Определение № 3732 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3732 гр. Варна, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501201 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 42025/27.05.2026 г. от "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 111П, чрез юриск. А.С., срещу Определение № 6860/12.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1760/2025 г. по описа на РС - Варна, с което е обезсилена изцяло Заповед № 1682/24.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителния лист № 1384/24.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1760/2025 г. по описа на Районен съд Варна, 24-ти състав, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

В частната жалба се твърди, че на 20.05.2026 г. било получено по електронната поща на дружеството съобщение с изх. № 8682/19.05.2026 г. на ЧСИ Захари Димитров с приложено обжалваното в настоящото производство определение, с което заповед № 1682/24.03.2025 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист били обезсилени изцяло на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Твърди, че Определение № 4302/18.03.2026 г., с което заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в едномесечен срок, както и обжалваното определение не му били редовно връчени. Сочи, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 41а, ал. 1 ГПК, тъй като в профила на жалбоподателя в ЕПЕП не е постъпвало съобщение за Определение № 4302/18.03.2026 г. поради липса на предоставени от заповедния съд електронен достъп и електронно призоваване по делото. Данни за електронно връчване липсвали и по отношение на обжалваното определение. Поддържа, че съдебните актове били изпратени на служител на жалбоподателя, който, считано от 21.02.2025 г. не се намирал в трудовоправна връзка с него, в качеството му на физическо лице. Счита, че в 1 случая не са спазени разпоредбите на ГПК за електронно връчване на съдебни актове. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на заповедния съд за надлежно изпълнение процедурата по връчване на акт с указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Претендира разноски.

Съдът, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен представител и е в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 1760/2025 г. по описа на ВРС е образувано по заявление на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, чрез юриск. П.

Б., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.

417 ГПК срещу длъжника К. С. М. за суми, произтичащи от сключен между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на кредите лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000СС-R-180514/27.05.2022 г.

С Разпореждане № 12211/24.03.2025 г. заповедният съд е издал Заповед № 1682/24.03.2025 г., която била връчена на длъжника на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът указал с Определение № 4302/18.03.2026 г. на заявителя да предяви установителен иск за вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от книжата по заповедното производство, съобщението за определението било връчено на заявителя на 27.03.2026 г. Едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е изтекъл на 27.04.2026 г., като в неговите рамки липсват доказателства за подадена искова молба, поради което заповедният съд обезсилил заповедта по чл. 417 ГПК.

Съдът съобрази, че още в заявлението до заповедния съд е отбелязано, че заявителят е дал съгласието си да получава електронни съобщения и призовки във връзка с образуваното дело. В списъка за призоваване е отразено обстоятелството, което е видно и от служебно извършената справка по електронното дело, че съобщението с указанията на заповедния съд за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е връчено на заявителя на 27.03.2026 г. Системата автоматично е отразила редовно връчване при хипотезата на чл. 41а, ал. 1 ГПК, с оглед липсата на доказателства за изтегляне на съобщението от жалбоподателя. Приемайки, че съобщението е редовно връчено на посочените дата и час, както и че срокът за предявяване на установителен иск е изтекъл на 27.04.2026 г., заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Настоящият състав намира, че така изложените от жалбоподателя твърдения не сочат на неспазване на процесуалните правила за връчване на Определение № 4302/18.03.2026 г. с указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая, вече бившият служител на банката (юрисконсулт П. З. Б.) е бил упълномощен от заявителя да подаде заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заповедното производство.

Обстоятелството, че служителят вече не полага труд при жалбоподателя касае вътрешното устройство и организация на работа на банката. Съдът не е задължен да следи дали процесуалният представител, извършил 2 процесуалните действия от името на дружеството, продължава да е такъв към момента на извършването на всяко последващо процесуално действие и да съобразява своите действия с евентуално настъпили промени. Следователно, заповедният съд не е имал задължението да извършва проверка дали към момента на изпращане на определението с указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК юриск. П. Б. се е явявяла упълномощеният процесуален представител на дружеството по делото. По аргумент за противното, в случай на промяна на процесуалния представител по съответното дело, както е в случая, жалбоподателят е този, който следва да уведоми съда за новонастъпилите обстоятелства. Същевременно, въпрос е на вътрешна организация в банката как ще бъде разпределена работата, която е била извършвана от напусналия юрисконсулт до момента на напускането му. Неизвършването на тези действия не може да обуслови нарушения на действията на съда при връчването на съобщението с указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК, а обратното – това, че дружеството не е уведомило своевременно съда за настъпилите промени е причина срокът за предявяване на иска по чл. 422 ГПК да бъде пропуснат. Връчването на съобщението с указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК би било нередовно единствено в случаите, когато съдът е бил уведомен за настъпилите промени и това уведомление е постъпило по делото преди извършване на процесуалните действия.

Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че са били налице предпоставките за служебно обезсилване изцяло на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, поради което и обжалваното определение на заповедния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6860/12.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1760/2025 г. по описа на РС - Варна, с което е обезсилена изцяло Заповед № 1682/24.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителния лист № 1384/24.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1760/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 24-ти състав, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3