Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 16.06.2026, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Административно наказателно дело 82/2026
Вид
Решение № 41
Подписан
16.06.2026
Състав
Христина Вълчанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. ***, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. С.ова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20265520200082 по описа за 2026 година Производството е по Глава III Раздел V чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Производството е образувано по повод постановено решение № 1598 от 07.04.2026г.на АС Стара Загора, с което е отменено решение № 72/29.12.2025г. на РС *** в частта му с която е потвърдено наказателно постановление № 250327-000744/24.09.2025г., издадено от Началник РУ *** при ОД на МВР Стара Загора в частта му за наложените на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС ***.

Жалбоподателят Х. П. С., обжалва Наказателно постановление № 250327-000744 от 24.09.2025 г. на Началник РУ *** към ОД на МВР Стара Загора, като го счита за неправилно и постановено при съществени нарушения на административно производствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателя Х. П. С. чрез пълномощника си С., поддържа жалбата, като счита издаденото наказателно постановление за неправилно и постановено при съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди, че извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Административно наказващия орган Началник РУ *** към ОД на МВР Стара Загора редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмено становище приложено на л. 23 от АНД № 227/2025г. по описа на РС *** е изразил становище за потвърждаване на наказателното постановление. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение върху прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако такова бъде поискано.

1

Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение *** редовно призована не се представлява, не взема становище по жалбата.

С Наказателно постановление № 25-0327-000744 от 24.09.2025г. на началник РУ *** в ОД на МВР Стара Загора , издадено въз основа АУАН № 25744, бланков № серия АД № 799002 от 27.08.2025г. н а Х. П. С. ЕГН ********** от гр. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закон за движение по пътищата са наложени административни наказания: "Глоба" в размер на 76.69 евро / 150.00 лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за 3 месеца, за това, че: на 08.08.2025г. в 06:20 часа, в гр. *** на ул. „***“- до сервиз“***“ в посока юг-север като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, негова собственост при подаден сигнал за спиране – звуков и светлинен, подаден от патрулен автомобил от органите на МВР, същият е възприел сигнала, но не е спрял на оказаното място, а е ускорил рязко скоростта си на движение, извършил няколко маневри, ляв и десен завой и с висока скорост се е отправил в неизвестна посока, с което е нарушил чл.103 от ЗДвП.

В Акт за установяване на административно нарушение № 25-744, бл. № серия АД № 799002 от 27.08.2025г. са отразени идентични обстоятелства.

АУАН е съставен след попълване на декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, където жалбоподателя е вписал, че не знае кой е управлявал автомобила.

От приложеното по АНД № 227/2025г. по описа на РС ***, писмо с вх. № 5028 от 24.10.2025г. на РУ *** към ОД на МВР Стара Загора, приложено на л.35 от делото, се установява, че към дата 22.10.2025г. аудио и видео запис от камерата на патрулния автомобил, с който е извършена проверката и записите от личните записващи устройства /бодикамери/, с които следва да са били снабдени полицейските служители на 08.08.2025г. са изтрити. Записите от полицейските автомобили се запазват 30 дни и след това върху тях се записват нови и ако в този период до 30 дни от създаването, определен запис не се преиндексира и запази, то няма как да е наличен и поради тази причина същите не са били предоставени на съда.

В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетел и актосъставителя Г. Х. П. и свидетеля С. Р. Р. - служители при РУ ***.

От показанията на св. Г. Х. П.– актосъставител се установява, че през месеца август 2025г., тъй като датата не си я спомня, са се движили по ул.

„***“ в посока север-юг, като същият ден е бил петък и е пазарен ден за града.

В 6.20ч. сутринта забелязали лек автомобил „***“, който приближавал срещу тях и в момента на разминаването видели жалбоподателя г-н С., че управлява автомобила. Понеже знаели, че книжката му е отнета обърнали служебния автомобил с две маневри, тъй като е имало паркирани коли от двете страни на улицата и го последвали. В момента, в който обърнали посоката на движение пуснали звуков и светлинен сигнал, при което автомобила на жалбоподателя ускорил и завил на дясно преди ресторант „***“. Последвали автомобила и го открили изоставен с отворена лява шофьорска врата. В автомобила не е имало шофьор и контактен ключ на таблото. След това направили справка с дежурния и установили, че въпросният автомобил е собственост на жалбоподателя. Изпратили му призовка и същият се явил в РУ *** и отрекъл да е управлявал автомобила, но не и посочил кой друг го е управлявал.

