Решение № 184 от 30.12.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Габрово, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря В.а М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200327 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 – чрез ст. юрк. А. Ц., против Наказателно постановление № ВТ-007238 от 25.03.2025 година на Началника на ТО Русе при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател са наложени следните имуществени санкции:

- 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

- 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 5, ал.4 от ЗПК.

- 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 11, ал.1, т.15 от ЗПК.

В жалбата се моли за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление на водещо място поради неизвършване и на трите вменени деяния. По-конкретно касателно нарушението по чл. 10а, ал.2 от ЗПК е декларирано възражение, че събираните такси се отнасят до извънредна дейност на банката във връзка с конкретно желание на клиента. Заявено е също така и че нарушението по чл. 5, ал.4 от ЗПК, свързано с използван 1 неразрешен размер на шрифт, почива на изцяло субективни и несигурни възприятия, а и независимо от това текстът е лесно четим и разбираем. Освен това се твърди и че в Общите условия към изследвания договор за потребителски кредит има клауза, съответстваща на задължението по чл. 11, ал.1, т.15 от ЗПК. Освен това е декларирано възражение и че „Банка ДСК” АД е била лишена от право на защита поради отказ да и бъдат предоставени материалните носители на информация, касаещи процесните нарушения.

Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание от страна на „Банка ДСК” АД е депозирано писмено становище, с което по изложените в жалбата доводи се поддържа искането за отмяна на атакувания санкционен акт.

Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не се представлява. От страна на упълномощен процесуален представител - юрк.

Ралица Мариянова, е депозирано писмено становище, в което се моли за цялостно потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление поради безусловната доказаност на изследваните нарушения и правилно фиксирани размери на имуществени санкции. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, съобразно предоставените на Началника на ТО Русе правомощия по чл. 55, ал.2 от ЗПК посредством Заповед № 1137 от 29.01.2025 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

В изпълнение план-програмата на КЗП, на 03.12.2024 г. служителите на АНО Д. Б. и Н. С. посетили стопанисвания от „Банка ДСК” АД офис на ул.

„Николаевска” № 17 в гр. Габрово. Преди легитимация свидетелката Д. Б. поискала да и бъде отпуснат потребителски кредит в размер на 1 500 лева за срок от шест месеца. Ангажираният с искането банков служител заявил, че 2 предоставяните потребителски кредити са с минимален срок на погасяване 18 месеца, като впоследствие и предоставил в табличен вид обща информация по зададените параметри на заема. Д. Б. избрала потребителски кредит „Стандартен КТП“ и поискала да получи проекто- договор, при което служителят и предоставил за подпис преди това набор от документи.

След легитимиране Д. Б. и Н. С. пристъпили към проверка и установили, че дължима при отпускане на кредита е единствено т.нар. такса „Административни дейности по разглеждане на искане на кредит“. Същата съгласно т.19.1.1 от предоставения за подпис Договор за кредит за текущо потребление възлизала на 100 лева и се събирала за „действия по оценка на платежоспособност и платежоотговорност на клиента, съдлъжниците и поръчителите /проверки в публични регистри, изготвяне на рейтинг, включително въз основа на източника на доходи/ в зависимост от размера на искания кредит. Таксата се събира след одобрението на искането за кредит и не подлежи на връщане, вкл. и при упражняване правото на отказ.“ Банковият служител заявил също така на Д. Б. и Н. С. и че към 03.12.2024 г. такава такса не се дължи за потребителски кредити, с които се рефинансират кредити от други търговски банки и при сключени договори онлайн. Проверяващите установили още и че тази такса „административни дейности“ се дължи само от одобрени за отпускане на кредит потребители, изисква се в деня на усвояването му и при неплащане се начислява към размера на дълга.

Освен това Д. Б. и Н. С. констатирали и че с т.19.1.2 от предоставения за подпис Договор за кредит за текущо потребление на кредитополучателя е вменено да заплаща такса при предоговаряне на кредита по негова инициатива съгласно действащата към този момент Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на „Банка ДСК” АД. След запознаване с нейното съдържание на актуалния сайт на банката проверяващите установили, че към 03.12.2024 г. при предоговаряне на кредити в лева по инициатива на клиента се събират следните такси:

Лихвен процент 0,5 върху остатъка от кредита за предоговаряне, мин. 50 лева;

Падежна дата – без такса;

Други условия, различни от лихвен процент и падежна дата – 60 лева.

Изискването на „Банка ДСК” АД за заплащането на т. нар.

3

„административна такса“ и на тези при предоговаряне на кредита Д. Б. и Н. С. квалифицирали като нарушение по чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Освен това проверяващите преценили и че предоставените им стандартен европейски формуляр и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление са с размер на шрифта по-малък от 12, както и че в Договора за кредит за текущо потребление не се съдържа информация за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключването на договора за кредит и начините за неговото променяне, в разрез съответно с чл.

5, ал.4 и чл. 11, ал.1, т.15 от ЗПК.

