Решение № 187 от 15.07.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Дупница, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20241510200491 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-5310-000311/17.05.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, ВПД със Заповед № 8121К4957/22.04.2024 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Г.

Г. Ш., с адрес: гр.Д., ул."Л." № **, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно от санкционирания водач. Излагат се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна в цялост на НП, алтернативно се прави искане за намаляване на наложените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи в нейна подкрепа, пледира за отмяна на НП, алтернативно за изменение чрез намаляване на наложените наказания до предвидения в закона минимален размер.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В писмена молба до съда, подадена чрез редовно упълномощен юрисконсулт, взема становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на евентуално претендираното от жалбоподателя адв. възнаграждение. Претендира на свой ред разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 06.05.2024 г., около 00:52 часа, в с. Усойка, общ. Бобошево, на ПП 1 Е-79, при км.

339+100 м., в посока към гр. Дупница жалбоподателят Г. Ш. управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ******. В същото време полицейските служители – З. и В., мл. автоконтрольори в група КПДГПА при ОДМВР-Кюстендил били на смяна и осъществявали контрол по ЗДвП, като забелязали приближаването на автомобила, който се движел бързо.

Свидетелят З., който бил със светлоотразителна униформа на пътя подал сигнал по образец със стоп палка за спиране на автомобила за проверка, който водачът възприел, но не спрял, а продължил движението си в указаната посока с висока скорост. Двамата полицейски служители последвали автомобила на водача със служебния си автомобил, като го настигнали преди с. Джерман, общ. Дупница, на път Е-79, км. 335+700 м., където подали светлинен и звуков сигнал за спиране на водача, на който същият веднага се подчинил и спрял на пътното платно. След установяване самоличността на водача на същият била извършена проба за алкохол с техническо средство – дрегер, която била положителна. На същия били съставени от свидетели 2 броя АУАН. Единият АУАН бил съставен във връзка с установената с техническо средство употреба на алкохол от водача, като с него било иззето и СУМПС на водача. Отделно от това св. Р. З. съставил другия АУАН в присъствието на водача и на свидетеля А. В., за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като АУАН бил подписан и връчен на жалбоподателя срещу подпис, без възражения, както и е подписан след издаването му от полицейските служители.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-5310-000311/17.05.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, ВПД със Заповед № 8121К-4957/22.04.2024 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Г. Г. Ш., с адрес: гр.Д., ул."Л." № **, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание полицейски служители - свидетелите З. и В., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. и служебно изисканите от съда, всички приобщени след прочитането им по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Съдът приема с доверие изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят в голяма степен от приложените по делото документи, не съдържат някакви драстични противоречия и са логични, последователни и ясни. Не са налице драстични и съществени несъответствия в разказа им за събитията или относно тяхната хронологичност. Липсват данни за някакви предходни влошени взаимоотношения или предубеденост на полицейските служители към жалбоподателя. И двамата свидетели изцяло добросъвестно излагат пред съда данни за съдействието, което е указал жалбоподателя при 2 проверката и за незабавното му спиране при подадения му по-късно светлинен и звуков сигнал след настигането му от патрулния автомобил. От писмените доказателства се установяват обстоятелствата във връзка с извършената проверка на пътя и преследването на автомобила управляван от жалбоподателя, както и за миналите нарушения на същия по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно и изцяло да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължимата по закон цялостна служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма. Същите съдържат абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено ясно както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП.

