Решение № 5952 от 01.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5952 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100513731 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 20237803/28.10.2020г., постановено по гр. д. № 65281/2019 г. по описа на СРС, 142-ри състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20185332 от 14.09.2021г., постановено по гр. д. № 65281/2019 г. по описа на СРС, 142-ри състав, е признато за установено по предявен от С. К. Р. срещу “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД няма право на принудително вземане срещу С. К. Р. за сумата от 10 971, 18 лв. – представляваща непогасена част от задължение по запис на заповед от 22.11.2008г., заедно със законната лихва от 26.09.2009 г. до изплащане на вземането, за която сума е издаден изпълнителен лист от 24.10.2009г. по гр. д.

№ 44678/2009г. по описа на СРС, послужил за образуване на изп. дело № 20097800400729 по описа на В.Л. и по изпълнително дело № 20178510404717 по описа на ЧСИ М.П., като погасени по давност. Със същото решение ответникът “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца С. К. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1338, 85 лв., представляваща разноски по делото.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника – “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Във въззивната жалба се поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от така предявения иск, доколкото не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, която е влязла в сила и като такава се ползва със стабилитет, поради което и счита решението за недопустимо. Евентуално сочи, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил тълкуването, дадено в ТР № 2/26.05.2015г. по гр. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС относно приложимото правило за прекъсването на погасителната давност при образуване на изпълнително дело. Поддържа, че последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността, е извършено на 12.10.2017 г., поради което и към момента на предявяване на иска не е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност, която в случая счита за приложима.

Моли решението да бъде отменено и предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Въззиваемият – ищец С. К. Р. в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа наличието на правен интерес от предявения иск, доколкото се касае до факти, настъпили след проведено заповедно производство. Счита, че извършените след настъпила перемпция действия по принудително изпълнение следва да се считат за изгубили силата си, както и че вземанията са погасени с изтичането на 3-годишна погасителна давност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

По подадената въззивна жалба първоначално е образувано гр. д. № 4589/2021 г. по описа на СГС, I I – Д състав. С определение от 19.08.2021 г. производството по делото е прекратено като преждевременно образувано и делото е върнато на СРС, като след произнасянето от първоинстанционния съд по реда на чл. 247 ГПК, е образувано и настоящото производство.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа 2 и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като по конкретно наведеното оплакване за недопустимост настоящият състав на съда намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца срещу ответника “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист в полза на праводателя на ответника, са погасени по давност.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност може да бъде упражнено само в исково производство, като със сезирането на съда същият е упражнил признатото му изрично в разпоредбата на чл. 439 от ГПК право.

В производството по чл. 410 и 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може писмено да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност. Ето защо не е налице преклузия относно твърдението на ищеца за погасяване на вземанията по давност, в каквато насока са оплакванията на въззивника. Напротив, така наведените от ищеца 3 фактически твърдения за погасяване на вземанията по давност обосновават основанието като юридически факт, предмет на доказване на иска по чл. 439 ГПК. Поради това въззивният състав на съда намира за неоснователно оплакването за недопустимост на решението като постановено по иск, за предявяването на който за ищеца липсва правен интерес.

По отношение на оплакванията, касаещи правилността постановеното решение, настоящият състав на съда намира следното: на

От представения по делото заверен препис по изп. дело № 20097800400729 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 в регистъра на КЧСИ се установява, че изпълнителното производство срещу длъжника С. Р. е образувано по молба на взискателя “Кредибул“ АД от 28.12.2009г. и въз основа на изпълнителен лист от 24.10.2009г., издаден въз основа на заповед по чл. 417 ГПК от 24.10.2009г. по ч.гр.д. № 44678/2009г. на СРС, 27 с-в. С молбата е направено искане за извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

Със запорни съобщения от 27.01.2010 г. (л. 47- 49, л. 52 -55 и л. 58 - 61 от делото пред СРС) са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в страната.

С молба с вх. № 9219 от 22.12.2010 г. взискателят “Кредитбул“ АД е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника (л. 94 от делото пред СРС).

Със запорно съобщение с изх. № 10772 от 23.12.2010 г., получено на 05.01.2011г. от “ЯН 93“ ООД, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (л. 96 от делото пред СРС).

С молба от 25.06.2013г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника (л. 101 от делото пред СРС).

С постановление от 17.02.2017г. на ЧСИ В.Л. изпълнителното дело е прекратено, поради настъпила перемпция – основание за прекратяване по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в постановлението е посочено извършено последно изпълнително действие на 25.06.2013г.

От представения по делото заверен препис по изп. дело № 4

20178510404717 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 в регистъра на КЧСИ, се установява, че производството срещу длъжника С. Р. е образувано по молба на взискателя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с вх. № 79085 от 12.10.2017г., легитимиращ се като такъв въз основа на договор за цесия от 25.10.2012г. и изпълнителен лист от 24.10.2009г., като с молбата на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със запорни съобщения от 12.10.2017г., връчени на 17.10.2017 г., са наложени запори върху банкови сметки на длъжника (л. 139, 140, 143 от делото пред СРС).

С искане за вписване на възбрана с изх. № 5070 от 25.01.2018 г. ЧСИ М.П. е поискал вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника (л. 152 от делото пред СРС).

Със запорно съобщение с изх. № 23001 от 03.05.2019 г. , връчено на на 17.05.2019г. на “Ян 93 А“ ЕООД, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С разпореждане от 29.11.2019г. ЧСИ М.П., като е съобразил обезпечителна заповед от 27.11.2019 г., издадена по гр. д. № 65281/2019 г. по описа на СРС, 142 – ри състав , е разпоредител спиране на изпълнителното дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.

В конкретния случай вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. /в същия смисъл определение № 628/11.11.2019 г. по т.д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ ТО/. Погасяването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение с общата пет-годишна погасителна давност, в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство - а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да са в минимален размер. Поради това мотивите в обжалвания акт за приложение на 3 - годишна давност са неправилни.

Съгласно задължителното з а органите на съдебната и изпълнителната власт тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г., прието след постановяване на обжалваното решение, докато е 5 траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За висящите към този момент изпълнителни дела давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/ 1980г.

В Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес погасителната давност се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл. 18 ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането му. В цитираното Тълкувателно решение са посочени неизчерпателно примери за такива изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Посочени са неизчерпателно и примери за действия, които не прекъсват давността, а именно: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т. н., набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.