Решение № 1157 от 12.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. Перник, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720103402 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от Ц. А. П. срещу „Топлофикация-Перник” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителния лист от 20.01.2009 г. по ч.гр.д. № 3870/2009 г. по описа на Районен съд - Перник и с който ответното дружество го осъжда да му заплати следните суми: 2751,40 лева - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул.

„***** *****" блок № ** вход * апартамент №* за периода от 01.04.2005 г. до 30.04.2009 г.; сумата от 811,45 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.05.2005 год. до 13.10.2009 год., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 2751,40 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.10.2009 г., до окончателното изплащане на вземането и направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 176,89 лева. Твърди, че веднага след снабдяването с изпълнителен лист, през месец май, 2010 г., ответникът образува първото по ред изпълнително дело № 375/2010 год. по описа на ЧСИ С.Б.. След образуване на делото, съдебния изпълнител предприема действия по извършването на справки от съответните служби, досежно имущественото състояние на длъжника, респективно наличието на регистрирани трудови и и движими вещи. Сочи, че с постановление от 26.10.2022 г., съдебният изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекратява производството по делото. Поддържа, че по същото са извършени плащания по изпълнителния лист, отразени на гърба му, но липсват каквито и да било валидни изпълнителни действия, които биха довели до прекъсване на давността по смисъла на ЗЗД до датата на образуване със същия изпълнителен титул и срещу същия длъжник на второто по ред 1 изпълнително дело № 219/2023 год. по описа на ЧСИ С.Б. - по молба с рег. № 3984/19.01.2023 г. Предвид изложеното, поддържа, че присъдените с изпълнителния лист от 20.01.2010 г. суми са покрити от института на погасителната давност, независимо от обстоятелството, дали към момента на подаване на исковата молба е налице висящ изпълнителен процес. Сочи, че по второто изпълнително дело, съдебният изпълнител назначава вещо лице за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, от която е видно, че длъжникът е извършил частични плащания по първото изпълнително дело с № 375/2010 г. за периода от 26.07.2011 г. до 05.12.2014 г. в размер на 1 961,80 лева. Предвид изложеното се позовава на разпоредбата на чл. 76, изреч.2ро от ЗЗД до размера на сумата от 1 961,80 лева /пълно погасяване по изпълнителния титул на разноските от 176,89 лева; законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.05.2005 г. до 13.10.2009 г. в размер на 811,45 лева и законната лихва върху размера на главницата, считано от 20.10.2009 г. до 05.12.2014 г. - дата на последен превод в размер на 973,46 лева/, като счита, че остава дължима законната лихва върху размера на главницата от 2751,40 лева - считано от 06.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че със съобщение изх. № 9620/12.02.2023 г. до длъжника, съдебният изпълнител го уведомява, че задължението по изпълнително дело № 219/2023 г. възлиза на сумата от 6345,68 лева. С Молба рег.

№ 17405/16.04.2024 г. до ЧСИ, взискателят е поискал извършването на справки, досежно регистрирани банкови сметки, пенсия, трудови договори на името на длъжника и алтернативно налагането на запори. Със Запорно съобщение с изх. № **723/24.06.2025 год. до *****-**** гр. Перник, съдебният изпълнител налага запор върху пенсията и доход от трудовото възнаграждение на длъжника във фирма „******* *" ЕООД до размера на сумата от 7409,92 лева. Твърди, че с Писмо изх. № 3010-В-1052-1 от 02.07.2025 г. *****-**** гр. Перник уведомява длъжника, че ще се правят удръжки от пенсията/ добавки в размер на 479,93 лева до размера на сумата от 7409,92 лева, считано от 01.08.2025 г. Излага подробни доводи, че правото за принудително изпълнение върху непогасените вземания по процесния изпълнителен лист е погасено поради изтекла поасителна давност. Съобразно изложеното да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца не дължи на ответника поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата от 2 751,40 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град Перник, ул. „***** *****" блок № **, вход *, апартамент №*, за периода от 01.04.2005 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 2751,40 лв., считано от 06.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени с изпълнителен лист от 20.01.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 3870/2009 г. по описа на Районен съд - Перник и предмет на събиране по изпълнително дело № 219/2023 год. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника.

С молба с вх. № 29562/12.11.2025 г. ответникът заявява становище за неоснователност на предявения иск, съобразно което прави искане да бъде отхвърлен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено спрямо ищеца, че вземанията на „Топлофикация-Перник” АД спрямо него по изпълнителен лист от 20.01.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по 2 чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3870/2009 г. по описа на Районен съд - Перник, не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

Според константната съдебната практика /определение по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, І т. о., решение по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о. и др./, длъжникът – ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес или изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти за издаден изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който ответникът е инициирал изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането, предявеният иск е по чл. 439 ГПК е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Между страните не е спорно, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен през месец май, 2010 г., ответникът образува първото по ред изпълнително дело № 375/2010 год. по описа на ЧСИ С.Б., което с постановление от 26.10.2022 г. на съдебния изпълнител е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекратява производството по делото.

Не е спорно и че за събиране на вземанията по обсъждания изпълнителен лист въз основа на молба от 19.01.2023 г., в която е обективирано искане за прилагане на изпълнителен способ – запор върху вземания по банкови сметки и/или вземане за пенсия, е образувано изпълнително дело № 2037530400219219 по описа на ЧСИ С.Б.

Видно от депозираното писмо с вх. № 27774/28.10.2025 г. от ЧСИ С.Б. главницата по процесния изпълнителен лист, по отношение на която е направено искане да бъде признато за установено, че не подлежи на принудително изпълнение, не е погасена чрез плащане.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, т.е. предпоставка за допустимостта на исковете е да е налице годно изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.

С постановеното по делото определение с рег. № 3155/12.10.2025 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ответника са дадени указания, че негова е доказателствената тежест да установи, при условията на пълно и главно доказване, че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност за вземанията по обсъждания изпълнителен лист, но от него не са предприети процесуални действия в тази насока.

При анализ на въпроса погасено ли е правото на принудително изпълнение за непогасените вземания по процесния изпълнителен лист, на първо място, съдът съобрази, че видно от негово съдържание, същият е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 3 пет години. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл: решение № 37/2021 г. по гр. д. №*047/2020 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС/.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. съдът приема, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не е текла до 26.06.2015 г. Независимо от разпределената доказателствена тежест, от ответника са изложени единствено твърдения, но не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания за установяването на действия, който са прекъсвали и/или спирали погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист в периода след тази дата до 2023 г., когато е образувано ново изпълнително дело за събиране на вземанията по него и са предприети изпълнителни действия от ЧСИ.

При така установените факти, съдът намира, че правото на принудително изпълнение за вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, тъй по делото от ответника не са представени доказателства, като съществено е и че не твърди, в период по-дълъг от пет години, считано от 26.06.2015 г., да са извършвани от него действия, имащи последица спиране и/или прекъсване на погасителната давност за процесните вземания. При преценката относно основателността на разглежданата искова претенция съдът съобрази и срока на въведеното в страната извънредно положение през 2020 г. и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/.

В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявения от Ц.

А. П. срещу „Топлофикация-Перник“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен.