Решение № 155 от 21.09.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Тетевен, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20264330100629 по описа за 2026 година

Предявени е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетно дете,с посочено основание чл.127, ал.2 от СК, като е направено и искане по чл.127А от СК.

Ищата твърди,че страните са родители на малолетното дете ц, роден на ц год. в Лондон.

Родителите се запознават година по-рано в Лондон и скоро решават да живеят заедно и да имат дете. След раждането на детето обаче отношенията им се влошават.

По това време е Ковид пандемията и през 2021 год. тримата се прибират в България.

Остават около месец в страната, а вечерта преди да се върнат в Лондон ответникът излиза навън и не се прибира. От обаждане на майката на ответника доверителката ми разбира, че й е казал „че са се скарали" и той се е прибрал при нея в г. Страните не са се карали тази вечер. Ищцата узнава, че родителите на ответника са му дали пари, за да ги подпомогнат, но той ги е похарчил. Така разбира и че бащата на детето й е хазартно зависим.

Оттогава ответникът остава при родителите си, а доверителката ми и детето им се установяват при сестра й в град София. Майката е спокойна, че има спестени пари отпреди връзката си с ответника и ще има с какво да гледа детето им. При опит да изтегли парите си обаче, установява че ответникът системно и упорите преди и след работно време е изтеглил парите й от различни банкомати още докато са били в Лондон, ползвайки картата й без нейно знание.

Месец след раздялата им доверителката ми е разбрала, че ответникът се е върнал без нея в Лондон, „за да работи”. Тя не може да го последва, тъй като не е оставил съгласие детето да напуска страната. След месеци молби от страна доверителката ми, ответникът й 1 дава декларация-съгласие и през 2022 год. тя успява да се върне в Лондон с детето им.

Отсядат при приятели. Бащата посещава детето 2-3 пъти.

Страните си дават втори шанс като се събират да живеят заедно, но това продължава около половин година. Майката работи само през почивните дни, а седмицата гледа детето.

Бащата остава с детето през почивните дни, докато майката работи. Всяка от страните живее с изкараните от нея пари, но по-късно доверителката ми установява, че за наема ответникът е получавал помощ от държавата, за което не й е казал. Поискала му е обяснение защо крие пари от нея, а той й удря шамар и я блъска по стълбите. Ищцата е потърсила помощ от полицията и ответникът е задържан за 24 часа. Оттогава е окончателното й решение да го напусне. Месеци наред събира пари и през август 2023 год. успява да си наеме самостоятелна квартира. Записва детето на градина, а бащата дори не се интересува къде е градината и никога не го води и/или взима оттам. Продължава обаче да гледа детето през уикендите, за да може майката да работи. По това време детето е силно стресирано от промените, сънува кошмари.

Бащата е обещал да плаща издръжка по 100 паунда седмично, но не спазва обещанието си и се случва да откаже да гледа детето през уикендите, което речи на майката да работи. Поради това ищцата е принудена да се върне с детето в България, тъй като не може да се справи сама финансово в Лондон.

Прибира се и отсяда в къща, собственост на брат й в ж, където детето е прието в детска градина. Бащата не се противопоставя на връщането, не плаща издръжка, рядко се обажда.

След почти година ищцата разбира, че ответникът също се е прибрал в България и работи в жд.

Родителите на ответника винаги са се интересували от внука си и когато са имали възможност са давали пари на майката. По повод са го взимали за по 2-3 дни и тогава и бащата е виждал детето си. Бащата никога не е поискал и никога не е взимал сина си след като се е прибрал в България. Не му плаща издръжка. Родителите му изпращат на майката по 100 евро месечно.

През 2025 год. майката е поискала от бащата съгласие за преместване на детето в г, той е обещал и оттогава не го е чувала или виждала. Скоро е узнала, че е заминал за Германия, но никой не знае къде точно е. Прави опити да се свърже с него през социални мрежи и чрез родителите му, но те твърдят, че не поддържат отношения и не знаят къде е.

Детето вече не търси баща си, но знае че той живее на друго място.

Майката и детето живеят в ж, където детето посещава детска градина.

Ищцата не работи и се издържа от социална помощ и помощ от роднини.

