Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3085 от 18.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4548/2023
Вид
Решение № 3085
Подписан
18.06.2025
Състав
Петър Милков Милев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 3 и 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 и 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 435 · Кодекс за застраховането
  • чл. 469 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3085 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330104548 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Г. Г., ЕГН **********, срещу „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Синево България“ ЕООД, ЕИК 200788296, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер от 5000 лева, изразяващи се в несъобщаването на ищцата на факта за неверния резултат веднага след неговото узнаване и дългия период, в който не е уведомена за грешката, в причинени тревоги от поставената в резултат на изследването диагноза „захарен диабет“, предприемане на действия за лечение, влошаване на психическото състояние, получаване на паник атаки и страхова психоза, както и обезщетение за имуществени вреди в размер от 602,66 лева, изразяващи се в разходи за прегледи, изследвания, закупуване на лекарства, хранителни добавки и измервателни уреди, които вреди били претърпени от Д. Г. Г. вследствие на неверен резултат от направено при ответното дружество изследване на кръв с неизправна машина/техника на 10.01.2023 г. в лаборатория Синево – 22 Лаборатория Пловдив РЕЦ в ****************, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /29.03.2023 г./ до окончателното им изплащане.

Ищцата поддържа, че във връзка с появил се обрив по кожата на ръцете й на 10.01.2023 г. посетила „Лаборатория Синево – 22, Лаборатория Пловдив РЕЦ“, находяща се в ****************, като й било направено изследване на гликиран хемоглобин с проследяване на кръвна захар и инсулин с натоварване. Твърди се, че на 10.01.2023 г., следобед излязъл резултатът от направеното в същия ден преди обед изследване за гликиран хемоглобин, а 1 именно – 8.24 за кръвна захар. В късния следобед на същата дата ищцата отишла с резултата за консултация при д-р М. М. – ендокринолог в болница „Пълмед“, който след запознаване с изследването поставил диагноза „диабет“.

Същият препоръчал на ищцата след един месец да вземе направление от личния си лекар за хоспитализация, за да й бъдат направени допълнителни изследвания с оглед поставяне на окончателна диагноза и лечение.

На 11.01.2023 г., в същата лаборатория било направено и специалното изследване с натоварване, при което ищцата престояла над два часа в лабораторията при стриктно спазване на всички предварително зададени от служителите в лабораторията условия. На същата дата били готови и изследванията с трикратното натоварване, направени в същата лаборатория.

Тези изследвания също имали отклонения от референтните стойности, а следващото изследване на гликиран хемоглобин трябвало да се направи минимум след един месец, какъвто бил и съветът на ендокринолога. През този един месец ищцата твърди, че заживяла с тревогата, че има диабет и търсила начин да си помогне през времето преди да бъде хоспитализирана. На дата 24.01.2023г. си направила ново изследване и по-късно следобед получила резултата в същата лаборатория „Синево“ в ж.к. "Т". Резултатът от повторното изследване бил 4.75, поради което ищцата поискала обяснение от служителите в лабораторията относно причините за драстичното разминаване между двете изследвания в една и съща лаборатория. Получила обяснение от д-р П., че едва на 12.01.2023 г. в лабораторията са разбрали, че имат проблем с повреда в машината/техниката, с която се извършва точно това изследване на гликирания хемоглобин. Същият се извинил неколкократно и предложил на ищцата безплатно изследване за гликиран хемоглобин, което Г. отказала. На дата 25.01.2023 г. направила изследвания в друга лаборатория, за което заплатила сумата от 31 лева, а резултатът от изследването показвал 4.77, тоест – че не страда от захарен диабет.

Предвид изложеното, ищцата поддържа, че е понесла имуществените вреди във връзка с направени разходи за изследвания, медицински прегледи, консултации със специалисти – ендокринолози, детолог, психиатър, проведено лечение, закупуване на лекарства, хранителни добавки, измервателни уреди и др., вследствие на неверния резултат от направено в лаборатория на ответника изследване на кръв и затаяване на истината относно причината – неизправна техника, както и несъобщаване, че резултатът не е верен.

Поддържа и че е претърпяла неимуществени вреди не само от неверните показатели в резултат на некачествено изследване с неизправна техника, но и в резултат на дългия период на неуведомяването на пациента за грешката, както и причинените тревоги от поставената в резултат на изследването диагноза „захарен диабет“, в която връзка ищцата е предприела действия за лечение, посещения при различни специалисти, влошаване на психическото състояние, получаване на паник атаки и страхова психоза. Посочва се, че ищцата получила предложение от ответната лаборатория да й бъдат заплатени сторените разходи, за които представяла касови бонове, както и ваучер на стойност 300 лева, но същата отказала, тъй като нямала доверие на съответната лаборатория, а освен това не й предлагали обезщетение за неимуществени вреди.

Предвид изложеното, моли така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се направените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Синево България“ ЕООД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва фактът, че ищцата е била пациент на ответното дружество, като на 10.01.2023 г. е посетила „СМДЛ Синево” в **************** и е заявила изследване.