В случая от събраните и анализирани подробно по-горе гласни и писмени доказателства се установява, че с отказа си да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при подаден предварително от униформен служител на МВР, по образец, ясен и недвусмислен сигнал за спиране към него, жалбоподателят е реализирал от обективна страна деяние представляващо административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Същото е било реализирано и довършено още с възприемането на подадения сигнал със стоп палка и явното неподчиняване на водача на подадения му ясен сигнал от контролните органи при преминаване покрай тях в посочения пътен участък в с. Усойка със значителна скорост. По-късно същият след последване и настигане от полицейските органи и след подаден светлинен и звуков сигнал чрез системите, с които безспорно е бил оборудван обозначеният с опознавателни знаци на МВР патрулен автомобил „Шкода Рапид“, с рег. № СВ5438НР сам е спрял и е съдействал за извършената му проверка по документи и за алкохол, която проба е била положителна. Именно последното според съда е било и основната причина водачът възприемайки ясно подадения му по образец от униформен служител сигнал за спиране със стоп палка да не се подчини и да се опита да продължи движението си със същата висока скорост и евентуално да осуети проверката с техническо средство от контролните органи на РУ-Дупница.

Съгласно текста на чл. 103 от ЗДвП – „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“ От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при пряк умисъл. Това се установява от безспорно доказаното му целенасочено поведение непосредствено след подаване на сигнал със стоп палка по образец към него от униформен служител на МВР. Нарушителят напълно съзнателно и по 3 свое желание, като правоспособен водач и пълнолетно лице е направил опит да избяга от органите на МВР, като е предприел продължаване на движението си напред в указаната посока на разстояние от почти 4 километра след което е бил застигнат и спрян от преследващия го с включен светлинен и звуков сигнал полицейски автомобил, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, тъй като умишлено не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение и така не е изпълнил указанията със стоп палка дадени му от контролния орган.

Съгласно чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:

Т. 4 откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“

Съдът намира, че наложените на жалбоподателя кумулативни наказания за нарушението на чл. 103 от ЗДвП са определени неправилно в законоустановения максимален размер. Тези размери на наказанията са необосновано високи и категорично неадекватни и несъответни на обществената опасност на деянието и дееца, който е млад човек, без множество нарушения по ЗДвП и без друго такова по чл. 103 от ЗДвП, видно от приложената справка за нарушител/водач - л. 10-11 от делото.

Съдът приема, че правилно и справедливо, респ. съответно на посочените обстоятелства би било налагане на наказание „глоба“ в среден размер от 100,00 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, вместо неправилно определените наказания в максимален размер от АНО . За да се гарантира постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН, съдът приема, че наложените от АНО две кумулативни наказания следва да се редуцират наполовина. Такива по вид и размер наказания могат да помогнат за коригиране поведението на водача в бъдеще, както и да послужат като ясен знак към останалите водачи на пътя. В същото време няма как да се толерира от съда и опита на водача да избегне проверка за алкохол с техническо средство, която в случая е била положителна и същият е бил наясно с предварителната употреба на алкохол. Това негово поведение обуславя определяне на санкцията на водача над минималния, а именно в средния предвиден в закона размер за всяко от кумулативните две административни наказания.

Липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а и формално разпоредбата на чл. 189з ЗДвП забранява това, съгласно практиката на АС-Кюстендил.

Като намери за неоснователни възраженията в жалбата относно липсата на реквизити в АУАН и в НП, както и относно компетентността на полицейските служители, съдът намери, че са налице единствено основания за изменение на наказателното постановление, в частта относно размера на наложените кумулативно наказания.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предявената своевременно претенция за разноски от страна 4 на процесуалния представител на АНО с депозираната по делото молба съдът приема, че в полза на тази страна се дължат следните разноски:

Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗАНН и чл. 25а, ал.3 от НПП, жалбоподателят принципно следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Кюстендил юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 50,00 лева, доколкото АНО е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, без явяване в съдебно заседание и делото не е с голяма фактическа и правна сложност. В случая с оглед изменението на НП на въззиваемата страна се дължат разноски по посочения ред, но в намален на половина размер - 25,00 лева, която сума е съответна и реципрочна на размера на наложеното след изменението на НП административно наказание – „глоба“, в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца .

Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5310-000311/17.05.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, ВПД със Заповед № 8121К4957/22.04.2024 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Г.

Г. Ш., с адрес: гр.Д., ул."Л." № **, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложените кумулативни наказания, съответно на: „глоба“, в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца.