Решение № 1449 от 29.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Бургас, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120101461 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковe по чл.128, т.2, чл.224, ал.1, чл.221, ал.1 и чл.150, вр. с чл.262 от КТ, предявени от Г. К. Б. от гр. Бургас против “Верайн Лабс“ ЕООД, гр. П.

Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност ”Ръководител екип програмисти” по безсрочен Трудов договор от 08.01.2018г., Изменение № 1 от 28.05.2018г. и Анекс № 2 от 01.02.2020г. към него, с общ размер на месечното трудово възнаграждение от 13 746.73 лв. Твърди, също така, че на 18.02.2021г. е подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на дължимата за м. януари 2021г. заплата в уговорения срок – до 10.02.2021г., получено от работодателя на 22.02.2021г. Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумите: 12 000 лв. – трудово възнаграждение за м. януари 2021г.; 7 200 лв. – обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск /10 дни – за 2020г. и 2 дни – за 2021г./, 41 240.19 лв. – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието /3 месеца/, и 48 015.15 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд в периода м. август 2018г. – м. декември 2019г. Претендира законната лихва и деловодните разноски.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че е изплатил на ищеца заплатата за месец януари 2021г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и че трудовото правоотношение с него е било прекратено поради дисциплинарното му уволнение, съответно – че обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ не се дължи, а евентуално – и че клаузата, с която е уговорено такова за три месеца, е нищожна и то следва да е в размер на едномесечното брутно трудово възнаграждение. Излага и съображения, че Б. не е полагал извънреден труд. Моли претенцията за заплащането на възнаграждение за такъв също да се отхвърли, като неоснователна. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответ-ника на длъжност ”Ръководител екип програмисти” по безсрочен Трудов договор от 08. 01.2018г., Изменение № 1 от 28.05.2018г. и Анекс № 2 от 01.02.2020г. към него, както и че месечното му трудово възнаграждение е било в размер от 13 746.73 лв.

По делото е представена Заповед № 07/18.03.2021г., издадена от работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – ”Уволнение” и трудовото правоотношение между страните е прекратено. Разпоредено е и да му се изплати обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 6 873.37 лв.

Действително, Б. е поискал отмяната й по съдебен ред – образувано е гр. дело № 3290/2021г. на РС Бургас, но по същото няма постановено влязло в сила съдебно решение, а законосъобразността на уволнението не може да бъде преценявана в настоя-щото производство. Предвид това, следва да се приеме, че твърдението на ищеца – трудовото му правоотношение с ответника да е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 22.02.2021г., се явява недоказано.

Претенцията му за заплащане на сумата от 41 240.19 лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието /3 месеца/, е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.

За пълнота – следва да се посочи, че дори уволнението на ищеца да се окаже незаконосъобразно, според настоящия съдебен състав, не е налице соченото от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, тъй като в случая безспорно се касае за злоупотреба с права. От събраните по делото гласни доказателства, както и от електронната кореспонденция между страните, се установява, че на 20 януа-ри 2021г. Б. е уведомил представител на дружеството-работодател, че работи по страничен софтуерен проект, при възможен конфликт на интереси. За изясняване на ситуацията и уреждане на проблема, той е заявил, че ще ползва платения си годишен от-пуск. Достъпът му до работната платформа на дружеството е бил ограничен. Страните са започнали да преговарят за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 01.02.2021г.

На 26.01.2021г. Б. е подал заявление, че прекра-тява трудовия договор едностранно, с отработване на уговореното тримесечно предизвестие. Ищецът е отказал да подпише предложеното му от работодателя споразумение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като не е изпълнил и обещанието си да подаде молба за полз-ване на платен годишен отпуск. В тази връзка, в началото на месец февруари 2021г. му е било указано от прекия ръководител, че следва да отработи предизвестието си, като се ”яви” /онлайн/ на насрочваните работни срещи на екипа. Въпреки няколкото покани за това, ищецът не го е сторил. Потърсени са му били обяснения, като е бил предупреден и че ще се пристъпи към реализиране на дисциплинарна отговорност. Действително, в уговорения срок – до 10.02.2021г., работодателят не е изплатил на ищеца дължимото за месец януари трудово възнаграждение, но за това са съществували обективни причини: водени са преговори между страните за прекратяване на трудовото им правоотношение по взаимно съгласие и уреждане на всички имуществени отношения; не е било ясно как следва да се третира времето след 20.01.2021г., когато Б. не е полагал труд, а не е и подал молба за отпуск, както е бил обещал; имало е проблеми с банковите сметки на дружеството. При това положение, ищецът – с цел да избегне отработването на предизвестието, както и евентуалната реализация на дисциплинарната му отговорност, на 18. 02.2021г., е изпратил уведомление до работодателя п о чл.327, ал.1, т.2 от КТ, получено в дружеството на 22.02.2021г. Същото, обаче, не би могло да породи правен ефект, тъй като се касае за злоупотреба с право, а и такъв вече би бил настъпил – по силата на на-правеното на 26.01.2021г. изявление от Б. за прекратяване на 2 трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ, с оглед и последващия му отказ да изпълнява трудовите си задължения, съобразно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.2 от КТ. Т. е. и в та-зи хипотеза обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ няма да се дължи на ищеца от ответника.

