Решение № 85 от 04.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря А.ка Д. Ганева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120204320 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на А. И. Б. с ЕГН: **********, чрез адв. Е. Х. - САК, срещу Наказателно постановление № 25-0346-000329/30.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-гр. Бургас, РУ-С., с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП , на основание чл. 174, ал.

1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева /511.29 евро/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

В жалбата е заявено несъгласие с издаденото наказателно постановление, с претенция за процесуална негова опорченост поради допуснати съществени процесуални нарушения – липса на посочен номер на административен адрес или място на георграфски координати, с оглед валидно изпълнение на изискването по чл.42,ал.1,т.3 ЗАНН, както и множество други тезисни съждения относно приспадане на допустима грешка на техническото средство, липса на преминат метрологичен преглед и др., чиято вярност и място във въззивната жалба са твърде полемични. По същество се иска отмяна на оспореното НП и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от пълномощника –адв. Е. Х. – САК. Заявява, че желае съдът да разгледа делото в отсъствие на жалбоподателя и моли съдът да отмени НП. Допълнително е представена писмена защита, в която се доразвиват аргументите в жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован,не се явява и не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, т.к. от ОДМВР-Бургас, РУ-С. не представят доказателства относно връчването на НП.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 31.08.2025г. около 04.05 ч. актосъставителят Г. Д., мл.автоконтрольор при РУ-С. в ОДМВРБургас спрял за проверка л.а. „****“ с рег. №****, който бил управляван от водача А. И. Б. в гр.С., по бул.“Х.К.“ до сградата на О. С., в посока ул. „Р.“. Полицейският служител решил да тества 1 водача за употреба на алкохол с техническо средство – "Дрегер 7510" с фаб. № ARDN-0061, което в 04.13 ч. отчело концентрация на алкохол от 0,94 промила в издишания въздух. Пробата била показана на водача и на същия бил издаден талон за медицинско изследване № 317589 (л. 6),който му бил връчен в 05.00 ч. на 31.08.2025 г. В талона се съдържало разяснение,че водачът следва да се яви в срок до 30 минути в ФСМП-С., за да предостави кръв за химическо лабораторно изследване, както и последиците на чл.174,ал.3 ЗДвП при неявяване на водача в указания срок, под което разяснение водачът се подписал.

Предвид отчетения резултат от техническото средство - св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 3657512/31.08.25г., в който чрез последователно изложение на гореобсъдените обстоятелства, субсумирал фактическите признаци на нарушението под нормата на чл. 5, ал. 3, т.

1,пр.1 ЗДвП.

Впоследствие на 30.09.2025 г. въз основа на акта и на резултата от техническото средство /при липсващ резултат от химическо лабораторно излседване на доброволно предоставена кръвна проба/, било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена в документално-словесен вид идентична фактическата обстановка на изложената в АУАН, с уточнението относно точното количество на алкохол в кръвта на водача, установено чрез измерване с техническо средство Дрегер в издишаня въздух -0.94 на хиляда.

Административнонаказващият орган извършил правна оценка на установените фактически елементи на нарушението и достигнал до извод,че същите консумират законния състав на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП , поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева /511.29 евро/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Така посочените фактически данни, съдът извежда от съвкупната и индивидуална интерпретация на писмените и гласни доказателства, формиращи стройна последователност от преки доказателства, обуславящи несъмнения извод за съставомерността и авторството на нарушението.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са представени, като пред първоинстанционния съд. Изразената линия на защитно организирана позиция е концентрирана в оплакване за процесуални нарушения, предшествали и съпътствали съставянето на АУАН.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедлИ.стта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен да осъществи цялостен съдебен контрол при стриктно следване на очертания от процесуалните норми и правилата на формалната логика път при издирване на обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група в ОДМВР-гр. Бургас, РУ-С., който към дата 30.09.2025 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от т.3.9 на приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ,ал.1 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите отговарят на предписания от законодателя минимум от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани,достъпно и конкретно, което позволява на жалбоподателя да разбере характера и естеството на

2 административнонаказателното обвинение и да се защити.

Правилно е определена материалноправната квалификация на нарушението, с вярно и съответстващо на фактическите особености на нарушението изписване на нарушената правна норма,придаваща правна конкретизация на осъществената форма на изпълнителното деяние и вярно е приложена относимата санкционна разпоредба.

Що се отнася до претенцията за допуснато съществено процесуално нарушение в АУАН и НП с липсата на посочване на георгафски координати относно мястото на нарушението, то същото е правно несъстоятелно, както от гл.т. на чл.42,ал.1,т.3 ЗАНН, т.к. и с оглед пунктуалното изпълнение на това изискване в АУАН, чрез посочване на бул. „Х.К.“, в близост до сградата на О. С. и в посока на движение към ул.“Р.“.

Що се отнася до неотчитането на възможната грешка на техническото средство –дрегер в полза на жалбоподателя, следва да се спомене,че такъв ред не е регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.) и така формулираното възражение съдът класифицира към предназначените единствено ресурсно да подпомогнат обема на въззивната жалба. Видно от съдържанието на чл. 6,ал.2 от Наредбата : „В акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително.“ Последното изискване е изпълнено от актосъставителя видно от начина на отразяване показанията на техническото средство в АУАН и в талона за изследване – 0.94 промила. В съпоставка следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.10 от Наредбата е предвидено, че показателите на техническото средство придобиват значение на окончателен доказателствен предел на отчитането на концентрацията на алкохол/съотв. наркотичната употреба единствено и само в случай на отказ на изпробваното лице да даде кръвна проба/съответно да се яви в указания му срок за предоставяне на кръв за химичен анализ, т.е. когато със собственото си поведение тестваният водач окончателно минира възможността да бъдат опровергани резултатите от предварителната проверка с дрегера чрез детайлното химическо лабораторно изследване: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“

Така и в чл. 3а.,т.2 от Наредбата е регламентирано,че: „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:

2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;“ В конкретния случай жалбоподателят Б. не е оспорил показанията на техническото средство и доброволно се е отказал да даде кръвна проба за извършване на анализ, видно от показанията на актосъставителя. При такава ситуация, пред която сме изправени, жалбоподателят сам и по своя воля е стеснил доказателствените параметри на установяване концентрацията на алкохол в кръвта до отчетения резултат от техническото средство. При наличие на оспорване на резултата от предходно изпробване с техническо средство, съчетано със съдействие в условия на доброволност за предоставяне на съответен биологичен продукт за лабораторно изследване, достоверен би бил резултатът от кръвното изследване, който би игнорирал този от теста, явяващ се единствено индикация за липсата или наличието на наркотична употреба. Така и в Решение № 262 от 12.07.2023 г. на ВКС по н. д. № 125/2023 г., I н. о., НК: „В конкретния случай подсъдимият не е оспорил показанията на теста и доброволно се е отказал да даде кръвна проба за извършване на анализ, видно от показанията на свидетелите и от депозираните от него обяснения,/…/При тези 3 данни приложение намира чл. 6, ал. 9 от Наредбата, съгласно която употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на теста в случаи при отказ за даване на проби за изследване.“ Така и в Решение № 137 от 26.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 1181/2023 г., III н. о., НК и мн. др.“