Изтъква се, че на разположение на Г. са били Общи условия за предоставяне на медицински услуги в СМДЛ „Синево“ ЕООД, утвърдени от д-р З. М. и достъпни във всяка лаборатория и манипулационна за пробовземане. Ищцата подписала информирано съгласие за предстоящата медицинска услуга, като с подписа си декларирала, че приема Общите условия за предоставяне на медицински услуги на лабораторията. Оспорват се твърденията в исковата молба, че се е наложило извършване на изследване на „гликиран хемоглобин“ по препоръка на дерматолог и вследствие на проявил се обрив. В тази връзка се сочи, че съгласно подадената заявка, изследванията са били по назначение на д-р Л. П. – общопрактикуващ лекар. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е заплатила заявените медицински услуги, съответно в размер на 15,89 лева и 135,30 лева. Твърди се, че ответното лечебно заведение е изпълнило така заявените медицински услуги в уговорения срок, като Г. е узнала резултатите от извършените изследвания посредством онлайн платформата на лабораторията. Изтъква се, че преди да използва генерирания от лечебното заведение код за достъп в електронната платформа, ищцата е приела още веднъж условията за ползване на портала и условията за предоставяне на медицински услуги и в частност факта, че лабораторните резултатите не са диагноза, като всеки резултат следва да бъде интерпретиран и коментиран от лекаря, назначил изследването. Поддържа се, че ответникът не би могъл да носи отговорност за евентуалните действия на лекари, които са поставили прибързана диагноза на база изолиран резултат на показател, който се явява твърде чувствителен, променлив и влияещ се от скорошен прием на алкохол, лекарствени продукти, хормонални смущения в организма и други обективни обстоятелства. Твърди се, че описаните от ищцата действия по закупуване на специални хранителни добавки, понижаващи кръвната захар, посещение при диетолог, закупуване на тест ленти са били предприети от нея своеволно, а извършените разходи за закупуване на субстанции, медицински изделия и посещения на различни специалисти са били предприети по нейно лично усмотрение и по никакъв начин не следват от действията, услугите или резултатите, предоставени от ответната лаборатория. Твърди се и че ищцата се е самодиагностицирала и поради липса на медицински познания е предизвикала описаните в исковата молба негативни емоции и стрес.

Поддържа се, че чрез собственото си бездействие ищцата е предизвикала твърдените от нея неимуществени вреди, доколкото не е предприела преглед при лекар – специалист, който да назначи необходимите изследвания за категорично поставяне на посочената диагноза, респективно за нейното отхвърляне. Навеждат се доводи, че дори и да са били изписани на ищцата посочените лекарства и да касаят релевантния към спора период, то те са били изписани с цел намаляване на телесното тегло, а не за овладяване на налично ендокринологично заболяване.

На следващо място се оспорват изложените в исковата молба твърдения, че служители на ответното лечебно заведение са провеждали разговори с ищцата, в рамките на които са признали за неизправност в лабораторната техника. Твърди се, че в ответната лаборатория са утвърдени строги протоколи за действие при наличие на съмнение за недостоверност на получен 3 лабораторен резултат. Сочи се, че в лабораторията има стриктен пропускателен режим и периодичен контрол на техниката. Поддържа се, че не са констатирани каквито и да е неизправности в лабораторната техника, контролния софтуер или използваните реактиви. Според ответната страна обстоятелството, че лечебното заведение, в лицето на неговите служители, е подходило добросъвестно към Г., проявявайки съчувствие към преживяното от нея и изпитания дискомфорт, не следва да бъде приравнявано на признание на грешка. Посочва се, че лабораторните резултати не са константа и същите демонстрират различие във времето, както и че се влияят от редица фактори – прием на алкохол, медикаменти, специфични хранителни вещества или добавки, наднормено телесно тегло, хормонални процеси и др. Твърди се, че нито един служител в лаборатория „Синево“ или лице, действало по възложение на същата, не е поставяло диагноза „диабет“ от какъвто и да е тип на ищцата. Оспорва се Г. да е претърпяла и описаните в исковата молба неимуществени вреди – психически несгоди, наложили посещение при специалист по психиатрия, както и същите да са били свързани с проведените в ответното лечебно заведение изследвания. Сочи се, че ако ищцата е имала действителна нужда от психиатрично лечение, то логично е същото да се е състояло непосредствено след датата на твърдяното увреждане – към дата 10.01.2023 г., а не към 24.01.2023 г. и впоследствие през март 2023 г., когато вече е демонстрирала и намерение да води настоящото дело.

Ответната страна прави възражение, че е било налице облигационно отношение между страните, което е погасено поради изпълнение на неговия предмет. Поддържа се, че лечебно заведение е предоставило заявените от ищцата медицински услуги, качествено и своевременно, като е свело до знанието и получените резултати посредством електронна платформа за достъп до резултати. От своя страна Г. е изпълнила насрещното си задължение, а именно да заплати дължимата цена. Твърди се, че ответникът е престирал точно дължимото, с уговореното между страните качество, в уговорените между страните срокове. Сведените до знанието на ищцата резултати били правилни, същите били обективно отчетени от лабораторията, като е била спазена и дължимата грижа за качествено пробовземане, извършване на изследването и отчитане на резултата. Поддържа се, че използваната апаратура, както и контролният софтуер и реактивите са били изправни, а полученият резултат от проведено изследване па „гликиран хемоглобин“ не е равнозначен на диагноза „захарен диабет“.

Твърди се, че липсва причинно-следствена връзка между действията на служителите в Синево и претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, а същите се дължат на собственото противоправно поведение на Г., която сама си е внушила, че страда от „диабет“, вследствие на което е претърпяла разходи и е преживяла описаните в исковата молба негативни емоции. Възразява се, че се касае за изключителна вина на пострадалия. При условията на евентуалност е направено възражение, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите. При условията на евентуалност е направено възражение, че описаните в исковата молба вреди, настъпили за ищцата, са били причинени от действия на трети лица, които непрофесионално са поставили диагноза „захарен диабет“ на база на едно изолирано изследване на променлив лабораторен показател, без да назначат необходимите за това изследвания, по който начин са предизвикали с действията си настъпилите за ищцата вреди.