Разпореждане № 16833 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 16833 гр. София, 03.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100105236 по описа за 2025 година

В подадената от ЗК „Уника“ АД искова молба се твърди, че на увредените от ПТП на 16.06.2017 г. лица в периода 03.04.2019 г. – 14.04.2021 г. били заплатени обезщетения на обща стойност 264 682.37 лева, а на 05.04.2021 г. – 3 909.20 лева – по сметка на СГС.

Тъй като искът е предявен за част от общата стойност на заплатеното – за сумата от 26 000 лева, с разпореждане от 14.05.2025 г. съдът е указал на ищеца да посочи каква част от всяко от вземанията предявява в рамките на сумата от 26 000 лева.

Според молба от 29.05.2025 г., застрахователят имал право да претендира общия размер на заплатеното от виновния водач.

С последващо разпореждане от 04.06.2025 г. съдът е отчел извършените в продължителен период от време плащания от застрахователя, както и задължението му да разгледа редовна искова молба, осигурявайки равна възможност на страните да упражнят предоставените им права. Все във връзка с охрана правото на защита на ответника, включително обезпечаване възможността му да заяви свои правопогасяващи възражения (чл. 378, ал. 6 от КЗ), съдът е дал последна възможност на ищеца да отграничи частичните суми, в рамките на сумата от 26 000 лева, като посочи каква част от всичките осем вземания, породени от плащания в продължение на повече от две години, претендира.

В молба от 23.06.2025 г. представителят на ищеца отново е заявил, че регресният иск е един и стойността му е равна на общата сума на всички 1 извършени плащания, макар и да възниква въз основа на няколко отделни плащания. Отбелязал е обаче, че „само в случай, че се предяви само част от общата сума, тогава има частичен иск, … защото е предявена част от цялото вземане“.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за връщане на исковата молба, доколкото нередовността й не позволява претенцията да бъде разгледана по начина, по който е предявена.

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ признава на застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредите при ПТП при определени условия да получи платеното от виновния водач. Действително, регресното право почива на деликтно поведение на водача на МПС, но то възниква с плащането. Именно по причина, че в полза на различни пострадали са направени поредица от плащания от застрахователя, в различен момент се поражда правото на регрес за ЗК „Уника“ АД за всяко от тях. Моментът на плащането бележи и началото на срока на погасителната давност.

При условие, че съдът приеме исковата молба за редовна, а ответникът упражни свое правопогасяващо възражение, произнасяне по основателността на целия предявен размер от 26 000 лева би било недопустимо поради невъзможност да се отчете погасено ли е правото на иск на ищеца за някои от вземанията и за коя тяхна част.

Не може да бъде споделено и позоваване на ищеца в молбата от 23.06.2025 г. на практиката на съдилищата. В решение № 49 от 13.02.2025 г. по в.т.д. № 1/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив изрично е отбелязано, че когато не е заявено как е формирана общо посочена сума и съответно претендираната от нея част, как и от какви компоненти са формирани сумите и на кои заплатени застрахователни суми – главница, лихви и разноски, съответстват, първоинстанционният съд правилно е дал възможност за посочването им, в съответствие с чл. 129, ал. 4 вр. ал. 1 от ГПК. Това обстоятелство е отчетено и от състава на ВКС, сезиран с касационна жалба, по която е било образувано т.д. № 2410/2021 г. по описа на ВКС, II т.о.

В случая е предявена само част от общата сума и в този смисъл искът е частичен, както е отбелязал самият ищец. Затова дължи да разграничи от кое вземане от 54 000 лева, 54 000 лева, 75 841.59 лева, 5 000 лева, 24 858 лева, 13 061.99 лева, 37 920.79 лева и 3 909.20 лева каква част предявява в рамките на 2

26 000 лева. Това указание не е изпълнено, въпреки двукратно дадената възможност за това, поради което са налице предпоставките за връщане на исковата молба.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба на ЗК „Уника“ АД, по която е образувано гр.д. № 5236/2025 г. по описа на СГС, І-17 състав.

Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3