Решение № 223 от 04.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000494 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“-АД чрез пълномощника му адв.Д.С. против решение №260438 от 15.03.2021 г. на СГС, Т О , VI-17 състав, постановено по Т.д.№ 2446/2019 г., с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.520,ал.1 от КЗ сума в размер на 691 530 лева, представляваща неплатени вноски по чл.520,ал.1 от КЗ за сключени от застрахователя през м.август 2019 г. 65 860 броя договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.563,ал.4 КЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД сума в размер на 7 491,58 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.10.2019 г. до 18.11.2019 г. Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлено направеното от застрахователното дружество възражение за прихващане.

Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.157 ТЗ във връзка с нищожността на застрахователния договор, сключен от „Адика ВД”-ЕООД след смъртта на едноличния му собственик и управител.Твърди, че предвид вече настъпилата смърт на едноличния собственик към момента 1 на сключване на застрахователния договор, дейността на това дружество е била прекратена по силата на закона и сделката не е висящо недействителна, както е приел съда, тъй като липсва орган, който да формира и изрази воля и следователно застрахователния договор е сключен при липса на съгласие.

Ликвидаторът има специфични правомощия, свързани с производството по ликвидация и не може да извършва преценка дали да потвърди или не сключени от името на дружеството договори.Тук недействителността била изначална и абсолютна.

Оспорват изводите, направени от първоинстанционния съд, че конклудентните действия на застрахованото лице – плащане на застрахователната премия и на застрахователното дружество – регистрирането на застрахователния договор в Гаранционния фонд съгласно чл.571 КЗ и плащането на застрахователно обезщетение в полза на пострадалите лица валидират договора. Твърди, че заплащането на застраховагтелно обезщетение не е пречка да се повдигне на по-късен етап възражение за нищожност на застрахователен договор, по който е изплатено обезщетението и да се реализира фактическия състав на вземането на застрахователя по чл.499, ал.4 и 5 КЗ. Поддържа, че липсва законова забрана за възстановяване на неоснователно платени застрахователни обезщетения, за които действително отговорен е Гаранционният фонд.

Поради нормативна празнота счита, че основанието на вземането на застрахователя срещу Гаранционния фонд се намира в общите норми на чл.55-59 ЗЗД.

Твърди, че застрахователните договори със застраховани юридически лица и сключени чрез застрахователен посредник не е налице застрахователен интерес и по отношение на тях не намира приложение разпоредбата на чл.293,ал.3 ТЗ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените искове като погасени чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника, предмет на възражението за прихващане.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, като са изложени доводи, от които е видно, че напълно се споделят изложените от съда мотиви за отхвърлянето на исковете.

Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

2

От събраните в производството писмени доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че с Решение № 100ГФ/24.01.2019год. Комисията по финансов надзор, на основание чл.555, ал.1 от КЗ е определила размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.461,т.1 от КЗ на 10.50 лева за всяко отделно моторно превозно средство, във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Със същото решение е определено вноските по сметка на Гаранционен фонд да се превеждат ежемесечно-до 10то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките.

Не е спорно също, че ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”АД е дружество, което притежава издаден в негова полза лиценз за извършване на застрахователна дейност, както и регистрираното му в търговския регистър седалище е в Република България. Няма спор между страните, че през месец август 2019 г. ответникът е сключил 65 860 броя договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилисти. Тези обстоятелства се твърдят от ищеца, който се позовава на тях като правопораждащи предявеното вземане, като не се оспорват от ответника.

При съобразяване решението на КФН и броя на сключените от ответника договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти през месец август 2019 г., които са 65 860 броя, се налага извод, че ответникът дължи да направи вноски в Гаранционен фонд в размер на 691 530 лв.

Срокът, до който трябва да бъде изпълнено задължението на застрахователите през 2019 г., е определен в т.3 от решението на КФН и е в срок до 10-то число на втория месец, следващ месеца на сключване на застраховките. Застраховките, за сключване на които се претендира, че ответникът дължи вноски в процеса, са сключени през месец август 2019 г., което означава, че падежът на задължението по чл.520, ал.1 КЗ, което е възникнало по отношение на тях, е 10.10.2019г.

