Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 29.10.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 612/2025
Вид
Решение № 261
Подписан
29.10.2025
В сила
29.10.2025
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 96, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Перник, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500612 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. на ПОС № 5812/25.09.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 чрез адвокатско дружество „Н., У., М.“, представлявано от адвокат Д. У. срещу постановление от 31.07.2025 г. издадено по изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател и длъжник по изпълнителното дело да бъде прекратено изпълнителното производство и да не му се възлагат за плащане разноски по образувания против него изпълнителен процес, като същите останат в тежест на взискателя К.Х.Д..

Жалбоподателят посочва, че изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 5325/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с който дружеството било осъдено да заплати в полза на Е.С.М. сумата от 200 лв., представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

На 01.07.2025 г. дружеството било уведомено за извършена цесия на вземането, като за настоящ взискател било посочено лицето К.Х.Д.. В отговор на това, дружеството изискало да му бъде предоставена банкова сметка, по която доброволно да заплати присъдената сума.

Такава не му била предоставена, като на 04.07.2025 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД 1 получило покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ. На 09.07.2025 г., в срока за доброволно изпълнение, сумата от 200 лв. била заплатена по сметка на ЧСИ Д..

Жалбоподателят излага подборни съображения, че дружеството не било дало повод за образуване на изпълнителното дело, поради което не следвало да носи отговорност за сторените разноски по образуването и воденето му. Цитира съдебна практика, като се съпоставя с настоящия случай. В заключение се иска от съда да отмени постановление от 31.07.2025 г. по изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ, с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното дело поради извършено плащане, както и съдът да разпореди изпълнителното дело да бъде прекратено, като всички разноски и такси останат в тежест на взискателя К.Х.Д..

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК насрещната страна – взискателят по изпълнителното дело, е депозирал писмено възражение срещу жалбата. Твърди, че изложените от жалбоподателя съображения били неоснователни и дружеството било отговорно за заплащането на разноските по образуваното изпълнителното дело. Навежда твърдения за недобросъвестно поведение от страна на процесуалните представители на дружеството жалбоподател. В заключение моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и потвърди атакуваното постановление на ЧСИ като правилно и законосъобразно.

Съобразно чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК частният съдебен изпълнител Е.Д. е депозирал мотиви, обосноваващи неоснователност на жалбата. Твърди, че вземането било надлежно цедирано, а дружеството длъжник било надлежно и своевременно уведомено. Възразява, че дължимите се такси по изпълнителното дело били надлежно внесени чрез адв. Б.В..

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като по реда на чл. 437 ГПК прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения двуседмичен срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна (длъжника в изпълнителното производство), имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, а разгледана по същество намира жалбата за основателна поради следните съображения:

От материалите по приложеното изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ се установява, че същото е образувано на 02.07.2025 г. на основание молба вх.

№ 3047/02.07.2025 г., подадена от К.Х.Д. срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ООД с приложен изпълнителен лист от 24.06.2025 г., издаден по гр.д. № 5325/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в полза на Е.С.М. срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ООД за сумата от 200 лв., както с договор за цесия от 16.06.2025 г. вземането е прехвърлено на К.Х.Д., с приложено уведомление по чл. 99 ЗЗД.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя К.Д. и адвокат В. с уговорено и заплатено в 2 брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 04.07.2025 г., след което, на 09.07.2025 г., същият превел по сметка на ЧСИ Е.Д. дължимата по изпълнителния лист сума от 200 лв., без да превежда разноските по изпълнителното дело, описани в ПДИ.

Длъжникът е подал молба вх. № 3170/10.07.2025 г., с която се иска да не бъде събирана сумата от 200 лв. в посочения договор за правна защита и съдействие и таксите, съобразени по ТТЗЧСИ.

ЧСИ Е.Д. е изготвила постановление от 31.07.2025 г. с което е постановен отказ за не събиране на сумите по договора за правна защита и съдействие в размер на 200 лв. и начислените такси по ТТЗЧИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това), освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Видно от представените към жалбата доказателства, длъжникът е направил опит да заплати на взискателя сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, като за целта му е изпратил покана на електронния адрес на неговия процесуален представител по пълномощие адв. Б.В., с която го е приканил да му предостави данни за банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените с изпълнителния лист парични вземания. Това обстоятелство еднопосочно доказва манифестирана от дружеството-длъжник готовност да изпълни доброволно паричното задължение, съответно доказват недобросъвестното поведение на взискателя, който не е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл. 95 ЗЗД/, защото не е предоставил необходимата информация, за да се постигне доброволно погашение на задължението на длъжника му. В този контекст по отношение на длъжника следва да се приеме, че успешно се е освободил от последиците на забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си забава (чл. 96, ал. 2 ЗЗД). Предприетото на по-късен етап поведение на взискателя свързано с образуване на изпълнително дело срещу длъжника сочи на злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, доколкото обективно е могъл да получи доброволно изпълнение, но вместо това е пристъпил към принудително изпълнение на вземането, 3 обективирано в изпълнителния лист.

Водим от гореизложеното, макар да е платил задълженията си след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образуването на изпълнителен процес е последица от недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужни разноски и няма зачетен от закона интерес да очаква тяхното репариране. Обратен извод би означавало да се признаят последиците от упражнени процесуални права в нарушение на чл. 3 ГПК. По изложените съображения жалбата се явява основателна и като последица от това обжалваното постановление за разноски от 31.07.2025 г. по изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., следва да се отмени.

Разноски в настоящото производство не се дължат, независимо от изхода на делото.

Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 ЗЧСИ.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник РЕШИ:

Отменя по жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 постановление от 31.07.2025 г., постановено по изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател и длъжник по изпълнителното дело да бъде прекратено изпълнителното производство и да не му се възлагат за плащане разноски по образувания против него изпълнителен процес, като същите останат в тежест на взискателя К.Х.Д..

Връща изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия и преценка за наличие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Перник, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500612 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. на ПОС № 5812/25.09.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 чрез адвокатско дружество „Н., У., М.“, представлявано от адвокат Д. У. срещу постановление от 31.07.2025 г. издадено по изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател и длъжник по изпълнителното дело да бъде прекратено изпълнителното производство и да не му се възлагат за плащане разноски по образувания против него изпълнителен процес, като същите останат в тежест на взискателя К.Х.Д..

Жалбоподателят посочва, че изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 5325/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с който дружеството било осъдено да заплати в полза на Е.С.М. сумата от 200 лв., представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

На 01.07.2025 г. дружеството било уведомено за извършена цесия на вземането, като за настоящ взискател било посочено лицето К.Х.Д.. В отговор на това, дружеството изискало да му бъде предоставена банкова сметка, по която доброволно да заплати присъдената сума.

Такава не му била предоставена, като на 04.07.2025 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД 1 получило покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ. На 09.07.2025 г., в срока за доброволно изпълнение, сумата от 200 лв. била заплатена по сметка на ЧСИ Д..

Жалбоподателят излага подборни съображения, че дружеството не било дало повод за образуване на изпълнителното дело, поради което не следвало да носи отговорност за сторените разноски по образуването и воденето му. Цитира съдебна практика, като се съпоставя с настоящия случай. В заключение се иска от съда да отмени постановление от 31.07.2025 г. по изпълнително дело № 308/2025 г. на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ, с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното дело поради извършено плащане, както и съдът да разпореди изпълнителното дело да бъде прекратено, като всички разноски и такси останат в тежест на взискателя К.Х.Д..