доказателствен материал в тази насока – чрез видеозаписи, се съдържат едва в Молбата на адв.Боян Тошев от КАК (л.39 от делото), на етап съдебно производство. Иска се конкретен запис от конкретна камера, стопанисвана от СО.

Молбата е удовлетворена и от СО е изискан евентуално наличен запис на тази камера. Видно от отговора на СО – записите се съхраняват само за период от 25-30 дни, такъв запис вече е невъзможно да бъде приобщен към материалите по делото.

При това положение, процесният АУАН, след като е валидно съставен, служи и като единствено, необорено до момента доказателство за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение (Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното – чл.189, ал.2 от ЗДвП). .

Самото нарушение – навлизане и преминаване през кръстовище на неразрешен от действаща светофарна уредба светлинен сигнал, съдът намира да е извършено непредпазливо.

Извод за това съдът извежда от обстоятелството, че нито при подписване на АУАН и вписване на т.нар „възражение“, нито при съставянето на възражението по чл.44 от ЗАНН, нито в Жалбата, нито на по-късен етап жалбоподателят указва при какъв светлинен сигнал е навлязъл и преминал през кръстовището; защитната му версия се заключава единствено в отрицание на твърденията на актосъставителя и на очевидеца на нарушението, отразени в АУАН. Това означава за съда, че нарушителят е навлязъл и преминал през кръстовището, без да обърне внимание на показанията на светофарната уредба, въпреки че е бил длъжен да стори това.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, а и АУАН въз основа на който е издадено, не страдат от пороци, налагащи отмяната на това НП.

В посмените си бележки процесуалният представител на въззиванемата страна гл.юрк.

С.Михайлова претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира искането за неоснователно по следните съображения: независимо от изхода на делото – потвърждаване на обжалваното НП, съдът намира, че такива разноски не са правени, т.к. на първо място – от три проведени открити съдебни заседания въззиваемата страна не изпрати свой процесуален представител, нито са представени доказателства да е заплащано на такъв представител. На второ място, като основание за направените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение би могло да се приеме работата по изготвяне на писмените бележки. Изхождайки от съдържанието на тези бележки, съдът намира същите за бланкетни, не са изготвени специално за настоящия казус. Относимостта им към настоящото дело е видна само от техният титул – от 3 това, че се адресират до СРС, 122 състав, към конкретното дело. Видно от съдържанието им обаче, същите обосновават правилно и законосъобразно съставяне на АУАН от мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР (какъвто е масовият случай на констатиране на нарушения по ЗДвП), но в случая АУАН е съставен от полицай при 09 РУ – СДВР, което не е отчетено от съставителя на писмените бележки. Ето защо съдът ги намира съставяни не специално за настоящия случай, а за общи бележки, имащи за цел единствено обосноваване претенцията за разноски. Затова, като съобрази и обстоятелството, че в съдебните заседания въззиваемата страна не изпрати свой представител, съдът намира тази претенция за неоснователна, поради което отказва да присъди в полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр.ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-4332031922/07.01.2025г на Г. В. Б. – Началник група при СДВР, ОПП-СДВР, с което на А. А. С. с ЕГН ********** е наложено наказанието глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За Решението да се съобщи на страните с указание, че същото може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд София-град.