Определение № 151 от 14.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20251100606751 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 270 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимата Н. К. Г. – адв. Н.Д. - САК, срещу протоколно определение от 08.10.2025 г., постановено по НОХД № 11922/2021 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което е изменена по отношение на подсъдимата Н. К. Г. мярка за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че подсъдимата не е могла да се яви в съдебното заседание, проведено на 08.10.2025 г., поради обективни причини.

Била нередовно призована, защото същата била с лоши медицински показатели и не била намерена на адреса за призоваване. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Мярката й за неотклонение била изменена без да бъдат обсъдени всички доказателства за действителното й здравословно състояние.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Срещу подсъдимата Н. К. Г. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 4, и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“.

В съдебно заседание проведено на 08.10.2025 г. с определение на СРС, НО, 111-и състав, първоинстанционният съд не е дал ход на делото с мотиви, че подсъдимата не се явила, въпреки редовната процедура по призоваване, без 1 да посочи уважителни причини за това. Поради което по реда на чл. 270 НПК е изменил взетата мярка за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимата.

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

Подсъдимият Н. К. Г. е предадена на съд за тежко умишлени престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“. Подсъдимата Н. К. Г. е била с взета мярка за неотклонение „Подписка“ в хода на досъдебното производство. С протоколно определение от 08.10.2025 г. съдът е взел мярка за неотклонение спрямо подсъдимата Г.

„Задържане под стража“, поради неявяване в съдебното заседание, без да е посочила уважителни причина за това.

Видно от Протоколи от проведени съдебни заседания от 06.10.2021 г. , 13.02.2022 г., 20.04.2022 г., 10.06.2022 г., 07.10.2022 г., 03.04.2024 г., 26.06.2024 г., 11.10.2024 г., 04.02.2025 г., 10.04.2025 г. е била редовно призовавана, но не се е явявала по уважителни причини, за което е представяла и необходимите медицински документи, от които може да се установи влошено здравословно състояние с диагноза „хронична миелопролиферативна болест“. С оглед на което, първоинстанционният съд не е давал ход на делото.

На 15.02.2025 г. е изискана справка от ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД.

На 02.06.2025 г. е постъпило писмо от болницата, в което е изложено, че в информационните системи на болницата не се установява подсъдимата да е била приема в болницата, както се посочва от представените документи, с оглед на които е отлагано многократно делото.

На 25.03.2025 г. е постъпило писмо от МВР, с което СРС бил уведомен, че подсъдимата Н. Г. била обявена за ОДИ с бюлетин № 227/16.08.2025 г. на СДВР.

В последното проведено заседание на 08.10.2025 г. подсъдимата отново не се е явила, въпреки редовната процедура на призоваване, чрез своя защитник от предходно съдебно заседание.

Поради което първоинстанционният съд изменил мярката й за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража“ спрямо подсъдимата. Именно, това определение е атакувано и е предмет на настоящото производство.

Подсъдимият Н. Г. К., ЕГН: ********** е предадена на съд за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК, поради което обуславя задължителното присъствие на подсъдимата в съдебните заседания, съгласно чл. 269, ал. 1 НПК.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК предвижда, че когато обвиняемият не 2 се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка.

Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.

Следователно, основно изискване към законосъобразността на всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Тези принципни положения са важими и следва да бъдат съобразявани от компетентните съдилища както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, така и при изследване на обстоятелствата в производството по изменение на същата.

За да са налице обстоятелства, които да се явяват уважителна причина за неявяването на подсъдимата, същите следва са били известни на първия съд, но да са били обективно съществуващи и реално възпрепятстващи подсъдимата да се яви в посочените по-горе съдебни заседания. Уважителната причина следва да бъде подкрепена с убедителни документи, и които в конкретният случай да удостоверяват, че подсъдимата е в обективна невъзможност да вземе активно участие в делото, поради лошо здравословно състояние. Факт е, че в част от проведените съдебни заседания е била редовно призовавана, но не се е явявала по уважителни причини, за което е представяла и необходимите медицински документи, от които може да се установи влошено здравословно състояние с диагноза „хронична миелопролиферативна болест“.

Обстоятелството обаче, че на 02.06.2025 г. е постъпило писмо от болницата, в което е изложено, че в информационните системи на болницата не се установява подсъдимата да е била приема в болницата, както се посочва от представените документи, с оглед на които е отлагано многократно делото буди съмнение в настоящата инстанция относно истиността на представените документи по делото. Още повече, че и към настоящия момент подсъдимата не може да бъде открита нито на посочения й адрес за призоваване, нито в която и да е болнична институция, и то в няколко поредни заседания, сочи извод за съмнение относно истинността на това обстоятелство и потенциална възможност подсъдимата да се укрива от органите на МВР. Периодът между четирите проведени заседания е близо пет месеца, поради което настоящият състав има категорични съмнения относно истиността на заболяването, за което е представила документи, тъй като подобно здравословно състояние изисква лекарско наблюдение през определени по-къси периоди от време.

С оглед на което, въззивният съд счита, че изводите на първостепенния 3 съд за недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимата, обуславящо необходимост от влошаване на процесуалното му положение с взимане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ са били правилни с оглед непредставянето на доказателство за уважителността на причината за неявяване на заседанието, и не следва да бъдат ревизирани. Още повече, че към момента няма данни подсъдимата да е установена от органите на МВР и към момента не търпи последиците от взимането на най-тежката мярка за неотклонение. Няма пречка в последващ момент, ако бъде намерена от органите на МВР, подсъдимата да представи доказателства, обезпечаващи неяваването й в предходните заседания.

Ето защо, настоящият състав се солидализира с изводите на СРС, като намира че и двете предпоставки са налице: първата, която е кумулативна обосновано предположение за извършване на престъплението, за което е обвинена подсъдимата, както и втората алтернативна предпоставка – да се укрие.

Така мотивиран, въззивният съд прецени, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а въззивната частна жалба – оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-и въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Протоколно определение от 08.10.2025 г., постановено по НОХД № 11922/2021 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което е изменена по отношение на подсъдимата Н. К. Г. мярка за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4