Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2519 от 13.08.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2624/2024
Вид
Определение № 2519
Подписан
13.08.2025
В сила
13.08.2025
Състав
Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2519 гр. София, 13.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002902624 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ИДДД Логистик“ ЕООД със седалище в гр. София - чрез адв. Ц. П., срещу решение № 79 от 25.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 28/2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С обжалваното решение, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 71 от 24.11.2023 г. по т. д. № 9/2023 г. на Окръжен съд - Ловеч, са уважени предявените от Държавата против „ИДДД Логистик“ ЕООД искове с правно основание чл. 87, ал. 3 вр. ал. 2 ЗЗД и чл. 22а, ал. 3 ЗНИ и чл. 88, ал.1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор от 17.06.2019 г. за покупко - продажба на недвижим имот, частна държавна собственост, и за заплащане на сумата 30 000 лв. - обезщетение за вреди от разваляне на договора.

В касационната жалба се сочат основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания срещу изводите на въззивния съд за основателност на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради виновно неизпълнение на договора от страна на дружеството - купувач на поетите задължения за реализиране на инвестиционния проект „Изграждане на площадка (комплексен център) за складиране и съхранение на товари“, за чиято цел е сключен договорът, и за допуснато от купувача отклонение от предмета на договора чрез предприета промяна в инвестиционното му намерение за реализиране на проект 1

„Изграждане на предприятие за инсинериране на странични животински продукти и продукти, получени от тях, комплексен център за складиране и съхранение на товари, трафопост и тръбен сондажен кладенец“. Излагат се доводи, че промяната в инвестиционното намерение не съставлява неизпълнение на договора, тъй като е съгласувана между страните и Държавата е уведомена за нея, без да възрази своевременно срещу реализирането на изменения проект, което съставлява индиция за съгласие с новия проект. Аргументи в подкрепа на довода, че Държавата не се е противопоставила срещу промяната в инвестиционния проект, се извеждат от приложения към заявлението по чл. 18, ал. 1 ЗНИ и доведен до знанието на насрещната страна по договора сертификат, удостоверяващ право на купувача да извършва дейности по изгаряне на животински трупове и други органични отпадъци чрез мобилен инсинератор, както и от обществено известния характер на извършваната от купувача дейност. Поддържат се и доводи, че неизпълнението на първоначално договореното инвестиционно намерение не може да се вмени във вина на купувача, доколкото е резултат от обективни, непредвидими и непреодолими обстоятелства - негативната обществена реакция срещу проекта и въведеното в страната извънредно положение с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, които изключват договорната отговорност за неизпълнение съгл. чл. 306, ал. 1 ТЗ.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация Държавата, представлявана от областния управител на област Ловеч като пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 32, т. 4 вр. чл. 31, ал. 2 ГПК) - чрез процесуален представител юрисконсулт, изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на „адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт“.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.

280, ал. и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да достигне до постановения с обжалваното решение правен резултат от разглеждане на спора, Апелативен съд - Велико Търново е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и при съобразяване на правомощията по чл. 269 ГПК е приел за установени 2 следните правно релевантни факти :

С договор за покупко - продажба на имот под режим на частна държавна собственост, сключен на 17.06.2019 г. по реда на чл. 22а, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) след проведена административна процедура по сертифициране, Държавата е продала на „Син Кръст 2016“ ООД поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Угърчин, местност „Полигона“, с площ от 59 994 кв. м. и вид на територията „земеделска, с начин на трайно ползване, гори и храсти в земеделската земя“, заедно с попадащата в имота сграда с идентификатор ***, за реализиране на инвестиционен проект „Изграждане на площадка (комплексен център) за складиране и съхранение на товари“ срещу продажна цена в размер 30 000 лв. Купувачът „Син Кръст 2016“ ООД е поел задължение (чл. 4) в съответствие с издадения в негова полза от Българската агенция за инвестиции към Министерство на икономиката сертификат за инвестиции клас Б № Б 27/12.03.2019 г. за „Изграждане на площадка (комплексен център) за складиране и съхранение на товари“ да изпълни инвестиционния проект с характеристиките и параметрите, описани в сертификата и в заявлението за неговото издаване, в срок до края на 2019 г., с планирана дата за начало на предоставяне на услугата 01.01.2020 г. В процедурата за издаване на сертификата е приложен сертификат ISO 140001:2015 с обхват „Изгаряне на цели животински трупове или отпадъци от неживотински трупове, странични животински продукти, храни и суровини от неживотински произход, органични отпадъци и подобни материали чрез мобилен инсинератор“. В същата процедура заявителят е уведомен, че за имота има издадено през 2008 г. комплексно разрешително от БАБХ, което не е отменено, и че за осъществяване на инвестиционния проект е необходимо да се подаде заявление за неговата отмяна, каквото искане не е отправяно. В клаузата на чл.

