Решение № 10300 от 02.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48944/2024
- Вид
- Решение № 10300
- Подписан
- 02.06.2025
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 47 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 10300 гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110148944 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .. срещу .., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1114,88 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Мерцедес Бенц”, модел „GLE 450 4MATIC” с peг. № ., причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 13.02.2023г. в гр. София, ул. „Флора Кънева” до № 3, с включени разноски за репатриране и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и за сумата от 175 лв. мораторна лихва за периода от 21.06.2023г. до 15.08.2024г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.02.2023г. в ., л.а. „Мерцедес Бенц”, модел „GLE 450 4MATIC” с peг. № ., управляван от Д. Д. С., е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „КАСКО+“ при ищцовото застрахователно дружество по полица № 440122031046209, валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е била образувана щета № 44012132303892 по повод настъпилото застрахователно събитие. След извършена оценка на увредите ищецът заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер от 1046,84 лв., а за 1 репатриране на автомобила заплатил и сумата от 53,04 лв. в полза на СБА. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, разноските за репатриране, а също и направените ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Въпреки отправената му покана ответникът не погасил задължението си по регреса, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главното вземане. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва увреждането на процесното МПС да е резултат от покрит застрахователен риск по сключената при ищеца застраховка. Излага съображения за недоказаност на сочения от ищеца механизъм на ПТП и настъпване на щетите по застрахования автомобил в причинна връзка със същото. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, за когото поддържа, че в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с конкретните пътни условия. Моли за отхвърляне на исковите претенции и прави искане за присъждане на разноските по делото.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.
Съгласно визираната норма основателността на предявения главен осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователяищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на 2 работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, докато в тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респ. доказване на твърденията за противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, допринесло за настъпването на вредоносния резултат, от които извежда направеното възражение за съпричиняване.
Като доказателство по делото е приета комбинирана застрахователна полица № 440122031046209, която обективира сключен на 11.10.2022г. между застрахователяищец и „Манекс Сън“ АД договор за застраховка „КАСКО+“ за л.а. „Мерцедес Бенц”, модел „GLE 450 4MATIC” с peг. № .. Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от полицата, застраховката „Каско“ е с покритие по клауза Пълно Каско, като съгласно Раздел II от представените Общи условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза са повреди, причинени от сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Доколкото не са изчерпателно уредени, в така очертаната категория вредоносни събития, съобразно указаните възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие преминаването му през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното покритие /дупка/, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, и каквато хипотеза не е предвидена сред изключените от застрахователното покритие рискове. В полицата е включена и застраховка „Помощ на пътя“, с покритие по клаузи „Премиум“ и „Чужбина“, като съгласно представените Общи условия на този вид застраховка същата осигурява асистанс услуги при повреда на застрахованото МПС, включително безплатното му транспортиране (пътна помощ).
Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 11.10.2022г. до 10.10.2023г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 213655 лв. Уговорена е застрахователна премия в размер от 6106,39 лв., платима еднократно, като видно от представена сметка за плащане по банков път, дължимата сума е платена от застрахования на 11.10.2022г. и застраховката е влязла в действие.
От събраните писмени доказателства се установява също, че на 13.02.2023г. до ищеца е подадено уведомление за щета от Д. Д. С., служител на „Манекс Сън“ АД, с твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в гр. София, ул. „Флора Кънева” № 3, на 13.02.2023г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие. В документа подателят е 3 указал, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през дупка на пътното платно. Като увредени детайли по автомобила са посочени спукана предна лява гума и балон на задна лява гума.
По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № 44012132303892, като видно от изготвени по същата описзаключение и ликвидационен акт експерти на застрахователното дружество са констатирали увреди по предна и задна леви гуми на автомобила, налагащи подмяната им, и са оценили щетите на обща стойност 1046,84 лв. Не се спори и от представено платежно нареждане от 17.02.2023г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на „Манекс Сън“ АД сумата от 1046,84 лв., с указано основание за превода процесната щета. Също безспорно е и видно от представена фактура от 24.03.2023г. ведно с опис, и платежно нареждане от 27.03.2023г., ищецът е заплатил в полза на СБА сумата от 53,04 лв. за предоставена услуга пътна помощ за процесния автомобил във връзка със заведената щета.
Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.
Разпитаният по делото свидетел Д. С. дава показания, че е участвал като водач на процесния автомобил в ПТП, за което е подал уведомлението за процесната щета до застрахователя-ищец, предявено му от съда. Посочва, че ПТП е настъпило в гр.
София, кв. Витоша, на улица, успоредна спрямо бул. „Черни връх“, по спомени двупосочна, в резултат от попадане на автомобила в дупка на платното за движение.
Не забелязал дупката, като посочва, че същата не била обезопасена, нито сигнализирана. Вследствие на ПТП била спукана предна лява гума, а на задна лява гума имало балон. Не си спомня по какъв начин е придвижил автомобила до сервиз след инцидента, отбелязва, че е възможно да е ползвал пътна помощ, но не е напълно сигурен за което.
Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.
Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на тях, че процесният автомобил е самокатастрофирал вследствие преминаване през 4 дупка на платното за движение. Ответникът не твърди, нито е ангажирал доказателства за налична сигнализация за установените неравности по пътя, поради което съдът приема въз основа на свидетелските показания да се доказва и това, че участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил обозначен с пътен знак или по друг подходящ начин.
От кредитираните гласни доказателства се установява също, че в резултат от реализираното ПТП на процесния автомобил са причинени щети – увредени гуми.
Показанията в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата повредите по автомобила, отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, които съответстват на сочените от свидетеля увредени детайли, по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване установения механизъм на реализирането му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск – ПТП с участието на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, в причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на застрахователно обезщетение в размер от 1046,84 лв.