Решение № 124 от 26.03.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 45/2025
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА
Цитирани разпоредби
- чл.216, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 81 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. Плевен, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500045 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1729/19.12.24 г по гр. Дело № 5072/24 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
„Витоша” № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Плевен, ул.
„Сан Стефано” № 3 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Е. Д. А. с ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. ***, следните суми: сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 776лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразили се в пропусната полза от нереализирано трудово възнаграждение за периода от 07.09.2023г. до 18.10.2023г., търпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е водено досъдебно производство №5098/2023г. по описа на РП-Плевен, прекратено с Постановление от 10.05.2024г., влязло в сила на 15.08.2024г., поради липсата на престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2024г. до окончателното изплащане 1 като Е ОТХВЪРЛИЛ исковете в останалите части до пълния претендиран размер неимуществени вреди от 5 000 лв. и за имуществени вреди, съизмерими с платена такса за регистрация на автомобил в размер на 74,40лв. и платена Екотакса в размер на 310лв., и за присъждане на законна лихва за периода от 14.08.2023г. до 14.08.2024г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Прокуратурата на РБ ,в която се възразява, че решението е нищожно, респективно неправилно и незаконосъобразно. Възразява се ,че РС – Плевен е постановил заплащане на обезщетение за претърпени вреди от индивидуални административни актове и в този смисъл компетентен да разгледа исковете е Административен съд – Плевен. Възразява се също така, че издадените актове от полицейските органи не са такива в обвързана компетентност и прокуратурата не може да се произнася по тях. Възразява се, че отнемането на свидетелство за правоуправление от прокуратурата е уредено в чл. 69а от НПК, но прокуратурата не е упражнила тези свои правомощия. Възразява се, че фактическият състав по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ предполага наличието на обвинение, а в случая на Е. Д. А. не е повдигано такова и същият не е привличан като обвиняем. Според въззивника фигурата на обвиняем възниква или с постановление по чл. 219 ал.1 или с протокол за първо действие по чл.
219 ал.2 от НПК. Следва да е посочено лицето с трите му имена и в какво се обвинява. Според въззивника другата страна не е привличана като обвиняем и нормата не следва да се тълкува разширително като се сочи съдебна практика в този смисъл. В случая само е образувано и водено досъдебно производство с оглед наличието на данни за извършено престъпление, тъй като токсикологична експертиза може да се назначи само в хода на наказателно производство. При условие на евентуалност се претендира и завишаване на размера на присъденото обезщетение.Спрямо А. не е повдигано обвинение, не е търпял мерки на процесуална принуда. Възразява се, че относно вреди, претърпени от отнемането на свидетелството за правоуправление, Пл РС не е компетентен да се произнася. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове като недопустими, респективно като неоснователни или, при условие 2 на евентуалност, да бъде намален размера на обезщетенията.
По делото е налице становище от ОД на МВР – Плевен в което се твърди, че въпреки липсата от процесуална необходимост от изрично заявяване за присъединяване на към подадената жалба, ОД – на МВР поддържа подадената жалба от Прокуратурата на РБ , тъй като решението обвързва с еднаква сила както Прокуратурата, така и ОД на МВР. Подкрепят се доводите и исканията във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претърпените вреди са доказани, а присъдените обезщетенията са справедливи спрямо събраните доказателства в първоинстанционното производство.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ и ОД на МВР- Плевен по ЗОДОВ, вида и характер на претърпените вреди и пропуснати ползи и обезвреда на първите по справедливост
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че се установява от приложеното досъдебно производство по пр.пр. №5098/2023г. по описа на РП-Плевен, че същото е било започнато при условията на чл.212, ал.2 от НПК за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК Видно е б и л о от съдържащите се в досъдебното производство Протокол о 14.08.2023г. за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и АУАН №986385/14.08.2023г., че на сочената дата в гр.Плевен, при управление на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ***, ищеца Е. Д. А. бил спрян от полицейски служители за проверка и след извършване на такава с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, същото отчело положителен резултат за употреба н амфетамин. Според отразеното в съставения Протокол, проверката започнала в 5.00ч 3 и приключила в 06.30ч. При това, на лицето бил издаден талон за изследване. С Протокол за медицинско изследване била взета кръвна проба. От съдържащата се в досъдебното производство справка от Дирекция „МОС“ от 18.08.2023г. е било че към датата на проверката ищеца е бил собственик на управлявания автомобил Установява се от приложения препис на Заповед за прилагане на принудителн административна мярка №23-0938-000453/14.08.2023г., че със същата е прието, че ищеца е управлявал автомобила си след употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което е било постановено отнемане на свидетелството за управлени на МПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, на основани чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Видно е било от удостоверяването с подпис на ищеца н същата Заповед (на л.39), че свидетелството за управление на МПС е било върнато на 02.10.2023г. Видно е било също така от представения препис на Заповед за прилаган на принудителна административна мярка №23-0938-000457/14.08.2023г., че спрямо ищеца е била приложена и принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.”б от ЗДвП, като е било постановено прекратяване регистрацията на автомобила му.
