Решение № 243 от 24.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Р., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана С.ова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20264500500370 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. И. Г. чрез адв. С. З. от АК В. срещу Решение № 323 от 06.03.2026 г., постановено по гр. д. № 20244520102259 по описа за 2024 г. на Районен съд - Pусе, V граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от В. И. Г. против С. В. М., с ЕГН **********, от с. Н., обл. Р., ул. “И.“ *, положителен установителен иск за собственост на една втора идеални части от недвижим имот, представляващ Апартамент **, находящ се в гр. Р., ж.к. „Д.*“, ул. „Н.В." **, **, **, **, със застроена площ 104,16 кв.м., а съгласно схема на АГКК представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***************, находящ се в сгР. № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с предназначение жилище - апартамент, брой нива на обекта: 1, при следните граници (съседни самостоятелни обекти в сгР.та): на същия етаж: **********, под обекта: *************, над обекта: **********, заедно с избено помещение **, при граници - на юг: терен, на запад: изба от вх.Д, на север: изба № 11, на изток: коридор, заедно с 0,877 % ид. части от общите части на сгР.та и отстъпено право на строеж върху терена, на основание изтекла на 10.02.2021 г. в негова полза придобивна давност, които идеални части дотогава са притежавани от праводателя на ответницата - И. Г.. Със същото решение В. И. Г. е осъден да заплати на С. В. М. 1227.78 евро деловодни разноски.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, като освен това е и необосновано. Посочва се, че съдът не е обсъдил доводите и 1 доказателствата на страните в пълнота и по-конкретно изявленията на праводателя на ответницата - И. Г., че не е допускал, нито изразявал съгласие В. Г. да упражнява фактическо господство върху имота. Подчертава, че изявление в този смисъл се съдържа в приобщената по делото въззивна жалба на И. Г. по гр. д. № 1805/2022 г.: „Нито И. Г. е допускал каквото и да е ползване от В. Г., нито последният е ползвал имота и е имал офис там.

Двамата са в обтегнати oтнoшeния." Изразява се недоволство, че съдът не е кредитирал показанията на свид.лите П., Ф. и Г., както и че не е изложил подробни мотиви защо не ги кредитира. Посочва се, че съдът е следвало да съобрази, че между кориците на служебно приложеното гр. д. № 4410/2019 г. по описа на Районен съд — Р. cc съдържат свид.лските показания на св. П. и св. Ф., които до голяма степен се преповтарят с тези, дадени пред първоинстанционния съд по настоящото дело, а също са приложени и приети и неоспорени oт И. Г., договори за СМР, извършени именно oт св. П., поради което е следвало РРС да цени показанията на тези свид.ли като последователни и достоверни. Изтъква се, че неправилно съдът е кредитирал т. нар. „Книга на собствениците", както и че съдът нарушил принципа на равнопоставеност между страните, като не допуснал четвърти свид.л на страната на ищеца. Изразява се недоволство, че районният съд е третирал удостоверенията за адресна регистрация и удостоверенията, касаещи ясла/детска градина като доказателства.Твърди се, че съдът неправилно е ценил посещаването от д.то Б. на детска градина във В. от 2013 г. като опровергаващо тезата на ищеца. Твърди се, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест по делото, като е определил, че ищецът следва да докаже, че е манифестирал намерението си да свои имота пред праводателя на ответницата. Счита, че това изискване е относимо само към хипотезата на съсобственост. Намира, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че действията на ищеца, представляват търпими действия, а не владение. Твърди се, че освен че ищецът не е следвало да доказва манифестиране на намерението си да свои имота, съдът неправилно не е взел под внимание обективната невъзможност за манифестиране. Поддържа се, че ищецът е доказал надлежно началото на придобивната давност — началото на м. Февруари 2011 г., непрекъснатост на владението през целия давностен период, установяването му без насилие, упражняването му явно и несъмнено. Подчертава, че законът не е поставил изискване владението по чл. 79, aл. 1 oт ЗС да съставлява трайно обитаване на завладявания имот. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният от В. Г. иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. В.

М. чрез адв. И. П., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението е валидно, допустимо и правилно. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Р.нският окръжен съд намира въззивната жалба за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ 2 на обжалване съдебен акт.

ОС-Р., след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, постановено е от компетентен съд и произнасянето съответства на предявените искания, поради което е валидно и допустимо.

Първоинстанционното решение е правилно, а въззивната жалба – неоснователна по следните съображения:

Спорният недвижим имот, представляващ Апартамент **, находящ се в гр. Р., ж.к. „Д.*“, ул. „Н.В." **, **, вх.4, **, бил собственост на р. на ищеца – И. В. Г. и Р. М. Х.. Имотът бил придобит по време на брака им в режим на СИО. След развода през 1992 г. в жилището останали да живеят Р. М. Х., ищецът В. И. Г. и неговата непълнолетна по онова време с.. Ищецът завършил средно образование през 1993 г., видно от приетата по делото диплома, но въпреки този факт и пълнолетието си, продължил да живее в жилището.

Ищецът заживял в гр. В.. През февруари 2011 г. със с.ата си и първородното си д. Б. гостувал за по-дълго на м. си Р. Х. в процесния имот. След втория рожден ден на д.то семейството на ищеца трайно се установило в гр. В..

Процесното жилище било допуснато до делба при равни дялове за И. В.

