Решение № 695 от 28.09.2022, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Пещера, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20215240101009 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Гаранционен фонд срещу Ю.

В. Ф. за присъждане на сумата от 1214,10 лв. - като регресно вземане, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило във Франция н а 09.12.2015г., включително разходите по определянето и изплащането на това обезщетение, ведно със законната лихва върху посочената сума от 19.08.2021г. до окончателно й изплащане.

Твърденията на ищцовата страна са, че на 09.12.2015г. във Франция, ответникът Ю. В. Ф., при управление на заден ход на л.а. „Рено-Сафран“ с рег. № РА1544ВА без действаща към онзи момент валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е причинил ПТП с имуществени вреди, удряйки паркиран л.а.

„Опел-Астра“ с рег. № ***. Поддържа се, че ищецът е възстановил на българския компенсационен орган (Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/) всички суми изплатени по предявената във връзка с конкретното ПТП претенция на Националното бюро на автомобилистите на Франция (Централно френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП), а именно 357,76 евро – обезщетение, 240 евро – такса за обработка на претенциите и 23 евро – банкови такси, или общо 620,76 евро, равняващи се на 1214,10 лв. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1214,10лв., изплатена по претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Франция – по повод причинените от настъпилото на 09.12.2015г.

ПТП щети по л.а. „Опел-Астра“ с рег. № ***.

1

В подадения в срока по чл. 131, ал.1 ГПК отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, е оспорил исковата претенция като неоснователна при съображения: че е погасена по давност, и че ищецът не е оборил съдържащи се в представените от него доказателства данни за налична задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП - по полица с № 1519223340 на ЗАД „Армеец“ за управлявания от Ю. В. Ф. автомобил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите и възраженията на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

По делото е предявен иск с правна квалификация по чл. 559, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като посочените норми на КЗ изцяло съответстват по съдържание на тези на чл. 288а, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от отменения КЗ.

Предявеният иск е регресен. Основателността му като такъв предполага доказване не само на предвидените в посочените разпоредби на КЗ предпоставки, но и на кумулативното наличие на елементите на непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД).

По отношение на деликта:

От приложения двустранен протокол за ПТП (л.5) се установява, че на 09.12.2015г. във Франция е настъпило застрахователно събитие (ПТП), при което, управлявайки на заден ход л.а. „Рено-Сафран“ с рег. № РА1544ВА ответникът Ю. Ф. е блъснал предната част на паркиран л.а. „Опел-Астра“ с рег. № *** като му е причинил щети. С оглед характера на протокола - той се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се в него неизгодни факти за лицето (ответника), чието изявление се възпроизвежда, тъй като удостоверява направено от него извънсъдебно признание (чл. 175 ГПК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК на ВКС). В случая така доказаните и неоспорени по делото факти са достатъчни да обосноват извод за виновно противоправно деяние на ответника, в причинноследствена връзка с което са настъпили вреди. Съобразявайки, че представените от ищеца „доклад от експертиза“ с приложения към нея (л.34-45), като извънсъдебно изготвени, по естеството си нямат нужната доказателствена стойност - тъй като претенцията за обезщетяване на вредите се явява установена по основание, в съответствие с чл.162 ГПК настоящия състав преценява, че тези вреди следва да се приемат за настъпили именно в размер 357,76 евро или - 699,71 лв. ( в тази връзка Решение № 91 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 5023/2014 г. на ВКС; Решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС).

По отношение предпоставките по КЗ:

По аргумент от разпоредбата на чл.7, буква „а“ от Директива 2000/26/ЕО и в контекста на чл. 34, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на гаранционния 2 фонд - последният се явява краен платец по смисъла на чл. 561 КЗ, и предвид чл. 559, ал.3 КЗ - по делото не е спорна активната му процесуална легитимация като ищец. В контекста на разпоредбата на чл. 559, ал.1, т.1 КЗ - съгласно чл.1, пар. 4, буква „а“ от Директива 2009/103/ЕО „територия, на която обичайно се намира превозното средство“ означава - територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е поС.ен или временен. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1, пар. 4 от Директива 72/166/ЕИО, към който препраща чл. 2 от Директива 2000/26/ЕО - територия по обичайно местопребиваване на МПС е тази на държавата, където е регистрирано - в случая, видно от българския регистрационен номер на л.а. „Рено-Сафран“ (рег. № РА1544ВА) – България. Съгласно чл. 483, aл.1, т.1 oт КЗ - вcякo лицe, кoeтo притeжaвa МПC, кoeтo e рeгиcтрирaнo нa тeритoриятa нa Рeпубликa Бългaрия и нe e cпрянo oт движeниe, e длъжнo дa cключи дoгoвoр зa зaдължитeлнa зacтрaхoвкa „Грaждaнcкa oтгoвoрнocт“ нa aвтoмoбилиcтитe.

