Определение № 1084 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. София, 21.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседА.е на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000501512 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Подадена е молба с вх.№ 26942/15.12.2022г от А. Д. Д., чрез неговата майка и законен представител И. А. А., за изменение на решение № 1405/22.11.2022г, постановено по в.гр.д.№ 1512/2021г по описа на САС, 7 с-в частта му, с която е отменено определение № 261547 по гр.д.№ 13996/2018г по описа на СГС, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските, като е постановено, че се осъжда П. Д. Д. и А. Д. Д., чрез неговата майка и законен представител И. А., да заплатят на „Бул Инс“ АД допълнително сумата от 3 393.84лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на дружеството пред първата инстанция, а в останалата част е оставил частната жалба без уважение, както и в частта му, с която са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Д. Д. и А.

Д. Д., чрез неговата майка и законен представител И. А. да заплатят на „Бул Инс“ АД по 1800лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Сочи, че присъдените разноски и за двете инстанции не са съобразени с уважената и отхвърлена част на исковата претенция. Поддържа, че пред първата инстанция отхвърлената част от исковата претенция е за разликата между 40 000лв. до 55 000лв., като присъдените разноски не са съобразени с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с това, че делото не е с фактическа и правна сложност, с направеното възражение за прекомерност, както и с това, че не са представени доказателства за реално изплащане на адвокатския хонорар-извлечение от банкова сметка или друг надлежен документ.

По отношение на разноските за пред въззивната инстанция сочи, че не са им предявени, за да вземат отношение по тях и да направят възражение за прекомерност. Не е бил представен списък на разноските, доказателства за тяхното реално изплащане, размерите им са над предвидените в Наредбата като следва да се отчете, че делото не е с фактическа и правна сложност, не са съобразени с цената на иска, а са се претендират върху искова претенция за сумата от 170 000лв.

Претендира да се измени решението в частта му за присъдените разноски пред първата и въззивната инстанция.

1

Подадена е молба с вх. № 28.7162/16.12.2022г от П. Д. Д., чрез адв.Е. Й. от САК, с искане за изменение на решение № 1405/22.11.2022г., постановено по в.гр.д.№ 1512/2021г. по описа на САС, в частта му, с която са присъдени разноски на ответното дружество. Сочи, че не са представени доказателства за действително плащане на сумите в договорите за правна помощ, като не е отбелязано как са заплатени сумите. Не е вписано, че е заплатено ДДС, както и, че отхвърлената част на иска е под 30 %. Адвокатът, представил договорите за правна помощ, не се е явил на заседА.ята по делото, а има упълномощени четирима юрисконсулти на дружеството, като следва да се отчете разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК за присъждане на разноски за един представител. Поддържа още, че не е отчетено направеното възражение за прекомерност. Посочените възражения се релевират и относно адвокатското възнаграждение, присъдено от въззивния съд.

По молбата е ангажирано становище от А. Д. Д., чрез неговата майка И. А. А., в което се заявява, че се поддържа молбата по чл.248 ГПК.

Молбите по чл.248 ГПК са допустими, тъй като са подадени в срока за обжалване на решението.

С решение № 1405/22.11.2022г, постановено по в.гр.д.№ 1512/2021г по описа на САС, ГО, VII въззивен гр.с-в, е потвърдено решение № 261406/23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 13996/2018г по описа на СГС, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Д. П. Д., с ЕГН ********** срещу „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482 за заплащане на обезщетение за разликата от 86 666.66лв. до пълния предявен размер. Прекратено е производството по отношение на А. Д. Д. и за сумата от 43333.33лв. за обезщетение за неимуществени вреди/ 1/3 от сумата, представляваща разликата между 40 000лв. до 170 000лв./ Отменено е определение № 261547 по гр.д.№ 13996/2018г на СГС, I-23 с-в, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските, като е постановено, че се осъждат П. Д. Д. и А. Д. Д., чрез неговата майка и законен представител И. А. А. да заплатят на „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482 допълнително сумата от 3393.84лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на ответника пред първата инстанция, като в останалата част е оставена частната жалба без уважение. На основание чл.78, ал.3 ГПК П. Д. Д. ********** и А. Д. Д. **********, чрез неговата майка и законен представител И. А., са осъдени да заплатят на „Бул Инс” АД с ЕИК831830482 по 1 800лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

По възраженията относно присъдените разноски пред въззивната инстанция на „Бул Инс“ АД за адвокатско възнаграждение, въззивният съд приема, че са неоснователни, тъй като за установяване на същите е представен договор за правна помощ от 5.10.2021г. за заплащане на сумата от 3 600лв за адвокатско възнаграждение с ДДС, като в същия е посочено, че сумата е платена авансово изцяло в брой, като същият е приложен към молба с вх. № 17585/11.10.2021г по делото, находяща се на л.36 по делото.

По отношение на разноските за пред първата инстанция въззивният съд приема, че размерът на адвокатското възнаграждение е намален съобразно минималния размер по Наредба №1 за прекомерност-4 930лв., поради което, че възражението, че не е разгледано същото е неоснователно. С оглед на уважената и отхвърлена част на исковата претенция същото е в размер на 3 648.20лв./76%/, поради което наследниците на въззивника дължат сумата от 3 393.84лв. за разноски за адвокатско възнаграждение. В представените с молба с вх. № 26420/26.02.2019г от ЗД „Бул Инс“ АД договор за правна защита и съдействие от 20.02.2019г и в молба с вх. № 12798/31.01.2019г с договор за правна помощ от 12.12.2018г е изрично посочено, че сумата от 5 000лв. за договорено адвокатско възнаграждение и сумата от 1800лв. са заплатена авансово изцяло в брой и общо сумата е отразена в списък по чл.80 от ГПК на л.176 по делото.

Относно ДДС върху възнаграждението същото не може да се отрази като начислено и заплатено в договора за правна помощ, тъй като сумата се начислява впоследствие от 2 регистрирания субект, като да регистрацията е представена справка от 27.06.2018г на л.70 по делото. Възражението, че ответникът е представляван от юрисконсулти и от един адвокат не обосновава извод, че не се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като дружеството е поискало заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, а не за юрисконсулт. В случаите на едновременно участие на адвокат и юрисконсулт в едно производство, не се изключва приложението на нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, а за страната се поражда правото да избере дали да претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК. В този смисъл е Определение № 477/22.11.2018г по ч.т.д.№ 2249/2018г по описа на ВКС, ТК, I-во отделение.

Възраженията, че исковата претенция е отхвърлена за разликата между 40 000лв. до 55 000лв., не могат да се обсъждат в настоящето производство, тъй като съдът е приел, че исковата претенция е отхвърлена за сумата до 170 000лв., а не до 55 000лв., и същите могат да са предмет на инстанционна проверка на решението.

Въз основа на изложените съображения следва да се оставят без уважение молбите по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 26942/15.12.2022г от А. Д. Д., чрез неговата майка и законен представител И. А. А., и молба с вх. № 28.7162/16.12.2022г от П. Д. Д., чрез адв.Е.

Й. от САК, за изменение на решение № 1405/22.11.2022г, постановено по в.гр.д.№ 16512/2021г по описа на САС, с в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на стрА.те.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3