Доколкото ответникът е с неизвестен адрес извън страната, същият често сменя местоживеенето и работата си, не поддържа контакт с детето си, не му заплаща издръжка, счита че в интерес на детето ще е съдът да замести съгласието на бащата за пътуване на детето извън страната с туристическа и образователна цел, както и за издаване на паспорт на детето. Същият е дал съгласие за пътуване, но е вероятно да го оттегли и да не може да бъде намерен за ново такова

Моли дъде постановено решение, с което да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете ц, роден на ц год., на неговата майка Е. Й. Г., ЕГН:**********, при която да определите и местоживеенето на детето.

Моля с решението да се определи режим на лични отношения на бащата с детето като 2 го взима и връща от дома на майката, както следва:

-всяка четна седмица от годината от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване;

-всяка календарна година 10 дни през лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време по предварителна писмена уговорка с майката.

Моля да бъде осъден ответника Д. Р. Т.,

ЕГН:********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете ц, роден на ц год., чрез неговата майка и законен представител Е. Й. Г., ЕГН:**********, в размер на 300 евро /триста евро/, считано една година преди подаване на исковата молба, до настъпване на причина за нейнтветника адв.Г.-ЛАК,в който ото изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Моля дължимата издръжка да бъде плащана по банкова сметка на майката в ЦКБ, а именно: IBAN: BG ш ги

Моля съдът да замести съгласието на Д.

Р. Т., ЕГН:********** за пътуване на малолетното дете ц, роден на ц год., придружено от неговата майка Е. Й. Г., ЕГН:********** или посочено от нея трето пълнолетни лице до страните, членки на ЕС, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, Швейцария, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, в режима на лични отношения на майката с детето, до навършване на пълнолетие на същото.

Моля съдът да замести съгласието на Д. Р. Т., ЕГН:********** за издаване на паспорт на малолетното му дете ц, роден на ц год.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговорна исковата молба от особения представител на от особения представител на ответника адвокат Г.-ЛАК,в който е изразено становище,че исковете са допустими,но оспорва същите по основание и размер.Оспорва иска за присъждане на издръжка от 300 евро,счита че същият не е доказан в претендирани размер.Оспорва иска за издръгжка за минало време като недоказан.

По иска по чл.127А от СК предоставя преценката на съда.

По делото е приложен социален доклад от ДСП-Луковит,в който е изразено положително становище по искането на майката за предоставяне на родителските права по отношение на детето,както и че е в интерес на същото зда бъде дадено заестващо на бащата съгласие за пътуване на детето извън пределите на РБ.

От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката ж Й. Г.,съдът приеза за установена следната фактическа обстановка:

Страните в производството са родители на малолетното дете Го Т.,родено на цг,родено във Великобритания.

Родителите се запознали във Великобритания,където жиели и работели,там се родило и детето им.Разделени са от около 3 години,след като се върнали в България.Първоначално ищцата/майката/ и детето живели при свидетелката Г. в София,после се преместили и живеят,и понастоящем,в ж,Лов.обл.,вжилище,къща,собственост на брат на ищцата.

След раздялата между страните бащата е виждал детето си един път,на рожден ден в ж,когато го посетил ,заедно със своите родители,както и един път,когато детето било при своите дядо и баба по бащина линия в град о

3

Два пъти в годината детето посещава дядото и бабата по бащина линия в град осъщите изпращат на майката на детето по 100 евро месечно за неговата издръжка.

Ищцата имала намерение да заведе детето на повичка в Гърция,но не могла да осъществи намеренията си,тъй като паспорта на детето е изтекъл,търсила ответника за съдействие в тази насока,но не го намерила.

През учебната 2025/2026г детето Го Т. е зарписан и посещава редовно ДГ „о“-ж, Лов.обл.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143 и чл. 144 от СК. Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“ - т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата. Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е обвързан от исканията и становищата на родителите за начина, по който да се произнесе.

Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето,респ. в случай децата. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към детето”. В това производство съдът не „наказва” единия родител, нито най- общо оценява по- добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече” детето/децата.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.

В конкретния случай от момента на фактическата раздяла между страните,преките и непосредствени грижи за детето са полагани изключително от ищеца-майката,като безспорно положените след раздялата на страните, грижи от страна на ищцата са били в изключителен интерес на детето.