Решение № 860 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330107844 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Н. С., ЕГН **********, от *****, против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет.2, ап.73Г, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № ***** г. По силата на договора, ищцата получила в заем сумата от 1500 лева. Договорната лихва била 40,32%, който формирал 180,28 лв., а годишният процент на разходите (ГПР) бил 49,36%. Освен описаните суми, заемателят следвало да заплати 395,08 лева неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение на паричните задължения измежду поръчител или банкова гаранция. Била начислена и такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит в размер на 592,62 лв. Всички средства, следвало да бъдат върнати с погасяването на 14 двуседмични вноски за периода от 01.02.2023 г. до 02.08.2023 г., всяка в размер на 190,57 лева. Твърди, че за периода 01.02.2023 г. – 02.06.2023 г., ищцата върнала сумата от 2523,79 лв., с която била погасена заемната сума, договорна лихва в размер на 180,28 лв., 361,18 лв. – неустойка и 482,33 лв. – такса експресно разглеждане. Моли да се има предвид, че ответникът е с променена правноорганизационна форма на АД. Сочи, че договорът е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т. 2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (заемна сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т. 1 ДР ЗПК и представляват ГПР (чл. 19, ал. 1 ЗПК). В него, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. Таксата и неустойката не са включени в ГПР, което означава, че размерът му е неправилно изчислен и не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Затова договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 10а ЗПК и не се дължи. Твърди, че договорната неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Нищожността се извлича от следните обстоятелства:

1

Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит, следва да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следва да представят на кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката е прекомерна. Няма предвидени по договора уговорки по които да се определи, кои са вредите, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Следва да се има предвид, че всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл. 19, ал. 1 и §1, т. 1 ДР ЗПК). Затова неустойката е начислена за покриване именно на тези разходи.

Неустойката е недействителна и на основание по чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които се покриват от ГПР и се надвишава размера на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва (чл. 19, ал. 4 ЗПК).

Неустойката противоречи на материалния закон - чл. 71 ЗЗД. Съгласно новелата, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения предсрочно. С неустойката в конкретния случай, се иска нещо друго - натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон. Неустойката противоречи и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения от заемателя, а с неустойката се заобикаля тази разпоредба и затова тя е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Предявява осъдителен иск за връщане на недължимо платените суми по нищожните клаузи за договорната лихва и неустойката.

С оглед гореизложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 294,18 евро – недължимо платена договорна лихва и неустойка по договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Заявява, че няма нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито пък предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Посоченият размер на ГПР в договора не нарушавал предвидената забрана. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Неустойката по своята същност представлява форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението.

Процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Ако заемополучателят добросъвестно беше изпълнил поетото договорно задължение и беше предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи посочените по-горе вреди. Твърди, че в случая разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания.

Претендираната неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата.

Периодът, за който е начислена неустойката е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за периода от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 2 не се претендира обезщетение за забава. Счита ищцовата теза, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричния заем е неоснователна и необоснована, като лишена от фактическа и правна обосновка. Таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, а именно при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. Ищцата е имала възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни, а искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси.

Именно защото таксата е цената на осъществена от ответното дружество насрещна престация - услугата по експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем - той е свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД.

Ето защо, и по аргумент на чл. 1, ал. 2 от Договора, услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, то поради стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора (чл. 19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК). Услугата по експресно разглеждане се извършва преди сключване на договора за кредит, поради което не може да се разглежда като такса по управлението или усвояването на кредита. Както понятието „усвояване“, така и „управление“, упоменати в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК ясно посочват, че става въпрос за действия след зараждане на заемното правоотношение, т.е. след сключване на договора за заем. Докато понятието „усвояване“ е сравнително ясно, то „управлението“ на кредита е тясно свързано предоставения портфейл средства и извършването на определени услуги по управлението на предоставените инвестиции. Тази такса покрива предоставянето на административни услуги като мониторинг на кредита /регистрация в определени бази данни и регистри/, изпълнение на определени операции от страна на кредитора за целите на оползотворяването или възстановяването на заема, предоставен на потребителя. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между ищеца И. Н. С. и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем ** № ***** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1500 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 2272,90 лв. на 14 двуседмични вноски, всяка в размер от 162,35 лв., с падеж на първата вноска на 01.02.2023 г. и падеж на последната вноска – на 02.08.2023г.

С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил получаването на заемната сума. Съгласно клаузата на чл.1, ал. 3 от договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане в размер от 592,62 лв. В клаузата на чл.5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 395,08 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на вноската е 190,57 лв., а размерът на задължението по договора е в размер от 2667,98 лв. Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия. От представената с молба от ответника справка /л. 45 от делото/за извършени плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата от 2523,79 лв., с която е погасена главница в размер от 1500 лв., договорна лихва в размер от 180,28 лв., неустойка в размер от 361,18 лв. и 482,33 лв.- платена по клауза – такса за експресно разглеждане.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 3 публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.