2

Попълнил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Съставили му АУАН. Заяви, че при последването на автомобила са били на разС.ие петдесет- шестдесет метра от него.

Свидетеля С. Р. Р. посочва, че си спомня бегло за случая през август месец на 2025г., петък, преди обяд. Посочва, че са се разминали с жалбоподателя на ул. „***“ в гр. *** в района на „петъчния пазар“ и поради това в района е имало много автомобили паркирани от ляво и дясно на улицата. След като разпознали жалбоподателя обърнали посоката на движението на служебния автомобил и подали звуков и светлинен сигнал, но същият ускорил движението и направил десен завой между бензиностанция „Петрол“ и ресторант „***“. Последвали го и там установили, че автомобила е бил спрял и че няма никой, а шофьорската врата е била отворена. Заявява, че след като са обърнали посоката на движението на служебния автомобил, автомобила на жалбоподателя е бил на 200-250 метра от тях.

Предвид гореизложеното, свидетелят Г. Х. П. приел, че с поведението си жалбоподателят С. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съставил АУАН № 25-744 бл. № серия АД № 799002 от 27.08.2025г. в който жалбоподателя посочил в графа възражения, че си няма понятие за какво става въпрос.

Въз основа на така съставения АУАН, Началника на РУ ***, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а и за това нарушение на чл. 103 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца и "Глоба" в размер на 76.69 евро /150.00 лева/.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: наказателно постановление № 250327-000744/24.09.2025г., АУАН сер. АД № 799002 от 27.08.2025 г., декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188, ал.1 от ЗДвП, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0327-000051 от 27.08.2025г., възражение от Х. П. С., становище от Росен Вълчев, докладна записка за извършена проверка по преписка с рег. № 327р-14304/08.08.2025г. по описа на РУ ***, доклад за установен факт и предприето действие, справка нарушител водач, справка за собственост на лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на актосъставител Г. Х. П. и свидетеля С. Р. Р..

При кредитиране на показанията на свидетелите Г. Х. П. и С. Р. Р. съдът взе предвид, че същите си противоречат съществено. Актосъставителя П. твърди, че след като са обърнали посоката на движение на служебния автомобил са били на 50-60 метра от автомобила на жалбоподателя, докато свидетелят Р. твърди, че след като са обърнали посоката на движението със служебния автомобил са били на разС.ие 200-250м. от жалбоподателя. В този случай не е ясно защо полицейските служители са решили, че жалбоподателя С. е възприел подадения звуков и светлинен сигнал. Още повече, че е служебно известно на съда, че в петък на мястото на нарушението се събират 3 множество автомобили и голямо множество от хора, които са попречили на служителите на РУ *** да последват незабавно нарушителя. Ако се приеме, че са следвали автомобила на нарушителя на разС.ие от 200 метра, то помежду им е имало множество автомобили и хора, тъй като в петък около пазара винаги, без изключение е пълно с автомобили, които са буквално един след друг и карат в колона. При стълпотворението на хора и автомобили точно на мястото на нарушението, при положение, че самите проверяващи обясняват, че едва след като са обърнали патрулния автомобил са подали сигнал съдът счита, че обективно е невъзможно да се възприеме подадения сигнал. От друга страна не съществува задължение всички автомобили да намалят скоростта и да отбиват в дясно, при положение, че на 250 метра след тях има подаден такъв. Обстоятелството, че е ускорил не го прави нарушител.

Правни съображения.

Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава III на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свидетел - служител на РУ *** – очевидец на нарушението .

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице и съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Актът е предявен на нарушителя за подпис и същият е подписан с вписани от него възражения.

Издаденото въз основа на АУАН Наказателното постановление № 250327-000744 от 24.09.2025 г. на Началник РУ ***, е издадено от компетентен орган, предвид МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при неговото издаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване.

При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.

За съставомерността на нарушението по чл. 103 ЗДвП е необходимо, от обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания, което в случая, по делото, не се доказа по категоричен начин.

В тази насока, свидетелските показания, съдът не кредитира като напълно еднозначни, недвусмислени и убедителни. Не се установи категорично именно, че жалбоподателя е бил водач на автомобила и че същият е нарушил задължението си визирано в чл. 103 ЗДвП, отказвайки да спре на определеното място тъй като съдът счита, че С. не е имал обективна възможност да възприеме подадения от патрулния автомобил звуков и светлинен сигнал.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че жалбоподателят Х. П. С. не е осъществил от обективна и 4 субективна страна състава на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, за което е ангажирана и административно наказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Посочената норма не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.