Решение № 152 от 19.06.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Айтос, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20242110100287 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 вр. чл. 124 ГПК.

Ищецът И. А. Х., ЕГН **********, чрез адв.Р.Ш., съд.адрес: ***, твърди, че има качеството на длъжник по изп. дело № 580/12г. no onuca на ЧСИ рег. № 803, образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, въз основа на 2 бр. ИЛ, издадени срещу длъжника по гр.д.№90/12г. и №91/12г. на РС Айтос. Сочи, че кредиторът цедирал вземанията си по изп.дело на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, като по посоченото изп. дело ЧСИ наложил възбрана върху ид.ч. от имот на длъжника на 26.04.2012г., а на 10.12.12г. ЧСИ наложил възбрана върху ид.ч. от друг имот на длъжника, както и че на 23.02.16г. ЧСИ изискал извършване на справки от ТД на НАП, както и за декларирано имущество и банкови сметки на длъжника. Поддържа, че изп.дело било прекратено на 08.05.20г. с постановление на ЧСИ поради настъпила перемпция. Намира, че към настоящия момент ищецът не дължи процесните суми, т.к. от 23.02.16г. не били предприети изп.действия срещу длъжника и било налице основанието по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК още на 23.02.18г., молейки да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника описаните в ИМ суми по 2 бр. ИЛ поради изтекла на 23.02.21г. погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал ОИМ, намирайки иска за недопустим поради липса на правен интерес, излагайки подробни съображения. По същество го счита за неоснователен. Не се оспорва наличието на посочените в ИМ изп.дела, образувани между страните /по което ответникът е взискател, след като му е било цедирано вземането на 26.07.12г./. Евентуално намира, че предявеният иск е основателен, правейки признание на иска, считайки, че не е дал повод за образуване на делото, респ. не дължи разноски.

1

Предявеният иск е допустим. Длъжникът-ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Признанието на ответника, че образуваното изпълнително производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и че правото за принудително изпълнение на вземането му, спрямо ищеца е погасено поради изтичане на срока, който законът регламентира в нормата на чл. 110 ЗЗД, е без значение за допустимостта на предявения иск от длъжника и може да има значение само по отношение въпроса за разноските по делото.

Длъжникът винаги има правен интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално ново образуване на изпълнително дело, което може да бъде направено във всеки един момент от кредитора /в т.см. практиката на ВКС - Определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т.д.№ 1660/2016 г., Решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о./.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, направеното от ищеца искане по чл. 237, ал.1 ГПК (в о.с.з. от 17.6.24г.), намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска, поради следните съображения. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение по см. на чл. 237 ГПК, доколкото ответника признава иска, признатото право не противоречии на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда (т.е. не са налице отрицателните условия на чл.237, ал.3 ГПК). Съдът счита, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска, обуславящо уважаване на предявения иск, без да мотивира съдебния акт по същество /чл.

237, ал.2 ГПК/.

По разноските: При действието на ГПК от 2008 г. ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признанието. При това свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответникът разполага с изпълнителен титул и е конституиран като взискател в изпълнително производство срещу длъжника (макар по него 2 да е настъпила перемпция), което води до неприложимост на практиката, съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски, като постановена при различна фактическа обстановка. Тази практика касае хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за което ответникът не е бил снабден с изпълнителен лист, която хипотеза е различна от процесния случай. В настоящото производство освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу ищцата е образувано изпълнително производство (макар и същото да е перемирано), поради което освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая не е оправдано /Определение № 2367 от 15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на В К С , I I TO/, още повече като се имат предвид и представените по делото писмени доказателства от ищеца в о.с.з. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото от общо лв., от които 435,25 лв. – ДТ и 1380 лв. - адв. възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и на осн. чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ 1/2004г.

Водим от изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че за "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията срещу ищеца И. А. Х., ЕГН **********, чрез адв.Р.Ш., съд.адрес: ***, в размер на сумата от 8064,76 лева – главница; 1523,94 лв. – лихва за периода от 05.08.2010 г. до 22.01.2012 г. вкл.; 199,68 лв. – наказателна лихва за периода от 05.09.2010 г. до 07.02.2012 г. вкл. , 195,77 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.02.2012 г. по ч. гр. д.№ 91/2012 г. по описа на РС Айтос в полза на "Райфайзенбанк България" АД, и които вземания са прехвърлени на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с договор за цесия от 25.04.2012г., както и сумата от 680,53 лева – главница; 148,90 лв. – лихва за периода от 05.09.2010 г. до 22.01.2012 г. вкл.; 42,68 лв. – наказателна лихва за периода от 05.10.2010 г. до 07.02.2012 г. вкл., 25 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.02.2012 г. по ч. гр. д.№ 90/2012 г. по описа на РС Айтос в полза на "Райфайзенбанк България" АД, и които вземания са прехвърлени на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с договор за цесия от 25.04.2012г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, да заплати на И. А. Х., ЕГН **********, чрез адв.Р.Ш., съд.адрес: ***, сумата от 1815,25 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3

4