Решение № 294 от 30.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000201 по описа за 2023 година

Производство чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№1210/17.01.2023г. по описа на ВОС на ответника Г. К. П. ЕГН **********, с адрес в град Варна, подадена чрез пълномощниците му по делото адвокат Ани Колева и адвокат Г. А., ВАК.

Предмет на обжалване е решение №574/19.12.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №68/2022г. по описа на този съд, с което ответникът – настоящ въззивник Г. К. П. ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца „ГО ФОР КАТ“ ООД, ЕИК 203895549, седалище град Варна, сумата 26 000 лева, частичен иск от 142 377 лева, получени от ответника чрез банкови преводи по лична негова банкова сметка в периода 06.02.2018г. до 14.11.2019г., които представляват неотчетена в качеството му на довереник на ищеца, главница по неформален договор за поръчка за изкупуване на отпадъци от ЧЦМ /авт.катализатори/, на основание чл.284 вр.чл.79 ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 04.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението съгласно чл.86 ЗЗД, както и разноските по делото в общ размер на 2 790 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Според въззивника решението е неправилно, като при изграждането на мотивите на съда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като поддържа оспорването си на редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство и твърдението си за недоказаност на ищцовите твърдения за предоставени и неотчетени от ответника – бивш съдружник в дружеството парично средства, което аргументира подробно във въззивната жалба въззивникът моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и по същество отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира и присъждане на 1 разноски.

В подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна - ищецът „ГО ФОР КАТ“ ООД, ЕИК 203895549, чрез пълномощника си по делото адвокат М. М., ВАК, излага подробно коментара си по оплакванията на ответника, като аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано като му се присъдят и разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание всяка от страните, представлявана по пълномощие от съответен процесуален представител, поддържа оплакванията и доводите си по правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на уважения с обжалваното решение на първоинстанционния съд иск е претендираната от ищеца „ГО ФОР КАТ“ ООД, ЕИК 203895549, със седалище гр.

Варна, отговорност на ответника – довереник да възстанови предоставени му от ищцовото дружество - доверител и неотчетени като разходвани в периода 06.02.2018г. до 14.11.2019г. парични средства, чийто общ размер възлиза на сумата 142 377 лева.

Искът е предявен като частичен за сумата 26 000 лева, като се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 04.02.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Твърди се от ищеца, че от учредяването си през 2016 година дружеството е с предмет - дейност с отпадъци, събиране и транспортиране на катализатори, излезли от употреба ел. и електронно оборудване и др. Мажоритарният собственик и управител Г.

Г.ев извършвал цялата управленска дейност, а другите съдружници, сред които и ответника Г. П. се занимавали с оперативна и изпълнителска дейност по събиране, извозване и отчитане на отпадъците. Практиката на фирмата била да предоставя служебни аванси от банковата си сметка по личните банкови сметки на заетите лица, вкл. ответника и след изпълнение на конкретните задачи остатъкът следвало да бъде отчетен обратно на дружеството. Твърди се, че през 2019г. управителят установил липса на парични средства и материали, за които ответникът не могъл да даде смислено обяснение. Била извършена ревизия на банковата сметка на дружеството като било установено, че за периода от 06.02.2018г. до 14.11.2019г. не е извършван отчет на сделки от личната сметка на ответника Г. П.. Към дружеството оставали неотчетени общо 143 377 лева, представляващи остатък след приспадане на върнатите от ответника суми.

Ответникът в първоинстанционното производство и довереник в процесното мандатно правоотношение Г. К. П. организира своята защита на основата на следните твърдени факти: първо, ищецът „ГО ФОР КАТ“ ООД (доверителя) не води редовно счетоводство; второ, дейността на ищцовото дружество“ преработване на автомобилни катализатори” е в отклонение на издадения му лиценз за транспортиране и препродажба на цветни метали; трето, процесните средства са предадени и използвани от довереника за покупката на автомобилни катализатори, които доверителят механично преработва в прахообразна субстанция, която изнася в чужбина. На тази основа ответникът оспорва първоинстанционното решение като неправилно с оплакване, че първоинстанционният съд е бил предубеден и е изопачил доказателствата по делото.

2

Както страните, така и съдът са обвързани от предмета на правния спор, който в процесния случай се подчинява на дадената в чл. 280-чл.292 ЗЗД уредба на мандата, и по-специално на разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД. Ето защо проверката за релевантността на обстоятелствата, с които ответникът лансира защитата си срещу исковете за връщане на предадените му от ищеца парични средства за покупката на използваните в дейността на последния “автомобилни катализатори” следва се цени от позицията на законовите критерии – 1 ) довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка за разходването на доверените му средства”; и 2) довереникът е длъжен да предаде на доверителя полученото от него в изпълнение на поръчката.

