Решение № 52 от 12.03.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Кюстендил, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20231520201006 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба от В. Й. К. с ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. „***“ № *** против наказателно постановление № 23-1139-000899 от 05.05.2023г., издадено от Началник Сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на основание чл.174, ал.3 ЗДвП са й наложени административни наказания: “глоба” в размер на 2 000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Иска се отмяна на наказателното постановление, защото К. не е разбрала и респ. не е било обяснено от проверяващите, че теста за употреба на наркотични вещества е различен от теста за концентрация на алкохол в кръвта, който тест К. искала да не бъде направен, защото управлявал автомобил след употреба на алкохол.

Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Л. излага становище, че жалбата е неоснователна и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 16.04.2023г. около 00:20 часа в общ. Невестино на ВП 2-62 срещу Яменско ханче в посока от гр. Кюстендил към гр. Дупница, жалбоподателката управлявал лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с рег. №****, собственост на Е. М. Х.. Служителите на РУ на МВР – Кюстендил К. К. и Д. В. при изпълнение на служебните си задължения спрели горепосоченото МПС и установили неговия водач. След като установили, че водач е именно В. Й. К., от която се усещал мирис на алкохол, същата била помолена да бъде тествана за употреба на алкохол и тествана за употреба на наркотични вещества. К. отказала да бъде тествана, като за отказа по 1 отношение на употреба наркотични вещества свид. В. съставил АУАН № 908535, като акта е упоменато, че е съставен ТМИ с номер 139391 за даване на кръвна проба за лабораторен анализ, но К. отказала да го получи и да го подпише.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Деянието на жалбоподателката е квалифицирано като нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП и на това основание са наложени посочените санкции.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: писмените материали съдържащи се в административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите К. и В..

Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган.

АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП.

Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан.

Неоснователни са доводите жалбоподателката и нейният процесуален представител, че същата не е била разбрала респ. липсва субективен елемент на нарушението, че двата теста за алкохол и наркотични вещества за различни и това я е мотивирало да откаже и теста за наркотични вещества, като аргумент в противната насока може да се посочи, че К. е имала възможност да получи издадения и талон за медицинско изследване и дадете кръвна проба за наличие на нароктични вещества в кръвта си, ако е искала да бъде тествана по установения в закона ред, с оглед направените твърдения, че същата е била употребила алкохол и това е била причината за отказа да бъде тествана. За доказване наличието на субективен елемент на нарушението допринасят и показанията на свид. В., който сочи, че е било разяснено на жалбоподателката, че двете проби се разграничават и нямат нищо общо едната с другата.

Категорично се установиха обстоятелствата, свързани с установяване и документиране на нарушението.

Установи се, че при конкретните условия на време, място и обстановка К., в качеството си на водач на МПС, е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотично вещество. По този начин виновно е осъществил административнонаказателния състав на нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

При това положение законосъобразно АНО е ангажирал административнонаказателната 2 отговорност на жалбоподателя за това деяние, като му е наложил предвидените за него наказания, които са абсолютно определени.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1139-000899 от 05.05.2023г., издадено от Началник Сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на В. Й. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. „***“ № ***, с което на основание чл.174, ал.3 ЗДвП са й наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдгр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3