Определение № 918 от 13.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 918 гр. Ловеч, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500723 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 2790/24.10.2024 г. на РС – Ловеч по ч.гр.д. № 1906/2024 г., в частта, с която е отхвърлено подаденото от тях заявление срещу длъжника Т. А. Т. изцяло.

Изтъква, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията по Договор за кредит № ***, е документ сред посочените в чл. 417 т. 2 ГПК, че същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Позовава се на съдебна практика, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за 1 претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение е налице. Сочи, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят евентуално в исков процес.

Твърди, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер, като в случая на длъжника по настоящото производство е предоставена в кредит обща сума в размер на 1 309.09 лева, от които 532 лева предоставени по сметка на продавача на стоката; 105.30 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка “Bank пакет 1 кредит“ и 1.79 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка “Bank пакет 1 уред“. Позовава се на чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, съгласно който при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство.

Сочи, че в чл. 19 от Договора за кредит изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит, което еднозначно показва, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т.е. застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Изтъква, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не е налице наличие на пороци във формиране и изява на волята, които да са опорочили волеизявлението при подписване на договора, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя.

Моли въззивния съд да отмени разпореждането в атакуваната част и да 2 разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна.

В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Районен съд – Ловеч от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Т. А. Т., с настоящ адрес: с. Лесидрен, ул. „Полк. Орлов“ № 13, Община Ловеч, Ловешка област, в качеството на кредитополучател за сумата 241.95 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/30.05.2024 година, договорна лихва в размер на 7.79 лева за периода 05.09.2023 година до 05.06.2024 година и обезщетение за забава в размер на 37.85 лева за периода 05.05.2023 година до 08.10.2024 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за сумата 25 лева - разноски по делото за платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 2720/ 18.10.2024 година заповедният съд е оставил без движение заявлението като е указал на кредитора в тридневен срок да отстрани констатираните нередовности: каква част от сумата, претендирана като главница, съставлява вземане за главница по кредит и каква част във връзка с предоставени услуга; как е формирано вземането за възнаградителна лихва върху вземането по главници и/или и върху това за допълнителни услуги то е начислено и какъв е размера върху всяко вземане върху което е 3 начислена, как е формиран размера на обезщетението за забава върху всяка вземане, върху което то е начислявано; при определяне годишния размер на разходите взети ли са предвид разходите за предоставени допълнителни услуги; предложено ли е изпълнение по договорната връзка, а при положителен отговор кои вземания по договора заявителят е погасил.

В посочения срок е постъпила молба вх. № 11792/ 22.10.2024 г. в която е уточнено, че главницата включва и застрахователните премии, а възнаградителната е начислена върху целия кредит. По договора е платена общо сумата от 1 285.49 лева, от които са погасени 1 067.14 лева главница, 181.26 лева договорна лихва и наказателна лихва 37.09 лева.

С Разпореждане № 2790/24.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1906/ 2024 г. по описа на РС – Ловеч, заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че клаузите, предвиждащи формирането на главницата по кредита с включване на дължими застрахователни премии, е разход, който съпътства кредита и съставлява условия за отпускането му, тъй като е уговорена в договора, поради което следва да бъде включен в ГПР съгласно § 1 от ДР на ЗПК. Позовал се е и на решение на СЕС от 21.04.2016 година по дело № С377/14 по приложението на Директива 2008/48. Посочено е още, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, предвиждащ ограничение в размера на ГПР, като този разход не е включен в изчисляването му в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Прието е, че договорът е недействителен по аргумент от чл. 22 от ЗПК и се дължи само чистата сума.

Направено е приспадане с платените суми от дължимата по кредита главница, след което е установено, че главницата е погасена изцяло.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да 4 служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 08.10.2024 година; пълномощно за подписване на извлечението; договор за потребителски кредит; декларация; застраховка на кредитополучател; декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма за „Защита на кредита“, ОУ, СЕФ, заявление-декларация за установяване на договорни отношения; уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка.

На първо място, съгласно т. 18 от TP № 4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да настъпи предсрочната изискуемост не е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на задължението за плащане в уговорения срок, а е следвало кредиторът да уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно изискуемо.

Изявлението на кредитора, че поради настъпването на обективните предпоставки - спиране на плащането, е упражнил субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и това е видно от приложените към заявлението писмени документи (писмо с обратна разписка).

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай видно от приложеното заявление-декларация за 5 установяване на договорни отношения формално заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна премия в общ размер на 59.61 лева, която видно от представения погасителен план е включена като компонент, формиращ главницата по договора, финансиран от кредитора.

Макар и формално договорът за застраховка да не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, както е посочено в чл. 19 от договора за кредит, то получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 7 от договора/ включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка.

В случая средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати представлява разход по кредита и оскъпяват последния.

Тези суми би следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. В противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК е липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР, като освен това не е посочено ясно и разбираемо какво включва годишния процент на разходите по кредита.

При действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.