Решение № 122 от 08.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Първомай, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100413 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от С. П. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А. Г. Н., че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от сключения помежду им Договор за паричен заем Standard 30 № ******* г. са нищожни.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за паричен заем Standard 30 № ******* г. ответникът предоставил заем от 900, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на 9 месечни вноски да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 157, 86 лева при годишен и дневен лихвен процент съответно от 40, 32% и 0, 11% и годишен процент на разходите от 49, 08%, а съгласно клаузите по чл. 1, ал. 3 и чл.

4, ал. 2 – да му заплати съответно такса от 539, 01 лева за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема и неустойка от 359, 28 лева за непредоставяне на обезпечение.

1

Недействителността на оспорените уговорки е обоснована с доводи, че накърняват добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му следва, но не са включени таксата и неустойката, явяващи се скрит добавък към възнаградителната лихва.

С уговарянето на такива се заобикаля както чл. 33, ал. 1 от ЗПК, по съображения че се предвижда допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорен дълг, така и чл. 19, ал.

4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В разрез с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК относно методиката за формирането му липсва яснота в договорния текст, което на основание чл. 22 от ЗПК повлича цялостната нищожност на сделката.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 926/06.04.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Признава, че процесният договор е сключен между страните и заетата сума е усвоена от ищцата.

Навежда, че интересът му от кредитирането е обусловен от поемането от потребителя на насрещно задължение за учредяване на надлежно обезпечение, а за компенсиране на вредите от неспазването му, което като бъдещо несигурно и поради това непредвидимо за кредитора събитие, е уговорен допустим от чл. 92 от ЗЗД способ. Сочи се, че размерът на неустойката съответства на носения от дружеството финансов риск заемът да остане необезпечен и че съставлява разход, който, бидейки дължим в случай на неизпълнение, не може да се приравни на възнаградителна лихва и не е компонент при пресмятането на годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК. В договора са ясно конкретизирани неговата величина от 49, 08%, изчислена по формулата в Приложение № 1 към ЗПК въз основа на единствения разход по кредита – възнаградителната лихва, и взетите предвид при калкулирането му допускания, както и общата сума за плащане.

Процесната такса е начислена за заявено по желание на заемателя ползване на незадължителна за кредитирането допълнителна услуга за значително по-бързо от обичайното 10-дневно разглеждане на искането му за заем, че не е свързана с отпускането и управлението му и че не е включена при изчисляването на годишния процент на разходите в съответствие с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като със Становище вх. № 3225/11.11.2022 г. и Молба вх. № 3369/21.11.2022 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

2

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за паричен заем Standard 30 № ******* г. (л. 6 – л. 9) ответникът се задължил да предаде в собственост сумата от 900, 00 лева на ищеца, който я усвоил и следвало в срок до 05.09.2021 г. да я възстанови на първия и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 32% и такса от 539, 01 лева за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на заема, дължима съгласно клаузата на чл. 1, ал. 3, или общо 1 596, 87 лева, при годишен процент на разходите от 49, 08% на 9 равни анюитетни вноски от по 177, 43 лева с падеж съответно на 08.01.2021 г., 07.02.2021 г., 09.03.2021 г., 08.04.2021 г., 08.05.2021 г., 07.06.2021 г., 07.07.2021 г., 06.08.2021 г. и 05.09.2021 г., подробно описани в погасителен план, инкорпориран в чл. 2, ал. 1 от съглашението.

Според уговорката по чл. 4, ал. 2 заемателят дължи на заемодателя неустойка от 359, 28 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях, за неизпълнение на ангажимента си по ал. 1 от същия член в 3-дневен срок от усвояване на заемните средства да му предостави едно от обезпеченията: 1. поръчителство на физическо лице, отговарящо на изискванията: да е навършило 21-годишна възраст; да представи служебна бележка от работодател, издадена преди не повече от 3 дни; да работи по безсрочен трудов договор от не по-малко от 6 месеца при осигурителен доход от поне 1 000, 00 лева; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем и през последните 5 години да е без кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или с такава със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”; или 2. банкова гаранция за цялото задължение, валидна 30 дни след крайната дата на издължаване.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са 3 поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 30 № ******* г. (л. 6 – л. 9) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че са противни на закона и добрите нрави, неравноправни по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, заобикалящи закона и включени в договор, който поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, свързано с неясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, е изцяло недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Първият недостатък се състои в обективното противоречие със законови императиви.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не нарушава на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално 4 съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Атакуваните уговорки принадлежат към Договор за паричен заем Standard 30 № ******* г. (л. 6 – л. 9), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл.

286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.