Решение № 12777 от 27.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12777 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110170614 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК – ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА

ИНСТАНЦИЯ.

Предявени са от /ФИРМА/, гр. София срещу М. М. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2031.20 лв. – неплатено в срок задължение за доставена от /ФИРМА/ топлинна енергия в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *********, аб. № ******, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 206.79 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 17.33 лв. – неплатено в срок задължение за дялово разпределение в периода от месец 04.2016 г. до месец 4.2017 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.42 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 16.9.2015 г. до 8.3.2018 г.; субективно пасивно съединени с предявени срещу

А. Д. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание 1 чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 507.81 лв. – неплатено в срок задължение за доставена от /ФИРМА/ топлинна енергия в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес *********, аб. № ****** и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 51.69 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4.33 лв. – неплатено в срок задължение за дялово разпределение в периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 0.61 лв.

– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; субективно пасивно съединени с предявени срещу М. Д. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 507.81 лв. – неплатено в срок задължение за доставена от /ФИРМА/ топлинна енергия в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес *********, аб. № ****** и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 51.69 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4.33 лв. – неплатено в срок задължение за дялово разпределение в периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 0.61 лв.

– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху главниците за периода от 27.03.2018 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно дело и в исковото производство разноски.

Третото лице – помагач /ФИРМА/ в писмена молба от 03.10.2023 г. излага твърдение, че не извършва услугата дялово разпределение за процесния имот в рамките на предявения с исковата молба период.

Ответниците – М. Д. М. и М. М. М., с писмени отговори, подадени по делото в срока по чл. 131 ГПК на 20.06.2022 г. оспорват предявените искове 2 по основание и по размер, като излагат съображенията си за това. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Ответникът – А. Д. М. от гр. София, не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. С възражението в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК в заповедното производство по ч. гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав възразява срещу претенцията. Оспорва я по основание и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяването й.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.

2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на главно и пълно доказване, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния период; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с ответниците за доставяне на топлинна енергия за процесния имот и период; количество и стойност на доставената топлинна енергия, както и началния момент на изискуемост на задължението на ответниците за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че единствено ответницата М. Д. М. е била битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за процесния период и имот. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138/07.05.1992 г., том XXXI, дело № 6582/1992 г. по описа на нотариус Н.Г. и Удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 68-00-1070/6/31.08.2012 г., издадено от /ФИРМА/ е, че Д.А. М. е придобил по силата на договор за дарение правото на собственост върху процесния топлоснабден имот като дарителите А. Д. М. и А.Т. М. са запазили пожизнено правото си на ползване върху жилището. От представените по делото като приложения към писмо на ***** от 18.09.2023 г. два броя преписи от акт за смърт, както следва: Акт за смърт № 1321/21.10.1993 г. и Акт за смърт № 612/11.05.1995 г., се установява, че А.Т. М. е починала на 20.10.1993 г., както и, че А. Д. М. е починал на 11.05.1995 г., като със смъртта на А. М. е погасено ограниченото вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, при липса на данни за последващо учредяване на същото в полза на трето лице. Установява се от представеното по делото Удостоверение за наследници № 69/15.01.2007 г., издадено от ******, че Д.А. М. е починал на 18.11.2006 г., като е оставил за свои наследници по закон лицата М. М. М. – съпруга, М. Д. С. – дъщеря и А.

Д. М. - син. Видно от намиращата се в кориците на частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав служебно извършена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е, че ответницата М. Д. М. е била с фамилно име С. от 12.08.1995 г. до 05.12.2006 г. поради сключен граждански брак, впоследствие прекратен с развод. Доколкото не се установява общият за ответниците наследодател Д.А. М. да се е разпоредил с правото си на собственост върху 3 топлоснабдения имот преди смъртта си, то вещното право е преминало в правната сфера на неговите наследници при равни квоти от 1/3 част за всеки ответник. Фактът, че ответникът М. М. М. е била съпруга на починалия ДД.

М., не установява в нейна полза по-голям обем от права във възникналата в резултат от смъртта на съпруга й наследствена маса, тъй като процесният имот е придобит от ДД. М. на основание договор за дарение, поради което е станал лична негова собственост – арг. от чл. 20, ал. 1, изр. 1 от СК от 1985 г.

(отм.). Видно от Заявление – декларация до ищеца с вх. № 1225/15.07.2009 г. след откриване на наследството на ДД. М. ответникът М. Д. М. (с посочена в документа фамилия С., но с идентичен единен граждански номер с този на ответницата) е изявила воля за откриване на партида на нейно име по отношение на процесния имот при ищцовото дружество. Ето защо съдът намира, че при така установените обстоятелства единствено ответникът М. Д.

М. следва да отговаря за задълженията към ищеца, като при съблюдаване на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) отговорността й следва да бъде в посочения в исковата молба обем от 1/6 част от общото задължение за имота за процесния период, а претенциите спрямо останалите двама ответници – А. Д. М. и М. М. М. подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Като има предвид горното, доказателствата по делото и на основание чл. 111, буква „в“, предложения 2 и 3 ЗЗД, съдът намира възражението за изтекла погасителна давност на ответника М. Д. М. за основателно единствено относно главната претенция за стойността на доставена топлинна енергия в периода от месец 05.2014 г. до 31.01.2015 г. и в тази част така предявения срещу нея иск следва да бъде отхвърлен.

Горното мотивира съда да уважи предявените срещу ответницата М. Д.

М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т.

1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 353.75 лв. – стойност на топлинна енергия, дължима за периода от 01.02.2015 г. до месец 04.2017 г. включително, ведно със законната лихва от 27.03.2018 г. до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 21.48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважената главница за периода от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г., изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК и предвид настъпване на изискуемостта на претендираните от ищеца вземания, необхванати от погасителната давност, както и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4.33 лв. – стойност на неплатено задължение за дялово разпределение в периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г., ведно със законна лихва от 27.03.2018 г. до изплащане на вземането, а за разликата до пълните предявени размери и за периодите в погасителна давност да ги отхвърли. На ищеца не се дължат суми за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г., доколкото за заплащане стойността на услугата не е предвиден срок, а в хода 4 на настоящото производство не се представиха доказателства за отправяне на покана до длъжника за заплащането й, предхождащи датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което съдът намира, че ответницата М. Д. М. не е поставена в забава за заплащане на посочената стойност на услугата дялово разпределение. Предвид изложеното, искът с правно основание чл.

Разпечатката съдържа 32 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e3bd904-09b8-4382-aa80-15c99a1cf8f9