Решение № 234 от 01.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500180 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 271/233/ от 22.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1080/2022 г. по описа на РС-Самоков, Община Самоков, с ЕИК: ............., с адрес: гр. Самоков, бул. „Македония” № 34, е осъдена да заплати, на основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, на ищеца Г. К. К., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., ул. „Р.” № .., сумата от 1584 /хиляда петстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща стойността на причинените му имуществени вреди, изразяващи се в: 1. Направени разходи за пътна помощ на аварирал автомобил с рег. № .......... (повикване на пътна помощ, качване, сваляне и превозване на автомобила); 2. Покупка на горивен комплект и горивен радиатор; 3. Смяна на комплекс горивен тръбопровод и горивен радиатор; 4. Закупуване и монтаж на защитна кора купе за охладител на нафта; сваляне, качване, монтаж и баланс на алуминиеви врати, ведно със законната лихва от 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Отхвърлен е иска на Г. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.” № .. да бъде осъдена община Самоков, с ЕИК: ............., с адрес: гр.

Самоков, бул. „Македония” № 34, представлявана от инж. А. Д. – кмет да му заплати, на основание чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата от 600 лева, представляваща стойността на причинените му 1 неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на стрес, страх и безпокойство, негативни емоции и дискомфорт, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ - попадането на Г. К. в необозначена и необезопасена дупка на платното за движение на дата 17.04.2022г. при управление на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3”, с рег. № .........., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Община Самоков е осъдена да заплати, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца Г. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.

„Р.” № .., сумата от 745,12 /седемстотин четиридесет и пет лева и дванадесет стотинки/ лева съдебно-деловодни разноски по делото, а ищеца Г. К. К. е осъден да заплати, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника община Самоков, сумата от 130 /сто и тридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска на Г. К. К. срещу Община Самоков, за присъждане на обезщетение в размер на 600.00 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, е депозирана въззивна жалба от Г. К. К., чрез пълномощника му адв. Д. П. - САК с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд не е преценил всички доказателства по делото по вътрешно убеждение, като е изложил бланкетни мотиви и не е съобразил събраните по делото доказателства. Позовава се на съдебна практика и на ТР №1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ВКС на ОСГК. Счита за неправилен извода на съда, че претърпените стрес и тревога не са доказани по несъмнен и безспорен начин. Излага, че разказът на свидетелката В. Б. за процесното ПТП е ясен, детайлен и последователен, а впечатленията й са преки и непосредствени, поради което следвало да се кредитират. Излага, че РССамоков не обсъдил в цялост претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се изразявали не само в шока и удара от силния удар, но и тревогата, поради обстоятелството, че са били принудени със съпругата си да чакат пристигането на пътна помощ в проливния дъжд и блогополучното им пристигане за провеждане на планираната семейна екскурзия е било осуетено.

От гласните доказателства се установявало, че процесното ПТП е довело до временно влошаване на отношенията на ищеца с неговата годеница, тъй като се чувствал изнервен и напрегнат от случилото се. По изложените съображения моли да бъде отменено решението на РС-Самоков в обжалваната част и да бъде уважен иска за сумата от 600.00 лева, като претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Самоков, с който оспорва въззивната жалбата и изразява становище за неоснователност.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд Самоков решение, поради което е процесуално допустима.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Решението в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, на ищеца Г. К. К., с ЕГН: **********, срещу ответника Община Самоков, за сумата от 1584 /хиляда петстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща стойността на причинените имуществени вреди, изразяващи се в: 1. Направени разходи за пътна помощ на аварирал автомобил с рег. № .......... (повикване на пътна помощ, качване, сваляне и превозване на автомобила); 2. Покупка на горивен комплект и горивен радиатор; 3. Смяна на комплекс горивен тръбопровод и горивен радиатор; 4. Закупуване и монтаж на защитна кора купе за охладител на нафта; сваляне, качване, монтаж и баланс на алуминиеви врати, ведно със законната лихва от 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община в качеството й на юридическо лице, са налични. Несъмнено общината отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и /в случая/ бездействията на своите служители или на други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. В конкретния казус претендираните от ищеца неимуществени вреди, се намират в причинно-следствена връзка с неизпълненото законово задължение на служители на ответника да стопанисват и по-конкретно - да поддържат в изправно състояние общинския път, както и да сигнализират препятствия по него. Виновното поведение на служителите на ответника е проявено под формата на небрежност, която е могла да бъде избегната, ако би била положена дължимата грижа. Това е което обосновава дължимостта на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Досежно размера на същото: неимуществените вреди нямат парична 3 оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения и др. В конкретиката на казуса, от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на св. В. К. Б., които съдът възприема като логични, последователни и безпротиворечиви, се установи, че ищецът Г. К. К., в резултат от претърпяното пътнотранспортно произшествие бил много изнервен, тъй като колата била нова и все още не била регистрирана на негово име. Ищецът много се изнервил и поради факта, че резервоарът бил спукан и не можели да продължат пътуването, а от друга страна валял силен дъжд и се налагало няколко пъти да се преоблича, за да може да излезе и да погледне какво се случва под автомобила. След ПТП тревогите за него продължили близо един месец, до като приключи ремонта на автомобила, тъй като не знаел дали частите ще пристигнат на време. Според свидетелката след инцидента психиката на ищеца се засегнала трайно. Според настоящият състав показанията на св. Б. следва да се кредитират, независимо от това, че живее с ищеца на съпружеска начала, тъй като разказът на свидетелката за процесното ПТП е детайлен и последователен, а впечатленията й са преки и непосредствени. Свидетелката не само е присъствала по време на ПТП, но и по време на целият едномесечен период, през който е продължило отстраняването на нанесените върху автомобила щети. От друга страна показанията й се подкрепят от всички останали доказателства по делото, вкл. от протокола за ПТП, поради което не могат да бъдат игнорирани поради възможна заинтересованост и отречена тяхната достоверност.

Така, съдът като съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характера на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД счита, че за уплахата, притесненията и цялостният дискомфорт, причинени на ищеца в резултат на процесното ПТП, както и с оглед общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, последният следва да бъде определен на 306.78 евро /600 лв./.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното 4 решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за сумата от 600.00 лева, ведно със законната лихва от 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът следва да се уважи изцяло.

По разноските в производството:

При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски от 130 /сто и тридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. На ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 144,31 евро / 282,24 лева/.

За въззивното производство на въззивника следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер на 12, 79 евро и 1000.00 евро адвокатско възнаграждение или общо 1012, 79 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 271/233/ от 22.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1080/2022 г. по описа на РС-Самоков в частта, в която е отхвърлен предявения о т Г. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.” № .. срещу община Самоков, с ЕИК: ............., с адрес: гр. Самоков, бул. „Македония” № 34, представлявана от инж. А. Д. – кмет, иск с правно основание чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 600 лева, представляваща стойността на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на стрес, страх и безпокойство, негативни емоции и дискомфорт, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ - попадането на Г. К. в необозначена и необезопасена дупка на платното за движение на дата 17.04.2022г. при управление на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3”, с рег. № .........., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която Г. К. К., с ЕГН: **********, е осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника община Самоков, с ЕИК: