Решение № 1499 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100511056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20096739/07.07.2023г., постановено по гр.д. № 45906/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Ц. Л., в качеството му на наследник на В.Н. А.а, починала на 26.06.2015 г., обективно съединени осъдителни искове за заплащането на следните суми, а именно: сумата от 3526,07 лв. за доставена в периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******; сумата от 436,09 лв. лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 31.10.2017г. до 16.09.2020г., както и суми за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.08.2017г. – м.04.2019г. – 39,51 лв. главница и 7,96 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.10.2017г. до 16.09.2020г. и законната лихва върху главното вземане от 24.09.2020г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е разпределена и отговорността за разноските в исковото производство.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 25029939/25.07.2023г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. П., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Н. Ц. Л., в качеството му на наследник на В.Н. А.а, обективно съединени осъдителни искове. В жалбата се излага становище за неправилност на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорва се като противоречащ на събраните по делото доказателства изводът на първоинстанционния съд, че В.Н. А.а (наследодател на ответника по делото) не е собственик или ползвател на топлоснабдения имот, респективно не е клиент на топлинна енергия. С оглед на изложеното, се 1 отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. Ц. Л., чрез адв. Д., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба вх.№ 25035030/20.09.2023 г., с който се изразява становище за нейната неоснователност, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, 2 ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Оплакванията, направени с въззивната жалба, за порочност на първоинстанционния съдебен акт, се отнасят именно до установяване наличието на горепосочената първа предпоставка за основателност на исковите претенции. Въззивният съд намира изложените от въззивника оплаквания в тази връзка за неоснователни поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е представен Договор за продажба на държавен имот съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, от който се установява, че на 20.12.1975 г. А.А.Г. и Н. А. Г. са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, а именно: Апартамент № *******, с площ от 63,80 кв.м.

Представено е и Удостоверение изх. № 68-00-1010/28.07.2015 г., издадено от „Географска информационна система - София“ ЕООД, съгласно което стар адрес – ж.к. „*******“, бул. „*******, блок 26 е идентичен със следния настоящ адрес: ж.к. „*******“ II, блок 226.

По делото са представени Удостоверение за наследници № 004557/26.07.2011 г. и Удостоверение за наследници № 8087/16.12.2013 г., от които е видно, че Н. А. Г. (починал на 10.01.1999 г.) и А.А. Г.а (починала на 20.02.2005 г.) са оставили за техен единствен наследник по закон дъщеря им В.Н. А.а.

По делото е приложено и Удостоверение за наследници № 5136/05.11.2020 г., от което се установява, че В.Н. А.а е починала на 26.06.2015 г. (преди процесния период) като е оставила за свой наследник по закон Н. Ц.

Л..

Съгласно трайната съдебна практика последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или 3 възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му – така Решение № 80/03.05.2018 г., постановено по гр.дело № 2560/2017 г., IV Г.О. на ВКС.

От горепосочените доказателства не се установява ищецът да е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между него и наследодателя на ответника В. А.а, а и между него и самия ответник Н. Л..

От ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че Н. А. Г. и А.А. Г.а са придобили през 1975 г. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, а именно: Апартамент № *******. От представените удостоверения за наследници по делото е видно, че Н. А. Г. е починал на 10.01.1999 г., а А.А. Г.а е починала на 20.02.2005, като са оставили за свой наследник В.Н. А.а.

Последната е починала на 26.06.2015 г., която дата е преди процесния период – м.05.2017г. до м.04.2019 г., като е оставила за свой наследник ответника Н. Ц.

Л..

От представените пред Софийски районен съд писмени доказателства не може да се направи извод, че В.Н. В. е била собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот, тъй като не се установява по категоричен начин идентичността между него и описания имот в придобивното основание на Н. и А. Г.и. Това е така, тъй като ищецът в исковата си молба е посочил, че топлоснабденият имот е апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******“ бл. *******, а от представения по делото договор за продажба на държавен имот се установява, че наследодателите на В. А.а – Н. и А. Г.и са придобили правото на собственост върху различен недвижим имот, а именно:

Апартамент № *******, находящ се в гр. София, ул. „*******. Приложеното към исковата молба Удостоверение изх. № 68-00-1010/28.07.2015 г от ГИС не променя горния извод, доколкото същото удостоверява идентичност между други адреси, а именно, че стар адрес ж.к. „*******“, бул. „*******, блок 26 е идентичен с нов адрес ж.к. „*******“ II, блок 226. Същевременно, по делото не са представени други доказателства, установяващи идентичност между блок 1 и блок 226 в гр. София, ж.к. „*******“.

По делото ищецът не е ангажирал други доказателства, от които да се направи категоричен извод, че В. А.а е притежавала правото на собственост или на ползване върху процесния имот, което да премине по силата на наследствено правоприемство върху нейния наследник – ответника Н. Л..

В допълнение следва да се посочи, че съобразно доказателствата по делото В. А.а е починала на 26.06.2015 г., която дата е преди процесния период 4

– м.05.2017г. до м.04.2019 г. В тази връзка ищцовото дружество не е изложило твърдения, че ответника Н. Л. е притежавал качеството клиент на топлинна енергия през този период с оглед горепосочените законови разпоредби и съдебна практика, респективно, че същият е материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Поради изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените срещу Н. Ц. Л., в качеството му на наследник на В.Н. А.а, искови претенции, поради което подадената от „Топлофикация София“ ЕАД въззивна жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.