От справка от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд (л.8), а и представената от ЗАД „Армеец“ справка (л.118), се установява, че според подадената информация от застрахователните компании няма данни конкретният лек автомобил да е бил застрахован към момента на процесното ПТП, което обосновава и приемане липса на възможност да се определи застраховател. От гореизложеното следва, че на основание чл. 559, ал.1 КЗ българският Гаранционен фонд е дължал възстановяване на платените от компенсационния орган суми.

От приложеното по делото преводно нареждане (л.12) се установява, че в качеството си на компенсационен орган (по чл. 506 КЗ) на 08.11.2016г. НББАЗ е заплатило на Централно френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП сумата от 557,76 евро, равняваща се на 1090,88 лв. Видно от приложеното писмо (л.50/51) с реф. № /15/GU/15955/CLO на френското бюро – тази сума се състои не само от застрахователното обезщетение за имуществените щети (357,76 евро), а и от разходите/хонорари за управление (200 евро), като за последните в съответния приложен документ (л.48/49) е изрично отразено, че не се дължи ДДС съгласно Главния данъчен кодекс на Франция (lex loci delicti commissi).

Съгласно разпоредбите на чл. 561, ал.1 и ал.2 КЗ – Гаранционния фонд е следвало да възстанови на НББАЗ съответно – обезщетението за вреди (ал.1) и присъщите разходи по обработка на претенции (ал.2). Гореобосновано обезщетението за вреди възлиза на 357,76 евро или - 699,71 лв. С доклада по делото в тежест на ищеца е изрично възложено доказването на „извършването и стойността на разходите по определянето и изплащането на това обезщетение“. Такива разходи в размер на 200 евро (391,16лв.) се установяват само от приложеното от френското бюро писмо (л.48/49). От представената фактура №3000006596/10.11.2016г.

(л.16) с

„купувач“ ищеца и „продавач“ Сдружение (с нестопанска цел) НББАЗ не става ясно каква сделка за „такса обработка по щета“ е имало между тях и на какво основание, 3 нито в какво точно се е изразила такава „обработка“ на стойност 469,40 лв. (240 евро с ДДС), след като НББАЗ просто е превело на френското бюро исканата сума. Въпреки че с доклада по делото на ищеца е указано, че не сочи доказателства и за твърдени от него банкови такси в размер на 23 евро, които е включил в претенцията си – и такова доказване липсва.

С оглед изложеното искът следва да се приеме за основателен само до размера на доказано основателно платените от НББАЗ на френското бюро суми във връзка с настъпилото във Франция процесно ПТП, възстановени от гаранционния фонд – в общ размер 557,76 евро (357,76 евро + 200 евро) или - 1090,88 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 1214,10 лв. искът подлежи на отхвърляне.

По направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност:

Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е приложима и по отношение на регресните и суброгационни искове на Гаранционен фонд. При действие на КЗ (отм.) е формирана непротиворечива съдебна практика, според която плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право - в този смисъл Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, Решение № 173/30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, Решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на ВКС, както и Определение № 86 от 9.02.2015 г. по т. д. № 1259/2014 г., I т. о. на ВКС. В случая намира приложение и т. 14 от Постановление № 7/77 год. от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 от ЗЗД, а тя започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащите лица. Без значение дали се приема, че давността е започнала да тече от 08.11.2016г., когато НББАЗ е превела съответната сума на френското бюро, или от 05.12.2016г., когато Гаранционния фонд е възстановил сумата на НББАЗ – към датата на подаване на исковата молба – 17.08.2021г. 5-годишния давностен срок не е изтекъл.

С оглед разпоредбата на чл. 129, ал.5 ГПК – оставянето на молбата без движение за отстраняване на недостатъци е ирелевантно за този срок. Това обстоятелство се потвърждава и в цитираното от особения представител на ответника Решение № 92 от 19.07.2021 г. по гр. д. № 2412/2020 г., III г. о., ГК на ВКС, в което по същество е разглеждана не хипотеза на отстраняване на недостатъци на исковата молба, а на последователно предявяване на иск срещу различни ответници.

Относно разноските:

4

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на своевременно претендирани и доказано сторени разноски – съразмерно на уважената част от иска му. Тези разноски са посочени от него в списък по чл. 80 ГПК (л.124) и възлизат на общо 350 лв., от които: държавна такса - 50 лв. и депозит за особен представител – 300 лв. След като искът е основателен за сумата от 1090,88 лв. от общо 1214,10 лв., то съразмерно на тази пропорция следва да му се присъди като разноски сумата от 314,47 лв. ((1090,88лв. х 350 лв.)/1214.10лв.).

При тези мотиви Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ю. В. Ф. с ЕГН **********, адрес: гр. Пещера, ул.„Орешака“ №16, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев, №2, сумата от 1090,88 лева /хиляда и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1214,10 лв.

ОСЪЖДА Ю. В. Ф. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев, №2, сумата от 314,47 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

5