Определение № 4042 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4042 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110117193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Л. Т., чрез адвокат Д. Г., срещу „А. за к. на п. з.“ АД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „А. за к. на п. з.“ АД, чрез юрисконсулт Н. Т..

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК, е постъпила насрещна искова молба от „А. за к. на п. з.“ АД срещу К. Л. Т..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от К. Л. Т..

С оглед на процесуалното поведение на страните и наведеното в срока по чл. 211 ГПК признание на ответната страна, че К. Л . Т. е извършил извънсъдебни плащания в размер на 1 218,36 лева (който е по-висок от посочения в първоначалната ИМ размер от 780,00 лева), съдът намира, че на ищеца по първоначалната ИМ следва да бъдат дадени указания да уточни правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск за горницата над сумата от 2 145,68 лева (формирана от разликата между общо начислената по поканата за доброволно изпълнение сума от 3 364,04 лева и размера на признатата от ответника за платена извънсъдебно сума от потребителя в размер на 1 218,36 лева) до отречения в исковата молба размер от 2 244,04 лева.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца по първоначалната искова молба К. Л. Т. в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск за горницата над сумата от 2 145,68 лева (формирана от разликата между общо начислената по поканата за доброволно изпълнение сума от 3 364,04 лева и размера на признатата от ответника за платена извънсъдебно сума от потребителя в размер на 1 218,36 лева) до отречения в исковата молба размер от 2 244,04 лева. При неизпълнение в срок на дадените указания, съдът ще върне исковата молба за горницата над сумата от 2 145,68 лева до 2 244,04 лева и ще прекрати производството по делото в посочената част.

1

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ответника по първоначалния иск „А. за к. на п. з.“ АД насрещен осъдителен иск срещу ищеца по първоначалния иск К. Л. Т. за заплащане на сумата в размер на 681,64 лева – непогасена главница по договор за кредит № /22.05.2023 г., сключен между „В. к.“ АД и К. Л. Т., вземанията по който са прехвърлени на „А. за к. на п. з.“ ЕАД с Приложение № 1/04.02.2025 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 20.05.2025 г. до окончателното плащане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от 14:10 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е за разглеждане от К. Л. Т. срещу „А. за к. на п. з.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 2 244,04 лева, представляваща начислени суми по договор за кредит № /22.05.2023 г., сключен между „В. к.“ АД и К. Л. Т., вземанията по който са били прехвърлени на „А. за к. на п. з.“ АД и са претендирани с покана за доброволно изпълнение изх. № /07.02.2025 г.

