Решение № 2987 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2987 гр. Варна, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20263110100842 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба, подадена от М. Г. Ч., ЕГН **********, като майка и законен представител на детето *********** Й.ова Х.а, ЕГН ***********, със съдебен адрес гр. Варна ул. „***********“ № 10 срещу Й.

И. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Варна жк.“ ***********“ ***********.

Предявени са следните искове:

• иск по чл.127, ал.2 вр. с ал.1 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето *********** Й.ова Х.а, ЕГН **********, на неговата майка и законен представител М. Г. Ч., ЕГН **********, да бъде определено местоживеенето на детето при майката в гр.Варна; да се определи режим на лични отношения между бащата и детето.

•

Иск по чл.143 , ал.1 от СК за осъждане на Й. И. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Варна жк.“***********“ *********** да заплаща в полза на детето - *********** Й.ова Х.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. Ч., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 евро по банкова сметка с ІВАN ***********, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2026г., платима на пето число от месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска до настъпването на законно основание за изменение или прекратяване.

В исковата молба ищцата твърди, че страните живели на семейни начала като от съвместния им живот се родило детето *********** Х.а. След раздялата между страните ищцата се преместила заедно с детето при своята 1 майка и само тя полагала грижите за детето. Заявява, че може да осигури добри условия за спокоен живот на детето.

Заявява, че бащата е длъжен да участва в издръжката на детето.

На тези основания се иска уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В него заявява, че предявените искове са допустими. Не оспорва обстоятелството, че страните са родители на детето *********** Й.ова Х.а с ЕГН: **********, както и че след раздялата ищцата се е изнесла да живее при майка си заедно с детето.

Твърди, че страните имали връзка от 2021г. до момента на раздялата им 29.01.2026г., когато ищцата се изнесла заедно с детето им и отишла да живее при майка си.

Два-три месеца преди ищцата да забременее страните заживели при родителите на ответника, като нито един от тях не бил трудово ангажиран. По време на съжителството им ищцата демонстрирала емоционално разстройство и плач, ревнувала силно ответника, не му позволявала да излиза и да започне работа.

След раждането на детето ищцата не позволила на родителите на ответника да го виждат до навършването му на 40 дена.

Заявява, че жилището на ищцата било двустайно, като в едната стая живели ищцата е детето, а в другата стая живели майката на ищцата, съжителят й, по-малката сестра на ищцата. В семейството често възниквали конфликти, които прераствали във физическа саморазправа.

Твърди, че от раздялата между страните ищцата възпрепятствала осъществяването на режим на личен контакт между бащата и детето.

Не се противопоставя родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майка му, местоживеенето на детето да бъде определено при нея. Предлага по-разширен режим на лични отношения между него и детето.

По отношение на издръжката заявява, че може да заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 160 евро месечно, тъй като не работи и не разполага с имущество, от което може да извлича доходи. Твърди, че вече е започнал да изплаща на дъщеря си чрез ищцата издръжка в размер на 160 евро месечно.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните се явяват като постигат споразумение по иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето *********** Й.ова Х.а, ЕГН **********, на неговата майка и законен представител М. Г.

Ч., ЕГН **********, да бъде определено местоживеенето на детето при майката в гр.Варна; да се определи режим на лични отношения между бащата и детето.

2

Спорен между странните по делото остава размерът на дължимата издръжка на детето *********** от баща й *********** Х.. Поради това съдът ще обсъжда само приобщените доказателства по делото относими към спорния предмет.

От удостоверение за раждане на *********** Х.а се установява, че тя е родена на ***********г. и е с родители М. Ч. и Й. Х..

От приобщените по делото вносни бележки се установява, че Й. Х. е изплащал месечна издръжка на дъщеря си чрез нейната майка и законен представител в размер на 160 евро през периода м.03.2026г., м.06.2026г.

От приобщения по делото социален доклад се установява, че след раздялата между страните в края на м.01.2026г. детето живее заедно с майка си в дома на новия й партньор в гр.Варна, ул.“***********“, ***********.

Майката полага основните грижи за детето като е подкрепяна и от партньора си. Детето е в добро здравословно състояние, не боледува често, няма алергии.

Родителите на детето също са в добро здравословно състояние и не страдат от хронични заболявания с изключение на ответника, който има хорничен панкреатит.

Майката е споделила, че е назначена на трудов договор към „***********“ ******* гр.Варна, от м.07.2026г. ще започне да получава майчинство. Тя получавала финансова подкрепа от новия си партньор.

Бащата е споделил, че не е трудово ангажиран, не получавал лични доходи. Получавал финансова подкрепа от родителите си. Понякога работил на надник в сферата на строителството.