Според разпоредбата на чл.520, ал.1 КЗ, всички застрахователи със седалище в Р.България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по ТЗ в Р.България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, или застраховка по раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени съгласно този кодекс.

Следователно, за успешното провеждане на иска по чл.520, ал.1 КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на следните елементи от фактическия състав: 1) че ответникът има качеството на застраховател със седалище в Република България; 2) че 3 ответникът предлага сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и 3) че през месец август 2019 г. ответникът е сключил с трети лица договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че по делото е доказано настъпването на всички елементи от фактическия състав на чл.520, ал.1 КЗ и в тежест на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” е възникнало задължение да заплати на Гаранционния фонд вноски за сключените от него през месец август 2019 г. 65 860 броя задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилисти в размер на 691 530 лв. и падежът на задължението по чл.520, ал.1 КЗ, което е възникнало по отношение на тях, е 10.10.2019г.

В производството от ответното застрахователно дружество не се твърди и не се представят доказателства за това, че е изпълнило така възникналото в негова тежест задължение към Гаранционен фонд нито на падежа, нито до настоящия момент.

В чл.563, ал.4 КЗ е предвидено, че при неплащане от застрахователя на вноската към Гаранционен фонд в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва. С оглед на това и предвид допусната забава в изпълнение на процесното задължение по чл.520, ал.1 КЗ, която продължава и към момента, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ дължи да заплати на Гаранционен фонд и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от деня на забавата, който е 11.10.2019 г., до 18.11.2019 г. възлиза на сумата от 7 491, 58 лв.

Ответникът заявява в процеса възражение за прихващане между тези вземания и парични вземания, които той твърди, че са възникнали в негова полза към Гаранционен фонд.

Ответникът твърди, че от негово име в периода от 03.06.2015 г. до 28.10.2016 г. са издадени застрахователни полици за сключени застрахователни договори

„Гражданска отговорност на автомобилистите“,ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/.

Твърди, че 8 от тези договори са нищожни поради липса на съгласие, тъй като лицата, които се сочи, че са автори на волеизявлението за сключване на застраховките, в качеството им на застраховани, не са давали съгласие за сключване на тези договори, не са подозирали за сключването им и никога не са притежавали застрахования автомобил.

Счита, че тези застрахователни договори са нищожни и поради липса на застрахователен интерес, тъй като застрахованите автомобили не са били собственост на лицата, сключили договорите към датата, на която е направено това, като тези лица не са били и техни ползватели.

Поради нищожността си тези договори не са породили правни 4 последици и за ответното дружество не е възникнало задължение да предостави застрахователна закрила по отношение на вредите, причинени на трети лица във връзка със собствеността и ползването на посочените в полиците МПС -та. Ответникът заявява, че при управление на превозните средства, които са застраховани с нищожните договори, на територията на държави, различни от Република България, са настъпили събития, от които са причинени вреди на трети лица. Заявява, че поради наличието на спор с Гаранционен фонд за това, кой трябва да обезщети увредените от тези събития лица, и доколкото законът го задължава, е заплатил в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, на национално бюро на друга страна или на съответните кореспонденти по щети дължимите застрахователни обезщетения и ликвидационни разходи, които са в общ размер на 611 374, 37 лв. С оглед на това и тъй като описаните договори са нищожни, ответникът счита, че е изпълнил чужди задължения, които са възникнали за Гаранционния фонд и последният дължи да му върне престараните суми, както и да му заплати обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва, което за периода от датата на всяко отделно плащане до 10.03.2019 г. възлиза на сумата от общо 80 725, 06 лв. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като погасени чрез съдебно прихващане с описаните вземания.

Възражението за прихващане на ответното застрахователно дружество намира своето правно основание в специалната разпоредбата на чл.499, ал.5 КЗ, в която е уредена хипотезата, при която в полза на платилия чуждо задължение застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" възниква суброгаторно право към Гаранционен фонд, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, каквито се твърди да са всички застрахователни събития, от които са породени процесиите вземания.

В чл.499, ал.5 КЗ е предвидено, че когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл.518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл.506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането.