Определение № 33386 от 15.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33386 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110167017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по молба с вх. № 224664/13.07.2026 г., подадена от адвокат Ю. О. Г. – пълномощница на ищцата, за изменение, съответно допълване, на Решение № 12720/26.06.2026 г. в частта за разноските. Иска се ответникът „ПКБ“ ЕООД да бъде осъден да заплати непосредствено на адв. Г. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поддържа се, че в исковата молба своевременно е поискано присъждане на разноски, включително възнаграждение за един адвокат, както и че направеното от ответника възражение за прекомерност доказва въвеждането на претенцията за адвокатско възнаграждение в предмета на делото.

На ответника е предоставена възможност за отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 12720/26.06.2026 г. съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил на ищцата сумата 75,67 евро, представляваща заплатена държавна такса.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за разноските. Както е разяснено в т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване е допустимо, когато съдът е пропуснал да се произнесе по валидно и своевременно заявено искане за разноски.

Производството по чл. 248 ГПК не служи за въвеждане след постановяване на решението на ново искане или на ново фактическо основание за присъждане на разноски.

По силата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. правото на възнаграждение принадлежи лично на адвоката, когато той действително е оказал безплатна адвокатска помощ на лице от кръга по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и насрещната страна носи отговорност за разноски. Това вземане се различава от правото на страната по чл. 78 ГПК да получи възстановяване на реално направен разход за адвокатско възнаграждение.

Договорът за правна защита и съдействие е доказателството, от което обичайно се установяват предметът на възложената защита и уговорките относно възнаграждението.

Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС писмената форма на договора за адвокатска услуга е форма за доказване. Поради това липсата на писмен договор не е сама по себе си непреодолима пречка за приложение на чл.

38, ал. 2 ЗАдв., но безвъзмездният характер на помощта не се предполага и следва да бъде 1 установен от данните по делото. При липса на договор той може да се установи чрез своевременни съвпадащи изявления на доверителя и адвоката или чрез друго недвусмислено процесуално изявление. В този смисъл са Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т. о., Определение № 213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г. на ВКС, I т. о., както и обобщената в Определение № 934/27.02.2025 г. по гр. д. № 3502/2024 г. на ВКС, IV г. о., практика.

По настоящото дело договор за правна защита и съдействие не е представен. Към исковата молба е приложено единствено адвокатско пълномощно, което установява представителната власт на адв. Г., но не съдържа уговорка, че правната помощ се предоставя безплатно, не сочи някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и не удостоверява съгласие между доверителя и адвоката относно безвъзмездния характер на защитата.

Съдържащото се в исковата молба общо искане на ищцата да й бъдат присъдени направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат, не установява предпоставките по чл. 38 ЗАдв. В него не е заявено, че защитата се осъществява безплатно, не е посочено основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и не е поискано присъждане на възнаграждението непосредствено в полза на адвоката. Ето защо това изявление представлява обичайна претенция на страната за разноски по чл. 78 ГПК, а не упражняване на личното право на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В проведеното на 19.05.2026 г. последно открито съдебно заседание ищцата не се е явила и не е изпратила представител. До приключването на съдебното дирене и устните състезания не е представен договор за правна защита и съдействие и не е направено изявление от ищцата или от процесуалния й представител, че помощта е договорена като безплатна поради материална затрудненост. Твърдението за безплатно представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е въведено за първи път с молбата по чл. 248 ГПК след постановяване на решението.

Направеното едва в производството по чл. 248 ГПК едностранно изявление на адвоката не може да замести непредставения договор и липсата на каквито и да било своевременни данни за постигнато между адвоката и доверителя съгласие за безплатна защита. При постановяване на решението съдът не е бил сезиран с искане по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и не е разполагал с доказателства за материалноправната му предпоставка договорена безплатна адвокатска помощ. Следователно не е налице пропуск при произнасянето по разноските, който да може да бъде отстранен по реда на чл. 248 ГПК.

Този извод съответства и на разрешението в Определение № 4180/13.08.2026 г. по гр. д. № 3389/2025 г. на ВКС, III г. о.

Неоснователен е доводът, че направеното от ответника възражение за прекомерност доказва наличието на претенция по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Това защитно възражение е направено при евентуалност и не може да създаде в полза на адвоката самостоятелно право, което той не е упражнил своевременно, нито да установи съдържанието на непредставен договор между адвоката и ищцата.

Поради липсата на представен договор за правна защита и съдействие, както и на друго своевременно доказателство или изявление за уговорена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не е доказано и молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх. № 224664/13.07.2026 г., подадена от адвокат Ю. О. Г., за изменение, съответно допълване, на Решение № 12720/26.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20241110167017/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в частта за разноските чрез осъждане на „ПКБ“ ЕООД да заплати на 2 адв. Ю. О. Г. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3