От справки ТД на НАП гр.Варна на страните се установява, че М. Ч. има сключен трудов договор с „***********“ ******* от м.07.2025г. до момента на изготвяне на справката през м.04.2026г., като през периода преди излизане в майчинство м.07.2025г. – м.11.2025г. е получавала месечно трудово възнаграждение в размер на средно 492,96 евро. Ищцата е декларирала в годишна данъчна декларация, че за 2025г. е получила годишен доход от трудови възнаграждения в размер на 4156,49 лева.

Ответникът е имал сключен трудов договор за м.06.2025г. със *********** с осигурителен доход 538,50 лева. През периода м.01.2026г. – м.02.2026г. ответникът е имал сключен трудов договор с „***********“ Е******* като за м.01.2026г. му е начислен месечен осигурителен доход в размер на 243.91 евро, а за м.02.2026г. в размер на 621,03 евро.

Ответникът не притежава правото на собственост върху МПС-та и недвижими имоти.

Видно от приобщената по делото служебна бележка ответникът е ученик през учебната 2025г./2026г. в *********** в 12 клас.

От показанията на св.Маринова, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че детето *********** живее с майка си, детето 3 има обичайните нужди за дете на неговата възраст.

От показанията на св.*********** – сестра на ответника, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че тя знае, че брат й и ищцата имат дете ***********. Брат й пращал средства за издръжка на детето, които ги давали родителите му, тъй като той не работел. Св.*********** не знае *********** да има някакви специални нужди.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, не противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота отношенията между родителите и детето *********** и защитава интереса му. По гореизложените съображения съдът счита, че следва да утвърди споразумението.

Предявен е иск по чл.143, ал.1 от СК за осъждане на Й. И. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Варна жк.“ ***********“ *********** да заплаща в полза на детето - *********** Й.ова Х.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. Ч., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 евро по банкова сметка с ІВАN ***********, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2026г., платима на пето число от месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска до настъпването на законно основание за изменение или прекратяване.

Съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че са родители на детето *********** Й.ова Х.а; че са разделени от 29.01.2026г., когато М. Г. Ч. напуснала семейното жилище заедно с детето *********** Й.ова Х.а и заживяла в дома на своята майка.

Към момента на подаване на исковата молба майката е тази, която полага основни грижи за детето *********** Х.а.

- през периода м.03.2026г. – м.06.2026г. бащата изплаща по 160 евро месечна издръжка на детето *********** по банковата сметка на майка й.

В тежест на ищцата по делото по иска по чл.143, ал.1 от СК е да докаже, размера на доходите си и тези на ответника, съответно неговите възможности да заплаща претендираната издръжка

В тежест на ответника по делото по иска по чл.143, ал.1 от СК е да докаже, финансовите си възможности.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143 ал.

2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я 4 дължат - чл. 142 ал.1 СК. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По това обстоятелство не се спори по делото, както и че ответника е баща на детето.

Към настоящ момент на основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 243/13.11.2025г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в размер на 1213 лв.

(620,20 eвро) от 01.01.2026г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2024г. е в размер на 155.05 евро (303,25 лева).

С Постановление № 175/03.09.2025 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2026 г. линията на бедността за 2026г. е определена на 764 лв. (390,63 евро), което съдът намира за уместно да съобрази при определяне размера на издръжката.

От събраните по делото доказателства се установи , че детето *********** е на 7 месеца, детето е в добро здравословно състояние, няма алергии. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели детето има обичайните нужди за дете на неговата възраст. От приобщените по делото справки НАП, ИР, справки с-р КАТ се доказа, че ответника работи периодично за минимални доходи, няма имущество, от което да може да получава доходи.

Видно от приобщената служебна бележка ответникът е бил ученик в 12 клас през учебната 2025г. – 2026г. Издръжката за детето за периода м.03.2026г. – м.06.2026г. се изплаща от родителите на ответника.

Ищцата от своя страна е работила от м.07.2025г. по трудово правоотношение за минимално месечно възнаграждение, като от м.07.2026г. предстои да получава обезщетение за майчинство.

Независимо от младата възраст на страните по делото, съдът отчита, че и двамата са трудоспособни и в добро здравословно състояние и могат да извличат доходи от труда си. Ответникът е завършил средното си образование и следва да положи необходимите усилия, за да започне работа, от която да получава доходи, за да поеме отговорността си за финансовата издръжка за дъщеря си. Съдът предвид ниската възраст на ***********, доброто й здравословно състояние, постоянния и бърз растеж на децата характерен за тази възраст, социално икономическите условия в страната, намира, че детето има нужда от издръжка в общ размер на 380 евро, която следва да се подели по равно между родителите й. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплаща на дъщеря си *********** месечна издръжка в размер на 190 евро по банковата сметка на майката считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2026г., платима на пето число от месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска до настъпването на законно основание за изменение или прекратяване. Искът следва да се отхвърли за сума в размер на 60 евро представляваща разликата между претендирания размер от 250 евро до уважения размер от 190 евро.