Определение № 1189 от 24.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело № 20261100201299 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Министерство на културата, представлявано от министър М.Б. / такъв към дата на подаване на жалбата – 11.02.2026г. / срещу постановление от 29.01.2026 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура по пр. пр. № 945/2021 г., с която на основание чл. 243, ал.

1, т. 1 вр. чл.24.ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3286 Зм-98//2021 г. по описа на ГДНП, водено за извършено престъпление по чл. 220 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че постановлението е немотивирано, постановено е при непълнота на събрания доказателствен материал и без да е проведено пълно и всестранно разследване на всички пряко и косвено относими факти и данни за изясняването на причинно-следствената връзка и наличието на събрани данни за допуснати нарушения или отклонения от нормативните изисквания. Неправилен е и извода на прокурора, че деянието по чл.220 аз. 1 от НК не е осъществено от обективна и субективна страна. Изводът в постановлението. че не осъществен състав на престъпление по чл.220 ал.1 НК не е подкрепен с достатьчно доказателства. Не е било изследвано обстоятелството, че е извършен акт на имуществено разпореждане с активи. собственост на търговското дружество без решение на едноличния собственик на капитала. Поддържа се, че неизгодността на договорите произтича от забраната за сключването им поради липса на решение на едноличния собственик на капитала.

Съдът, след като се запозна с материалите по досъдебното производство и доводите на жалбоподателя, намира следното.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу акт на прокурор, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Досъдебното производство е образувано по повод сигнал от Б.Б. министър на културата, в който се твърди за допуснати съшествени нарушения от Н.М. - управител на ФС "ВРЕМЕ" ЕООД, ЕИК 831908276 при отдаване на имоти без спазване на нормативно определени процедури, липса на документи и разрешение за едноличния собственик, в т. ч. отдаден под наем хотел в гр.

Черноморец 2015г. на „Скай инвест 2“ ООД за десет годишен период срещу извършване на ремонт, в следствие на което за ТД са настъпили финансови вреди.

С атакуваното постановление прокурорът е приел, че от доказателствата по делото, не може да се направи извод, /предвид състоянието на имотите, отдавани под наем/, че инкриминираните договори с могло да бъдат сключена при по-изгодни условия. Действия на управителя на ФС „Време“ ЕООД могат да бъдат преценени като престъпление по чл. 220 НК, ако към датите на сключване на договора е съществувала възможност те да бъдат сключени при по-добри условия, но доказателства за това в хода на разследването не са събрани. Посочва, че не са събрани и доказателства за реално претърпени от дружеството вреди, т.е. че сключването на договорите е довело реално до намаляване на активите или увеличаване на пасивите на дружеството.

В хода на производството са разпитани в процесуалното качество на свидетели Н.М., П.П., П.В., С.А., събрани са писмени доказателства и доказателствени средства, назначени са и са изготвени оценителни експертиза.

Фактическата обстановка по делото е установена от прокурора въз основа на събраните доказателства, приетите от прокурора за установени факти и фактически обстоятелства са безспорни /не се оспорват и от жалбоподателя/, поради което настоящият съдебен състав не намира основание да ги преповтаря.

При така установената фактическа обстановка по делото, прокурорът при СГП е формирал изводи от правна страна, че макар по делото да са извършени всички необходими и възможни действия по разследването, с оглед установяване на фактите и обстоятелствата с правно значение, не са били събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, /предвид състоянието на имотите, отдавани под наем/, че инкриминираните договори с могло да бъдат сключена при по-изгодни условия.

Съдебният контрол по чл. 243, ал. 6 от НПК е за законосъобразност и обоснованост на постановлението. Съдът не замества преценката на прокурора, а проверява дали изводите му следват от доказателствата и закона.

Съдът установи, че крайният правен извод на проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, е правилен, като в допълнение намира, че следва да отбележи и следното:

В жалбата се твърди, че са сключени договори са неизгодни, тъй като същите са сключени в нарушение на закона – „…без спазване на нормативно определени процедури, липса на документи и без разрешения на едноличния собственик…“. Последното обстоятелство безспорно се 2 установява от събраните по делото доказателства. Една сделка може да е изгодна или неизгодна само тогава, когато е действителна. В случая, ако инкриминираните договори са сключени в нарушение на закона, то те са недействителни по отношение на принципала на дружеството /Министерство на културата/, който разполага с възможността по гражданскоправен ред да иска обявяването им за недействителни. Законосъобразното тълкуване на понятието „неизгодна сделка“ по смисъла на чл.220 ал.1 от НК и в двете хипотези предполага винаги действителна сделка /в т.см. Решение №180/ 23.01.2018г. на ВКС по НД № 571/2017г. на ІІІ НО на ВКС/. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че престъплението по чл.220 ал.1 от НК / за което е водено разследването / не е осъществено от обективна страна, доколкото по делото се установява, че сключените сделки са недействителни по отношение на Министерство на културата /сключени са без разрешение Министерството в качеството му на едноличен собственик на капитала на ФС „Време“ ЕООД /, а както бе посочено по-горе понятието „неизгодна сделка“ по смисъла на чл.220 ал.1 от НК и в двете хипотези предполага винаги действителна сделка.

В заключение съдът намира, че обжалваното постановление е подробно мотивирано, анализира събраните доказателства и съответства на закона, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 29.01.2026 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура по пр. пр. № 945/2021 г., с която на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.24.ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3286 Зм-98//2021 г. по описа на ГДНП, водено за извършено престъпление по чл. 220 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3