По делото е представено преводно нареждане от 13.04.2021г., с което ответникът е заплатил на ищеца сумата от общо 15 231.52 лв., в това число – 8 906.98 лв. заплата за месец януари 2021г., 153.41 лв. – обезщетение за забава и 6 171.13 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Искове по чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ следва да се отхвърлят за тези размери поради извършеното в хода на производството по делото плащане, а за разликите над тях, съответно – до 12 000 лв. и до 7 200 лв., като недоказани, и в крайна сметка – неоснователни.

Неоснователен е и искът на Б. по чл.150, вр. с чл.262 от КТ. При негова доказателствена тежест, той не е установил – при условията на пълно и главно доказване, претенцията си – по основание и по размер, а именно – че е полагал извънреден труд в периода от м. август 2018г. до м. декември 2019г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че за целия период на трудовото правоотношение между страните, Б. е престирал работна сила при условията на т. нар. home office, поради което няма как да се отчете фактически отработеното от него време – входът и изходът в работната платформа на дружеството, например – в началото и в края на деня, не удостоверяват реалното полагане на труда.

В този смисъл са и всички, приети по делото заключения на вещите лица по СТЕ.

Искът за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от 48 015.15 лв. също следва да се отхвърли.

На ищеца следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената поради извършеното в хода на делото плащане част от исковете, а именно – 667.32 лв. платено адвокатско възнаграждение.

На ответника следва да се присъдят деловодни разноски – съразмерно с отхвърлената като неоснователна част от исковете, а именно – 2 272.97 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 603.12 лв. за отхвърлената поради извършеното в хода на делото плащане част от исковете.

Разноските за СТЕ и ССЕ следва да останат за сметка на бюджета на съда, тъй като са направени във връзка с отхвърлената като неоснователна част от исковете – за извънредния труд.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. К. Б., ЕГН: **********, гр.Б, ул.“, против “Верайн Лабс“ ЕООД, ЕИК: 204921616, седалище и адрес на управление: град П, район “С“, ул.“, искове за заплащане на сумите: 12 000 лв. – неизплатено трудово възнаграж-дение за м. януари 2021г., и 7 200 лв. – обезщетение за 12 дни неизползван платен годи-шен отпуск /10 дни за 2020г. и 2 дни за 2021г./, претендирани по сключен между стра-ните Трудов договор от 08.01.2018г., и Изменение № 1 от 28.05.2018г. и Анекс № 2 от 01.02. 2020г. към него, съответно – за 8 906.98 лв. и за 6 171.13 лв., поради извършено в хода на производството по делото плащане, а в останалата им част, както и по отно-шение на сумите: 41 240.19 лв.

3

– обезщетение в размер на брутното трудово възнаграж-дение за срока на предизвестието /3 месеца/, претендирано за прекратяване на трудово-то правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на дъл-жимото за м. януари 2021г. трудово възнаграждение в уговорения срок до 10.02.2021г., и 48 015.15 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд в периода месец август 2018г. – месец декември 2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2021г. до окончателното им изплащане – като неоснователни.

ОСЪЖДА Г. К. Б. да заплати на “Верайн Лабс“ ЕООД сумата 2 272.97 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА “Верайн Лабс“ ЕООД да заплати на Г. К. Б. сумата 667.32 лв. – разноски по делото, а по сметка на РС Бургас – 603.12 лв. за ДТ.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при

/п/ Калин Кунчев

Районен

_______________________ съд –

Бургас:

4