Установява се още, според РС, от приложеното досъдебно производство п пр.пр. №5098/2023г. по описа на РП-Плевен, че по същото не е било привлечено лиц в качеството на обвиняем и срока на разследване е бил продължаван с оглед необходимостта от изготвяне на назначената химическа експертиза. Разпитани са бил в качеството на свидетели полицейските служители, извършили проверката. Видно било от съдържащата се в прокурорската преписка токсико-химична експертиза от 18.04.2024г., че от извършените изследвания на предоставена кръвна проба от ищец Е. А. не е било установено наличие на наркотични вещества. Установява се също така според РС, че с Постановление на прокурор от 13.05.2024г. е било прекратено образуваното наказателно производство по горното досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление по НК. Същото е било връчено на ищеца н 08.08.2024г. срещу разписка. Видно е било от приложения препис на Заповед з прекратяване на трудов договор, издадена от „Николов Транс 2015“ ЕООД, че със същата е било прекратено трудово правоотношение на ищеца със сочения работодате за заемана длъжност „шофьор на самосвал“, при отбелязано основание – чл.71, ал.1 о КТ, позволяващ прекратяване без предизвестие на трудов договор, сключен със срок на изпитване. От представеното копие на Трудов договор №110/18.10.2023г., сключен между „Николов Транс 2015“ ЕООД и ищеца Е. А. е видно, че последния е бил назначен отново на длъжност „шофьор на самосвал“ при същия работодател, считано от 19.10.2023г., за неопределено време. От представения препис на Протокол з 4 извършена проверка от 09.10.2023г. по чл. 81 от ЗМВР е било видно, че на соченат дата полицейски служители са извършили проверка на автомобил, управляван о ищеца, завършила с констатация, че не са били намерени забранени от закона вещи От приложеното копие на вносна бележка от 12.06.2024г. се установява, че н сочената дата ищеца Е. А. е внесъл по сметка на ОДМВР Плевен сумата от 74,40лв. з първоначална регистрация на автомобила си.
Видно е било от приложените справка за съдимост и от Регистър на РП Плевен че ищецът не е осъждан и по отношение на същия няма неприключени наказателни производства. В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства ангажирани от ищеца. Свидетелката С.О.И е твърдяла пред съда, че живее на съпружески начала с ищеца. Излага, че към средата на месец август 2024г., след излизане за работа сутринта, ищеца й се обадил по телефон, обяснявайки, че бил спрян за проверка от полицаи, които направили тест за наркотици с положителен резултат, молейки я да отиде при него. Излага още, че когато отишла на мястото на проверката, ищеца бил задържан и го отвели в Окръжна болница, за да даде кръв з изследване. Твърдяла е, че след около един час и половина, ищеца се обадил да й каже, че бил задържан и след това не го чула до около 18.00 – 18.30 часа, когато отново й се обадил с молба да го прибере от Първо РУ – Полиция. Св. И. е твърд че когато отишла при него видяла тревожност и притеснение, каквито не бил проявявал от началото на връзката им, както и че няколко дни по-късно работодателят му го освободил от работа, т.к. длъжността му била шофьор и нямало как да я изпълнява вече. Пояснява, че до този момент, работата му винаги бил свързана с шофиране. Сочи, че бил започнал работа при този работодател от около месец преди това и колегите му все още не го познавали добре, поради което се притеснявал как щели да приемат случилото се, изпитвал неудобство. Твърдяла е приятелите им също разбрали за случилото се, имало отдръпване от тяхна страна ищецът не искал да излиза, затворил се в себе си. Твърди още, че след връщането на свидетелството за управление на МПС бил спрян отново за проверка от полицейски служители, които направили тест за употреба на наркотици като проявили при тов грубо отношение. След тази проверка не искал да шофира, а приятелката му го возел до работа и го прибирала вечер. Свидетелката И. излага още пред РС, че след случилото се се карали с ищеца за най-малките неща; бил постоянно напрегнат отдръпнал се от родителите й, т.к. те имали съмнения, а той изпитвал неудобство Сочи, че по същото време правели опити за бебе, които били неуспешни и отдавал това на свързаното със случилото се напрежение. Сочи също, че след прекратяване на 5 трудовия му договор разчитали само на нейната заплата. Свидетелят Р.А.Ш. е твърдял пред РС, че с ищеца били приятели от дълги години, но след случая с отчетената положителна проба за наркотици и отнемане на свидетелството за управление н МПС, ищеца се променил – затворил се в себе си, спрял да споделя с приятеля си; н се чували така често, както преди това. Сочи, че след връщането на книжката, той би спрян отново за проверка и тестван за употреба на наркотици, след което окончателно спрял да излиза. Твърди, че в общата им компания имало по далечни приятели, които имали съмнения, че положителния резултат за употреба на наркотици бил реален Ищецът му споделял, че на работа бил чул от колеги подхвърляния „наркоман“. кредитирал показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, кореспондират помежду си и не противоречат на други събрани в хода на производството доказателства.