В първоначалната искова молба се твърди, че на 22.05.2023 г. е сключен договор за кредит № /22.05.2023 г. между „В. к.“ АД – кредитор, и К. Л. Т. – кредитополучател, за заемна сума в размер на 1 900,00 лева. Ищецът твърди, че по така сключения договор му е била начислена допълнителна такса за експресно разглеждане на документи, която е била разсрочена на равни части и съответно е била дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. В договора била включена и клауза, съгласно която кредитополучателят следвало в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчители, при изключително завишени изисквания, които според потребителя били практически неизпълними от него. Предвидено било, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи заплащане на неустойка, която се разсрочва на равни части и е дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. През м. февруари 2025 г. ищецът получил писмо от „А. за к. на п. з.“ АД, съставляващо уведомление за извършена цесия между посоченото дружество и дружеството-кредитор – „В. к.“ АД, в което била обективирана и покана за доброволно изпълнение на непогасената част от задълженията по процесния договор за кредит, включваща следните суми: 1 535,84 лева – главница, 301,23 лева – лихва, 610,88 лева – неустойка, 916,09 лева – разходи. Ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като разходите за експресно разглеждане и за неустойка за непредоставено обезпечение не са били включени от кредитора в ГПР, с което умишлено е заобиколен ЗПК. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, счита, че единствено дължима по договора за потребителски кредит е чистата стойност на кредита, като в случая същата следвало да се редуцира с извършените от кредитополучателя извънсъдебни плащания в общ размер на 780,00 лева. Предвид изложеното поддържа, че недължими от него са всички суми над сумата от 1 120,00 лева до пълния предявен размер на претендираните в поканата за изпълнение сума от 3 364,04 лева, или недължима е сума в общ размер на 2 244,04 лева, включваща част от главница, лихва, неустойка и разходи. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде установена недължимотта на сумата от 2 244,04 лева.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „А. за к. на п. з.“ АД, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 211 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. 23 ЗПК, за осъждане на К. Л. Т. да заплати на „А. за к. на п. з.“ АД сумата от 681,64 лева (съобразно уточнение, направено с молба от 12.08.2025 г.), представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от завеждане на НИМ до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се навеждат фактически твърдения, че на 22.05.2023 г. е сключен договор за паричен заем № /22.05.2023 г. между „В. к.“ АД – кредитор, и К. Л. Т. – кредитополучател, при спазване на разпоредбите на ЗПК. По силата на Приложение № 1/04.02.2025 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., „В. к.“ АД е прехвърлило на „А. за к. на п. з.“ ООД (чийто правоприемник е „А. за к. на п. з.“ АД), вземанията си спрямо К. Л. Т. по договора за заем от 22.05.2023 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника К. Л. Т. е било изпратено от „В. к.“ АД, чрез упълномощения за това цесионер „А. за к. на п. з.“ АД, уведомително писмо за извършената цесия, което е било надлежно връчено чрез писмо с обратна разписка. Съгласно сключения договор за заем, „В. к.“ АД се е задължил да предостави на К. Л. Т. сумата в размер на 1 900,00 лева, като страните се договорили, че чрез този договор ще се рефинансира задължението на кредитополучателя по друг договор помежду им – договор № /09.11.2022 г., и направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. С подписването на договора от 22.05.2023 г. кредитополучателят се задължил да върне на кредитора сума в общ размер на 3 585,60 лева, ведно с договорената лихва и таксата за експресно разглеждане, на 30 двуседмични погасителни вноски от по 119,52 лева. В погашение на задълженията по договора, кредитополучателят е извършил извънсъдебни плащания в общ размер на 1 218,36 лева, с което били погасени съответно главница в размер на 364,16 лева, договорна лихва в размер на 189,47 лева, неустойка в размер на 185,92 лева, такса за експресно разглеждане в размер на 278,81 лева и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 200,00 лева. При това положение за ищеца по НИМ възникнал правен интерес от съдебно търсене на сумата от 681,64 лева (съобразно уточнение, направено с молба от 12.08.2025 г.), представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от завеждане на НИМ до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по НИМ оспорва предявения насрещен иск по основателност. Поддържа, че ищецът по НИМ не е доказал съществуването на валидно основание, от което извлича предявените субективни права, като в тази връзка оспорва съществуването на оригинал на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/04.02.2025 г. към него и формулира доказателствено искане по реда на чл. 183 ГПК за представянето на последните в оригинал.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По първоначалния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

УКАЗВА на ответника по първоначалния иск, че той носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем № /22.05.2023 г.; прехвърлянето на вземането по договора за заем с Приложение № 1/04.02.2025 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.; размера на непогасената част от вземането.

УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че в негова доказателствена тежест е да установи наличието на обстоятелства, поради които дължи единствено главница по договора, както и че са му начислени оспорените суми.

По насрещния иск:

3

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно правоотношение по действителен договор за паричен заем № /22.05.2023 г., с посочените в НИМ параметри и съдържание; прехвърлянето на вземането на „В. к.“ АД по договор за паричен заем № /22.05.2023 г. към ответника на „А. за к. на п. з.“ АД; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да установи, че e извършил погасил в цялост задължението за главница по договор за паричен заем № /22.05.2023 г., за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в оспорените договори.

ОБЯВЯВА, на основание чл. 153 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ наличие на облигационно правоотношение по договор за паричен заем № /22.05.2023 г. между „В. к.“ АД и К. Л. Т.; 2./ че главницата по договора за паричен заем е в размер на 1 900,00 лева; 3./ плащане на сумата от 1 218,36 лева от К. Л. Т. в погашение на задълженията му по договор за паричен заем № /22.05.2023 г.; 4./ уведомяване на К. Л. Т. за сключен договор за цесия между „В. к.“ АД и „А. за к. на п. з.“ АД, в чийто предмет са включени задълженията му по договор за паричен заем № /22.05.2023 г., ведно с получаване на покана за доброволно изпълнение, с която „А. за к. на п. з.“ АД го кани да заплати следните суми: 1 535,84 лева – главница, 301,23 лева – лихва, 610,88 лева – неустойка, 916,09 лева – разходи.