Между ищцовото дружество „ГО ФОР КАТ“ ООД и ответника Г. К. П. в периода 2016-2019 година се е развило мандатно правоотношение с предмет закупуване на автомобилни катализатори, за изпълнението на което в исковия период февруари 2018 - ноември 2019 година доверителят (ищецът) е предоставил по банков път на довереника (ответника) суми в общ размер на 252 367 лева, от които 109 990 лева обратно са възстановени от доверителя по банковата сметка на доверителя. Тези обстоятелства не са спорни и са признават от страните по делото. Установени са и от заключението на изслушаната по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза.

Спорът е фокусиран върху остатъчното салдо от 142 377 лева, за които ищецът твърди липса на отчетност и на тази основа претендира задължение за тяхното възстановяване от ответника (като искът е предявен в частичен размер от 26 000 лева).

Защитната теза на ответника, че процесните средства са вложени за закупуване на катализатори, които ищецът преработва чрез механичното им смилане в прахообразна субстанция, експортирана в чужбина, не е подкрепена с доказателства, при все, че тези твърдения се отнасят до сделки за износ, които по своето естество са подчинени на специален режим на документиране, митнически и граничен контрол от страна на властите на държавите на изпращача и получаващата страна. В този контекст, документирането и отчетността на така твърдяната от ответника дейност на ищеца, не е и не може да зависи единствено от волята на последния и от нередовно воденото от ищеца счетоводство. Ответникът не е проявил съответната процесуална активност - не е ангажирал доказателствени искания, в това число и не е потърсил съдействието на съда, за да се снабди с доказателства относно твърдяната от него дейност по експорт на произведената от доверителя прахообразна субстанция, добита от предадените му от довереника в изпълнение на поръчката автомобилни катализатори. Свидетелските показания, дадени от посочения от ответника свидетел В.Карталов относно преработката от ищеца на автомобилни катализатори, не са подкрепени от доказателства за техния експорт като прахооразна субстанция, нито сочат складова наличност на такава субстанция. Главната защитна теза на ответника, че доверените му парични средства са вложени в автомобилни катализатори, от които ищецът е произвел и експортирал прахообразна субстанция, е напълно дискредитирана в доказателствения процес и съдът не може да бъде упрекван за недоказаността на твърденията на ответника. Съдът дължи да разгледа доказателствата на страните в тяхната съвкупност, а не изолирано едно от друго, и съобразно тяхната релевантност за спора да направи своите доказателствени изводи.

На следващо място, следва да отбележи, че процесните дванадесет броя протоколи, представени в първоинстанционното производство от ответника (на л.5061), не отговарят на критерия за “сметна отчетност” относно разходването на паричните средства, доверени за покупката на автомобилни катализатори, необходими, според твърденията на ответника, за добиването на експедитираната от ищеца 3 прахообразна субстанция. В предметно отношение, изпълнението на задължението по чл.284, ал.2 ЗЗД за “даване на сметка” се разграничава от задължението за “предаване на полученото в изпълнение на поръчката”. В случая ответникът не е представил отчетни доказателства за разходваните от него парични средства, предадени му от ищеца във връзка с изпълнението на поръчката. Доказването на разхода на доверените за целите на поръчката средства следва да се извърши с разходно-оправдателни документи, които носят подписа и на лицата - крайни получатели на тези парични средства и които удостоверяват основанието на платежната операция, в която тези средства са използвани. Процесните дванадесет протокола не носят такива изявления и не изпълняват законовия критерий за отчетност. Ето защо оплакването, че първоинстанционният съд е изопачил доказателствата, се преценява като необосновано от фактическа и правна страна.

Ответникът - довереник в процесното мандатното правоотношение не ангажира и не представя доказателства относно съществуването на платежни операции за покупката на автомобилни катализатори, в които са вложени доверените му от ищеца парични средства. Ответникът не ангажира и не представя доказателства в подкрепа на твърденията, че ищецът осъществява незаконна дейност под формата на “преработка на доставените му в изпълнение на поръчката автомобилни катализатори в прахообразна субстанция, която изнася в чужбина” , и съответно на това, за покупката, предаването, преработката на закупените в изпълнението на поръчката автомобилни катализатори, както и за експорта на добитата от тях прахообразна субстанция, липсва счетоводно отразяване.

Въз основа на горното настоящият въззивен съдебен състав намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Отчетността в изпълнението на мандата включва както разходването на поверените материални ценности, така и придобитите такива срещу техния разход. Процесуалното положение на доверителя в условията на спорност в отчетните отношения с довереника е функция на материалноправното положение на доверителя, определено в чл.284, ал.2 ЗЗД, с израза “да даде сметка и предаде полученото”. Съдът няма правомощията да се намесва в отчетните отношения между довереника и доверителя в начина на оформяне и представяне на “сметката” и на “предаване на полученото”. Доказателствената тежест за установяване на релевантните за тази отчетност факти се носи от доверителя и съобразно правилата на доказателствения процес, изведени в ГПК, доказателствените изводи на съда са функция на доказателствата. Проверката във въззивното производство за обосноваността на доказателствените изводи не може да напусне очертаната от посочените и представени по делото доказателствена рамка.

Съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с изложените в първоинстанционното решение мотиви и формулирания краен извод за основателност и доказаност на предявения иск, изисква неговата подкрепа.