Определение № 974 от 22.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 974 гр. Ловеч, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500715 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

„Ти би ай банк“-ЕАД София е подало частна жалба №2891/09.08.2024 г. против разпореждане №713/29.07.2024 г. по гр.д. ч.х. № 437/2024 г. на Луковитски районен съд, което атакува в отхвърлителната част и моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Подробно обсъжда твърдяното от съда несъответствие между главница и лихва и не го споделя. Позовава се на чл. 9.1 от договора за кредит. Посочва, че е неправилно становището на заповедния съд, че от извлечението от счетоводните книги не може да изведе начина на формиране на договорната лихва, като се позовава на редовността на представения документ от външна страна, както и на съдържанието на всички реквизити в него. Обсъжда клаузите на договора за кредит-чл. 7.2.3,чл. 10.

Акцентира се върху избора на длъжника да сключи застраховка и дължимостта на застрахователната премия. Обръща се внимание върху начина на формиране на ГПР. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт от 29.07.2024 г. на заповедния съд и да бъде разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Разпореждането на Луковитски Районен съд от 29.07.2024 година е връчено на заявителя на 07.08.2024 година. Частната жалба е подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД .София по ел.поща на 09/08/2024 година. Следователно законоустановеният едноседмичен срок е спазен и на настоящото производство е допустимо.

Заповедното производство е инициирано по заявление от 17/06/2004 година подадено от „Ти би ай банк “ ЕАД София против А. Р. Г. , на основание чл. 417 т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит № 72003128****/17.11.2023 г. за сумите: 5015,34 лв.

– главница, 1018,67 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 1

25.12.2023 г. до 04.06.2024 г., 156,84 лв. – обезщетение за забава от 25.12.2023 г. до 11.07.2024 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и съгласно извлечение от счетоводни книги към 11.07.2024 година .

В т.14 на заявлението е посочено, че потребителски кредит е отпуснат по договор, който не е сключен при Общи условия,а в. него е инкорпорирано съдържанието на чл. 11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от длъжника. Заявителят е поискал присъждане и на сумата 123.89 лв. държавна такса, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 150 лв.

Представен е договор за потребителски кредит № 72003128****/17.11.2023 г.,в който е посочено, че размерът на кредита е 3900 лв.. както и че е договорена застрахователна премия в размер на 115.34 лв. или общия размер на кредита е 5015.34 лв. Договорът за кредит не е подписан със саморъчен подпис на А. Р., а е посочено. че подписа е потвърден от нея на 17.11.2023 г.като е изписан номер и вид на устройство.

С разпореждане №713/29.07.2024 г. по гр.д. ч.х. № 437/2024 г. на Луковитски районен съд е постановил да се издаде в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника А. Р. Г. с настоящ адрес в ****, за сумата от 3900.00 (три хиляди и деветстотин) лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 72003128****/17.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, заедно с разноски от 128,00 лева, от които 78,00 лева внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. С цитираното разпореждане е отхвърлено заявлението, в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение за следните суми: за разликата над уважения размер от 3900.00 лева до претендирания размер от 5015,34 лева - главница; 1018,67 лв. – договорна лихва /възнаградителна/ от 25.12.202 г. до 04.06.2024 г., 156,84 лв. – обезщетение за забава от 25.12.2023 г. до 11.07.2024 г.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ловешки окръжен съд намира, че жалбоподателят има качеството на субект- банкова институция, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги. В това си качество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга. Законодателят е установил в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, че 2 банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги“, при неплащане на отделни вноски по кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост.

Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри - от какво произтича вземането, да бъде посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава. В този смисъл заявлението трябва да съдържа задължителни реквизити по Приложение № 4 и има точно определен образец, в който се отразяват обективните предели на претенцията, за да има яснота за страните и съда относно предмета на искането, с което е сезиран. Настоящата инстанция счита, че посочването на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е функция от характера на заповедното производство – бързо, формално, едностранно и безспорно. По аргумент от т. 2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК отново се потвърждава становището на настоящата инстанция, че извлечението от счетоводните книги, следва да съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в приложенията към него – чл. 417,т. 2 от ГПК.

По договора за кредит или в стандартния европейски формуляр не се посочва, че е предоставена финансова услуга от разстояние.Видно, че не е отпуснат кредита по реда на ЗПФУР е и от обстоятелствата по заявлениетот.12, където липсва каквото и да е твърдение за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Нещо повече в чл. 14,ал.1 от ЗПФУР в императивен порядък е въведена забрана да се предоставя финансова услуга от разстояние на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна. Такова изрично и предварително искане на длъжника към заявлението не е твърдяно и доказано от заявителя.

По представения договор за кредит липсва саморъчно поставен подпис на длъжника. В разпоредбата на чл. 13,ал. 4 от Закона за ел. документ и електроните удостоверителни услуги е предвидено, че правна сила на ел. подпис и усъвършенстван ел. подпис е равностойна на саморъчен подпис , но само когато между страните има такава договорка. В казуса няма каквито и да са данни за уговорка между страните.

Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР.

Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне 3 на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства,какви са специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на член 143 - член 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. Следователно за предоставените финансови услуги от разстояние, на основание чл.410,ал.3 от ГПК, за оказване сключването на договор за кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР. По делото не са вложени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща по сключване на договора.При действието на член 18, алинея първа и по аргумент от член 18, алинея трета от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние съдът приема,че доставчикът не е представил надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договор за кредит.

В жалбата са изложени доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него. Нещо повече в действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.

3 от ГПК.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №713/29.07.2024 г. по гр.д. ч.х. № 437/2024 г. на Луковитски районен съд,в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№713/29.07.2024 г. по гр.д. ч.х. № 437/2024 г. на Луковитски районен съд, в обжалваната отхвърлителна част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5