Г. и Р. М. Х. с Решение № 455/08.11.2018 г. по в. гр. д. № 590/2018 г. по описа на ОС-Р., като възражението на Р. Х., че е придобила дела на бившия си с. по давност е било намерено за неоснователно. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

На 16.07.2019 г. е образувано гр. д. № 4410/2019 г. пред РС-Р. по подадена искова молба от В. Г. срещу И. Г. за установяване на собственост върху ½ ид. част от гореописания апартамент, за която се твърдяло, че е придобита по давност чрез упражнено владение в периода от 1997 г. до 2007 г.

Претенцията е отхвърлена като неоснователна с Въззивно решение № 260050/08.10.2020 г. по в. гр. д. № 423/2020 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 237 от 01.06.2021 г. на ВКС.

С влязло в сила на 10.05.2021 г. решение № 314/26.02.2020 г. по гр. д. № 1110/2018 г. на РС-Р. по извършване на делбата процесното жилище било изнесено на публична продан. Въз основа на издадения изпълнителен лист по делбеното дело, по молба на И. Г. от 21.05.2021 г. било образувано изп. дело № 507/2021 г. по описа на ЧСИ В.Н..

С нот. акт **7/14.06.2021 г. по описа на нотариус Г. Г., Р. М. Х. дарила на сина си В. Г. 1/6 ид.част от процесния имот. На 02.07.2021 г., с нот.акт № 200 на същия нотариус, тя дарила и 1/6 ид.част от имота на дъщеря си М. Е..

С Обявление от 27.09.2021 г. по изп. дело №2021***040507 по описа на ЧСИ В.Н. с рег. № *** била обявена публична продан на процесния имот за 3 периода 04.10.2021 г.- 04.11.2021 г. Като съсобственици и съделители били посочени: Р. М. Х., И. В. Г., В. И. Г. и М. И.а Е..

От Решение № 209/15.06.2022 г. по в. гр. д. № 794 по описа за 2022 г. на ОС-Р. е видно, че В. И. Г. обжалвал разпределение от 19.11.2021 г. на ЧСИ В.

П. по същото изп. дело в частта, в която сумата от 17660.83 лв. била разпределена в полза на М. И.а Е., като тази жалба била оставена без уважение. Решението на окръжния съд било потвърдено с Решение **9 от 31.10.2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

С нот. акт № 50/08.04.2022 г. на нотариус К. П.а, И. В. Г. прехвърлил на с. си С. В. М. притежаваната от него ½ ид.част от спорния имот срещу задължението за издръжка и гледане. С. М. поискала въз основа на този договор да бъде осъществен въвод във владение.

От Решение № 87/14.03.2022 г. по в. гр. д. № 133 по описа за 2023 г. на ОС-Р. е видно, че В. И. Г. обжалвал разпределение от 23.12.2022 г. по изп. дело №2021***040507 по описа на ЧСИ В.Н. с рег. № *** отново в частта, в която сумата от 17660.83 лв. била разпределена в полза на М. И.а Е., като и тази жалба била оставена без уважение. Решението на окръжния съд било потвърдено с Решение № 161 от 28.08.2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

От Решение № 19/17.01.2024 г. по в. гр. д. № 837 по описа за 2023 г. на ОС-Р. е видно, че В. И. Г. е обжалвал разпределение от 03.11.2023 г. по изп. дело №2021***040507 по описа на ЧСИ В.Н. с рег. № *** отново в частта, в която сумата от 17660.83 лв. била разпределена в полза на М. И.а Е., като и тази жалба била оставена без уважение.

От Уведомление изх. № 3584/20.04.2024 г. от ЧСИ В.Н. е видно, че в качеството му на съсобственик на имота е уведомен, че е насрочен въвод за дата 08.05.24 г. От Протокол за въвод във владение на недвижим имот по изп. дело № 86 с взискател С. В. М. и длъжник И. В. Г. е видно, че на 08.05.2024 г. е осъществено предаване на владението на взискателя по изп. дело и ответница по настоящото дело С. В. М. на ½ ид. ч. от процесния имот. В протокола е вписано възражение от страна на В. Г. (ищец в настоящото производство), че е собственик на 2/3 ид. ч. от имота, сформирани от ½ ид. част, придобита по давностно владение и по 1/6 ид. ч. от неговата м. и с..

Във въззивна жалба с вх. *55/11.01.2024 г. от И. В. Г. чрез адв. И. П. срещу Решение № 253/01.03.2023 г. по гр. д. № 1805/2022 г., което дело касае претенция за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот в размер на пазарния наем за периода от 16.02.2018 г. до 09.03.2022 г., са инкорпорирани следните изявления: „Нито И. Г. е допускал каквото и да е ползване от В. Г., нито последният е ползвал имота и е имал офис там.

Двамата са в обтегнати oтнoшeния." Въззивната жалба представлява частен писмен документ, материализиращ процесуалните изявления на подалото я лице в друго производство. Тя няма характер на свид.лски показания и не съставлява извънсъдебно признание по настоящото дело, тъй като нейният автор не е страна по него. Изложените в нея фактически твърдения не придобиват доказателствена сила само поради това, че са обективирани в 4 процесуален документ.

Когато лицето, подало въззивната жалба, участва в настоящото производство като свид.л, релевантни за установяване на фактите са дадените от него свид.лски показания, събрани непосредствено пред съда и при осигурена възможност на страните да упражнят правото си на разпит.

Писмените му изявления, направени в качеството му на страна по друго дело, не могат да заместят свид.лските показания и не се ползват с предимство пред тях. Едва ако между съдържанието на въззивната жалба и показанията на свид.ля по настоящото дело съществува протИ.речие, документът би могъл да има значение не като самостоятелно доказателство за посочените в него факти, а като индиция. В този случай писменият документ служи за проверка и оценка на гласното доказателство, а не за установяване на самите факти.