За така установените общо три нарушения Д. Б. и Н. С. съставили против юридическото лице – жалбоподател в отсъствие на негов представител въпреки надлежно получена покана АУАН № 007238/13.02.2025 г. Въз основа на него е издадено и атакуваното Наказателно постановление, получено от представител на жалбоподателя на 11.04.2025 г., като на 25.04.2025 г. е подадена и настоящата жалба против него.

От фактологична гледна точка спор между страните няма, като по делото са приложено заверени копия на всички относими по случая документи, като на водещо място съдът намира за неоснователно възражението на „Банка ДСК” АД за нарушено право на защита от страна на АНО. Неговата мотивировка е свързана с непредставяне на документите по случая въпреки надлежно изискване, но на преден план АНО няма такова задължение, а и също така в хода на настоящото съдебно производство абсолютно всички материали са на разположение на страните. Отделно от това, но не по-малко важно, касае се за типови материални носители на информация със стандартно и утвърдено от самата банка бланкетно съдържание, респ. жалбоподателят е наясно какви документи са били предмет на изследване от АНО. В този ред на мисли и процесуален порок в претендирания смисъл категорично не е налице.

А въз основа на съвкупен доказателствен анализ и въз основа приложимите разпоредби съдът прави следните правни изводи:

- по отношение нарушението по чл. 10а, ал.2 от ЗПК

С този текст на кредитора е забранено да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От друга страна в т.19.1.1 от приложеното по делото и представено за подпис на 4 свидетелката Д. Б. заверено копие на Договор за потребителски кредит е вписано следното: „Административни дейности по разглеждане на искане на кредит: 100 лева. Събира се за действия по оценка на платежоспособност и платежоотговорност на клиента, съдлъжниците и поръчителите /проверки в публични регистри, изготвяне на рейтинг, включително въз основа на източника на доходи/ в зависимост от размера на искания кредит. Таксата се събира след одобрението на искането за кредит и не подлежи на връщане, вкл. и при упражняване правото на отказ.“ Съгласно т.19.1.2 от същия Договор за кредит за текущо потребление на кредитополучателя е вменено да заплаща такса при предоговаряне на кредита по негова инициатива съгласно действащата към този момент Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на „Банка ДСК” АД“. Безспорно също така и след запознаване с нейното съдържание на актуалния сайт на банката Д. Б. и Н. С. са установили и заявиха пред съда, че към 03.12.2024 г. при предоговаряне на кредити в лева по инициатива на клиента се събират следните такси:

Лихвен процент 0,5 върху остатъка от кредита за предоговаряне, мин. 50 лева;

Падежна дата – без такса;

Други условия, различни от лихвен процент и падежна дата – 60 лева.

Словесното тълкуване на изследваните две разпоредби и реалното им приложение мотивират съда да приеме, че посредством тях от страна на „Банка ДСК” АД е допуснато нарушение именно по чл. 10а, ал.2 от ЗПК, доколкото и двете такси се събират за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Първата от тях, т. нар. такса „административни дейности“, според жалбоподателя се събира с цел най – общо оценка платежоспособността на клиента посредством различни проверки.

Същевременно обаче тя реално се събира само и единствено от лицата, чието искане за кредит е одобрено, в деня на отпускането му, а не от всички кандидатствали, което противоречи на посочената в самия договор нейна правна природа. Ако тази такса действително се събираше с посочената от „Банка ДСК” АД цел, то тя би била дължима от всички кредитоискатели, а не само от одобрените за получаване на заем. В дадения случай от съдържанието н а изследвания договор въобще не става ясно какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в услугата, за която кредитополучателят следва да заплати такса в определен размер. Ето защо безспорен е изводът, че 5 посочената административна такса по същество се явява прикрита такса за действия, свързани единствено с усвояване и управление на кредита, тъй като се начислява само при отпускане на кредит и в момента на подписване на договор.

Абсолютно идентично становище извежда настоящия състав и касателно дължимите при предоговаряне на кредити в лева по инициатива на клиента такси. Предоговарянето на конкретен потребителски кредит по почин на потребителя е възможно най-типичното действие по неговото управление, противно на възражението в жалбата. Именно това действие позволява подобро организиране на предоставения заем от страна на потребителя. Без правно значение е също така какъв ресурс ангажира „Банка ДСК” АД при това надлежно желание на кредитополучателя, доколкото законодателят е изключил възможността то да води до заплащане на каквито и да е такси. Това е нормално развитие на конкретно правоотношение и чл. 10а, ал.2 от ЗПК императивно забранява за него да се начисляват допълнителни такси. Съвсем отделен е въпросът ако се установи съществуването на някаква злоупотреба с права, което е различна хипотеза с други подлежащи на изследване обстоятелства. Банката обаче натоварва неправомерно обаче с тази такса абсолютно всички свои клиенти при желано предоговаряне на кредита, респ. никой не изследва въпроса за добросъвестност. А така тази такса придобива съвсем различен характер, изцяло забранен по гореизложените съображения.