18.2 са уговорени основания за разваляне на договора, в т. ч. неизпълнение на инвестиционния проект в срок до края на 2019 г. и незапочване на работа по проекта в срок до две години от сключването на договора, в чл. 20.1 е обективирана уговорка за заплащане на обезщетение в размер на продажната цена от 30 000 лв. в случай на разваляне на договора по вина на купувача, а в чл. 21 - съгласие за освобождаване на страните от отговорност за неизпълнение в случай на събитие форсмажор, дефинирано изрично за нуждите на договора.

В съответствие с предвидените в договора механизми за контрол на 16.01.2020 г. областният управител на област Ловеч е изискал информация за изпълнението на инвестиционния проект. В отговор на искането купувачът е заявил писмено, че е започнал изпълнението на проекта и че са предприети действия за промяна на предназначението на имота и за неговото разделяне на три имота, в един от които - чрез допълнение и разширяване на инвестиционния проект, е предвидено изграждане на система за инсинериране на животински отпадъци, площадка (комплексен център) за складиране и съхранение на товари, трафопост и тръбен сондажен кладенец, като за целта е 3 подадено уведомление за инвестиционно предложение по ЗООС до РИОСВ Плевен.

С писмо от 01.04.2021 г. купувачът е уведомил Държавата - чрез областния управител на Област Ловеч, за настъпила промяна във фирменото наименование и в правноорганизационната форма на дружеството - „ИДДД Логистик“ ЕООД, а също и за обстоятелството, че инвестиционният проект „Изграждане на предприятие за инсинериране на странични животински продукти и продукти, получени от тях, комплексен център за складиране и съхранение на товари, трафопост и тръбен сондажен кладенец“ не е реализиран по причина на изготвена подписка срещу проекта от жители на Община Угърчин, подкрепена от общинските съветници с декларация, приета с решение на Общински съвет - Угърчин на 31.02.2020 г., и получено уведомление от Инициативен комитет, в което е изразено несъгласие с реализацията на проекта. Във връзка с писмо от 24.03.2022 г. на „ИДДД Логистик“ ЕООД, в което отново е посочено, че проектът не е изпълнен поради възникнали пречки от обективен характер, е проведена среща между администрацията на областния управител на Област Ловеч и дружеството купувач, на която не е постигнато съгласие и впоследствие са предприети действия за разваляне на договора по съдебен ред в съответствие с разпоредбата на чл.22а ЗНИ.

При така възприетата фактическа обстановка по делото въззивният съд е направил извод, че е налице твърдяното в исковата молба виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения - да изпълни инвестиционния проект „Изграждане на площадка (комплексен център) за складиране и съхранение на товари“ до края на 2019 г. и да започне работа по проекта в двугодишен срок по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗНИ, което съставлява основание за разваляне на договора при предпоставките на чл. 87, ал. 3, вр. ал. 2 ЗЗД и чл. 22а, ал. 3 ЗНИ вр. с договорната клауза на чл.20.1.

Въззивният съд е изложил мотиви, че договорът е сключен с цел реализиране на точно определен инвестиционен проект, за който ответникът - купувач е участвал в административната процедура по чл.18 и сл. ЗНИ и за който е издаден сертификат за конкретен клас инвестиция - „Изграждане на площадка (комплексен център) за складиране и съхранение на товари“, а не за „Изграждане на предприятие за инсинериране на странични животински продукти и продукти, получени от тях, комплексен център за складиране и съхранение на товари, трафопост и тръбен сондажен кладенец в ПИ ***, ***“, каквото е било инвестиционното намерение на купува след сключване на договора. Проектът, за който ответникът е бил сертифициран като инвеститор, е заложен като вид и стойност на инвестицията в договора и ответникът е бил длъжен да го изпълни така, както е уговорено от страните. Промяната в инвестиционното намерение е получила отрицателно обществено становище при проведено обсъждане на територията на Община Угърчин и по тази причина проектът не е могъл да бъде реализиран, но доколкото резултатът от промяната е изцяло нов 4 инвестиционен проект, различен от този, предмет на договора и на сертификата за инвестиция, общественото несъгласие не може да се квалифицира като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, довела до неизпълнение на договорните задължения на инвеститора. Посоченото обстоятелство няма извънреден характер и е било напълно предотвратимо, ако ответникът е предприел действия за изпълнение на първоначалния инвестиционен проект, а също така и предвидимо, доколкото функционирането на предприятие за изгаряне на животински отпадъци предполага спазване на определени изисквания по отношение на околната среда и засяга чувствителна за обществото тема. Доводът на ответника, че промяната в инвестиционното намерение е предприета със знанието и при непротивопоставяне на Държавата, е счетен за лишен от правно значение за надлежното упражняване на правото по чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 22а, ал. 3 ЗНИ с мотив, че предметът на дължимото изпълнение е определен в самия договор и в сертификата за инвестиция, без впоследствие да са променяни уговорените от страните параметри на инвестицията, поради което предприемането на действия по реализиране на различен инвестиционен проект съставлява отклонение от договора и след като е довело до неговото неизпълнение, поражда основание за развалянето му по вина на купувача - инвеститор. Като ирелевантно за спора е преценено твърдяното от ответника обстоятелство, че към момента на сключване на договора е притежавал сертификат за дейностите, за които е бил предназначен промененият инвестиционен проект.